Събития на дата
6 Декември 2018

Архивни събития

Преди 70 години на 6 Декември 1948 година

Провежда се среща на Сталин и Вячеслав Молотов с партийна делегация в състав Георги Димитров, Трайчо Костов и Вълко Червенков във връзка с подготовката на Петия Конгрес на БРП (к). Сталин налага мнението си, че "народната демокрация" и съветският режим са две форми на "диктатурата на пролетариата". На тази среща Сталин изненадващо обвинява Трайчо Костов в укриване на стопанска информация от съветските представители в България.

Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 г. в София. Завършва Школата за запасни офицери и СУ” св. Климент Охридски”, изучава френски, немски, руски, английски език и стенография. Трайчо Костов е член на БКП от 1920 г., на ВКП (б.) - от 1930 г. Работи като стенограф в Народното събрание (1918 г.-1921 г.). Сътрудничи на “Работнически вестник”. Участва в подготовката на Септемврийския селски бунт през 1923 г. Осъден е на 8 години затвор през 1924 г. и е амнистиран през 1929 г., след което до 1931 г. е в Москва.От 1931 г. е член на ЦК на БКП. Ръководител е на парламентарната група на Работническата партия. Емигрира отново в СССР, където работи в Коминтерна, преподава в Москва. Завръща се в България през 1934 г. заедно със Ст. Димитров-Марек и Г. Дамянов. Заминава за трети път в Москва през 1936 г., където е политически съветник на В. Пик. Завръща се през 1938 г. Секретар е на ЦК на БРП до 1942 г., когато е осъден на доживотен затвор до 7 септември 1944 г. През 1945 г. е преизбран за член на Политбюро и първи секретар на ЦК на БКП. От 1946 г. е първи заместник-председател на МС и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси към МС. През 1949 г. необосновано е обвинен в антидържавна дейност и осъден на смърт. През 1956 г. е частично реабилитиран. През 1989 г. е взето решение за пълна политическа реабилитация. Посмъртно е удостоен с почетно звание „Герой на социалистически труд" (1963 г.).

Изпълняваните от Трайчо Костов държавни длъжности са: подпредседател на МС в правосъдието ( от 31 март 1946 г. - до 22 ноември 1946 г.). Трайчо Костов е министър на електрификацията, водите и природните богатства от 31 март 1946 г. - до 22 ноември 1946 г.

В първия кабинет на Георги Димитров е подпредседател на МС и министър без портфейл – от 22 ноември 1946 г. до 11 декември 1947 г. Във втория кабинет на Георги Димитров е назначен за подпредседател на МС и председател на Правителствения комитет за стопански и финансови въпроси при МС от 11 декември 1947 г. - до 31 март 1949 г.

Преди 138 години на 6 Декември 1880 година

Областното събрание на Източна Румелия въвежда поземлен данък вместо натуралния десятък. Това ускорява преминаването на поземлената собственост в ръцете на българите.

Източна Румелия е област на територията на днешна Южна България, създадена изкуствено по силата на Берлинския договор 1878 г. Наречена е така по предложение на английската делегация на Берлинския конгрес 1878 г. с цел да се заличи българският и облик. Разположена е на север до билото на Стара планина, на изток – до Черно море и Странджа планина, на юг – до Родопите, и на запад – до Ихтиманска Средна гора, с площ 32 978 кв. км и столица – Пловдив. Според чл. 13. на Берлинския договор Областта остава под пряката политическа и военна власт на султана, но се ползва с административна автономия. Начело на администрацията и стои генерал-губернатор, наричан още главен управител, по религиозна принадлежност християнин, който се назначава за срок от 5 години от султана, със съгласието на Великите сили. Според чл. 15. от същия договор султанът поема задължението да охранява границите на Областта и да държи войски в нея. Устройството на властта се възлага на Европейска комисия за Източна Румелия 1878–1879 г. Международните актове – договори, конвенции и други, които Високата порта ще сключва с правителствата на други държави, ще бъдат в сила и за Областта. Турското правителство запазва правата си и над намиращите се на територията ЖП линии.

Преди 150 години на 6 Декември 1868 година

Във Видинската църква “Св. Великомученик Димитрий” видинският митрополит Антим отслужва благодарствена литургия, в която не споменава името на патриарха.

Антим I е духовник, първият български екзарх, обществен и политически деец. Екзарх Антим I, със светско име Атанас Михайлов Чалъков, е роден в Лозенград (днес в Турция) през 1816 г. Учи в Коручешменското училище в Цариград, в Богословското училище на остров Халки и в Духовната академия в Москва. След като се завръща от Русия, той става преподавател, по-късно и ректор на Духовната семинария на остров Халки. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I провежда борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия, обявява се и срещу унията. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. Освободен през 1878 г., той отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание (1879 г.) в Търново.