Събития на дата
9 Декември 2018

Архивни събития

Преди 51 години на 9 Декември 1967 година

Николае Чаушеску става държавен глава на Румъния.
Николае Чаушеску е румънски държавник, общественик и политик. Роден е на 8 януари 1918 г. в с. Скорничешще, около Олт. Генерален секретар е на РКП (от 1969 г.) и председател на Държавен съвет на СРР (от 1967 г.). Върховен главнокомандващ на въоръжените сили (от 1968 г.) и президент на СРР (март 1974 - декември 1989 г.). Като румънски държавен глава налага и усъвършенства тоталитарната система. Свален е от власт в резултат на преврат, извършен от ръководството на Румънската КП. Заедно със съпругата си Елена е обвинен в кражба на 1 млрд. долара от държавата. [url=http://www.bg-history.info/video/play/73.html][b]Двамата са разстреляни на 25 декември 1989 г. в Букурещ[/b][/url]. Погребани са в Генчя, Букурещ.

Преди 101 години на 9 Декември 1917 година

Представителите на съюзниците при щаба на групата армии “Макензи” (в това число и български офицер) подписват примирие с Румъния и Русия в град Фокшани (Румъния).
Фокшанското примирие е сключено между Централните сили, от една страна, и Румъния, от друга. С него е сложен край на военните действия срещу Румъния от страна на Централните сили.
През 1916 г. Румъния влиза в Първата световна война на страната на Антантата. Повод за това е руската офанзива на Източния фронт, която има успех (в австро-унгарските територии). Веднага срещу нея са хвърлени австрийски, немски войски от запад и български - от юг. В края на същата година е превзет Букурещ. Руските войски не могат да окажат ефективна помощ на съюзника си. Румъния е принудена да подпише Фокшанското примирие, а по-късно и Букурещки договор (1918 г.), с който окончателно излиза от войната.
Фокшанското примирие е необходимо за България. По този начин тя може да прехвърли повече сили на Южния фронт. Освен това присъединява и Южна Добруджа към пределите си.
Примирието е удачно и за немците, които прехвърлят сили на Западния фронт.

Преди 132 години на 9 Декември 1886 година

Райко Иванов Даскалов - български политик и държавник, министър на земеделието и държавните имоти, министър на търговията, промишлеността и труда, министър на вътрешните работи и народното здраве (6 октомври 1919 г. – 9 февруари 1923 г.). Член е на БЗНС (1913 г.). Завършва Търговска гимназия в Свищов (1905 г.) и финансови науки с докторат в Берлин (1911 г.). Участва във войните (1912 г.-1913 г.) като запасен офицер. През 1916 г. е осъден и лежи в затвор за противодържавна дейност. Заедно с Ал. Стамболийски е освободен (26 септември 1918 г.) и изпратен да успокои разбунтуваните войници в Кюстендил. След потушаването на войнишкия бунт е тежко ранен и емигрира в Гърция. През 1918 г. е амнистиран и се завръща в България. Автор е на книгите "Борба за земя" (1923 г.) и "Какви трябва да бъдат качествата на оратора политик" (1923 г.). Райко Даскалов пада убит от наемен убиец, изпратен специално в Прага от сговористкото правителство.

Преди 133 години на 9 Декември 1885 година

Приключват преговорите за примирие между Сърбия и България, с което се слага край на Сръбско-българската война.
Договорът за примирие между България и Сърбия е подписан в Пирот от пълномощниците на България и Сърбия - капитан Олимпи Панов и полковник Топалович. В постановките му е посочено, че примирието има продължителност до 17 февруари 1886 г. Войските на двете страни са длъжни да се изтеглят от окупираните райони на Държавните територии на Сърбия и България, като се образува неутрална зона от 3 км от граничната линия. Определя се взаимна размяна на военнопленници, която да започне незабавно. Предлага се веднага да се назначат делегати за водене на преговори за сключване на мир. Условията на примирие не задоволяват България като победителка, но главната цел да се търси международно признание на Съединението налага те да бъдат приети. Повечето от Великите сили вече имат положително отношение към Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Независимо от отрицателното отношение на руския император Александър III към княз Александър I Русия приема факта, че Обединена България съществува.
Сръбско-българската война (1885 г.) е война между Сърбия и България, предизвикана от завоевателните стремежи на сръбските управляващи среди за териториално разширение на изток за сметка на българските земи. Формален повод за избухването на Сръбско-българската война е недоволството на Сърбия от Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.), с което според нея се нарушава "равновесието" на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес (1878 г.). Не малка роля за предизвикване на военния конфликт между двете съседни страни изиграва и Австро-Унгария.