Събития на дата
6 Януари 2018

Архивни събития

Преди 17 години на 6 Януари 2001 година

Започва многократно отлаганият процес срещу българските медици в Триполи. На 9 февруари 1999 г. в Бенгази са арестувани 23-ма наши сънародници. По-късно 17 от тях са освободени. Останалите шестима българи - медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев са обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца в детската болница в Бенгази и в заговор срещу Джамахирията - по тези обвинения либийското законодателство предвижда смърт. Сред останалите обвинения фигурират прелюбодеяние, валутна търговия, производство, разпространение и употреба на алкохол.
На 14 август Либия уведомява посолството ни, че делото е политическо. Зад случая стои външна сила, а българите се оказали замесени, твърди либийската страна. На 25-26 април 2001 г. на Африканска конференция по проблемите на СПИН в нигерийската столица Абуджа Муамар Кадафи обявява, че ЦРУ стои зад СПИН-заразата в страната му. Обвиненията към българите са повдигнати година по-късно - на 7 февруари 2000 г. Главният заподозрян е палестинският лекар Ашраф Ал-Хаджудж, върху чиито признания почиват по-голяма част от обвиненията, както и девет либийци. Отделно срещу всички наши сънародници и Ашраф са отправени четири обвинения, за които прокуратурата иска смъртни присъди:
1. Безконтролно убиване с цел покушение върху сигурността на държавата.
2. Причиняване на епидемия.
3. Умишлено убийство чрез вещества, причиняващи смърт.
4. Договаряне за извършване на умишлено престъпление чрез инжектиране на децата с вируса на СПИН.
Според обвинителния акт Кристияна Вълчева и Нася Ненова са направили самопризнания, които според Наказателния кодекс на Либия са достатъчно доказателство за вината на всички подсъдими за умишленото заразяване на 393 деца със СПИН.
На делото от 2 юни 2001 г., когато процесът започва по същество, Кристияна Вълчева и Нася Ненова се отказват от направените самопризнания като обясняват, че са изтръгнати с насилие. Те, както и останалите българи, разказват как са били изтезавани.
На заседанието си от 6 май 2004 г. либийският съд постановява смърт чрез разстрел на 5-те български медицински сестри и палестинецът Ашраф, обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца в детската болница в Бенгази, а д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор за валутни престъпления, така той е освободен, тъй като от времето на арестуването му са изтекли повече от 5 години. Общият размер на обезщетенията, присъдени на семействата на заразените със СПИН деца от Криминалния съд в Бенгази е 20.550 млн. либийски динара или около 25 милиона лева. Това обезщетение трябва да бъде изплатено от 5-те български медицински сестри и осъдения на смърт чрез разстрел палестински лекар. Присъденото на д-р Здравко Георгиев наказание от четири години лишаване на свобода е по едно от т. нар. “леки обвинения” за валутни престъпления. По същото обвинение са осъдени още съпругата на Здравко Георгиев Кристияна Вълчева, друга от медицинските сестри Нася Ненова и палестинският лекар Ашраф. Останалите леки обвинения за производство и употреба на алкохол, както и за извънбрачни сексуални връзки са снети от сънародниците ни. При произнасяне на присъдите съдът не обявява мотиви си. При това положение те трябва да бъдат оповестени в срок от 30 дни. По-късно Либия отказва категорично да предостави присъдата на българските медици и мотивите за нея на консула ни в Бенгази.
На 10 май 2004 г. петте български медицински сестри - Валя Червеняшка, Валентина Сиропуло, Кристияна Вълчева, Снежана Димитрова и Нася Ненова, както и палестинският лекар Ашраф подписват документите, предоставени им от администрацията, че не са съгласни с присъдата постановена им от Наказателния съд в Бенгази - смърт чрез разстрел, на 6 май 2004 г. С това се поставя началото на началото на процедурата по обжалване на присъдата. На 10 юни 2004 г. става ясно, че българските медици ще имат още двама адвокати- Георги Гатев и Хари Харалампиев. Решението е взето на среща между министър Антон Станков, адвокат Пламен Ялнъзов и председателя на Висшия адвокатски съвет Траян Марковски, който е натоварен да координира работата на екипа защитници. На 14 юни 2004 г. либийският съд предоставя мотивите за присъдите на медиците. Те са в обем 218 печатни страници, написани на арабски. Във Външно Министерство е сформиран екип, който ги превежда на български. На 16 юни 2004 г. късно вечерта петте медицински сестри са преместени в затвора "Джудейда" в Триполи. На 5 юли адвокатите на петте български медицински сестри внасят във Върховния съд в Триполи мотивите за обжалването на смъртните им присъди. На 3 октомври 2004 г. за Триполи заминават тримата българските адвокати ангажирани по делото - Пламен Ялнъзов, Хари Харалампиев и Георги Гатев. Те се опитват да насрочат дата за обжалването. Три дена по късно те се завръщат в България без да са успели да получат дата за делото. В началото на февруари Върховният съд на Либия определя датата за делото по обжалването на смъртните присъди - 29 март 2005 г. Българските политици определят датата като приемлива и по – ранна от очакваното.
На 23 март 2005 г. Муамар Кадафи произнася реч пред арабската лига. Световните информационни агенции превеждат част от речта като твърдят, че либийският лидер се е заклел в Алах да не осводоби българските медици. На следващия ден Триполи официално отхвърля твърденията и казва, че думите му са извадени от контекста и те не носят този смисъл. На 29 март 2005 г. след три часово заседание Върховният касационен съд на Либия обявява, че решение по делото срещу петте българки ще вземе на 31 май. По същото време пред сградата на съда родители на заразени със СПИН деца протестират с плакати “ Смърт на българите”.
На 27 май 2005 г. президентът Георги Първанов заминава на посещение в Либия по покана на Муамар Кадафи. По време на двудневната си визита той се срещна либийския лидер Кадафи, премиера Шукри Ганем, с осъдените на смърт български медицински сестри. Българският президент посещава и болницата в Бенгази, където се среща с родители на заразените деца. Декларация за "Солидарност с българските медицински сестри и палестинския лекар, задържани в Либия" е подписана от представители на ПАСЕ на 4 август 2005 г. В подкрепа на задържаните българки и палестинския лекар се обявяват 30 чужди депутати от ПАСЕ. Депутатите са представители на различни политически партии - социалисти, християндемократи, либерали, консерватори. Инициативата е подета от бившата председателка на Комисията по наблюдението към ПАСЕ Жозет Дорийо. Представители на ПАСЕ пристигат на посещение в Либия на 22 август 2005 г. Това са вицепрезидентът на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и докладчик по делото срещу българските медицински сестри Тони Лойд, и Валери Кламер, старши експерт в Юридическата комисия на ПАСЕ. За насрочване на дата за посещението е чакано седем месеца. Представителите на ПАСЕ се срещат с посланика на Великобритания в Триполи, на която е присъствал и българският посланик Здравко Велев. При среща с доктор Здравко Георгиев Тони Лойд и Валери Кламер са запознати подробно с начина на провеждане на следствието и наказателното производство. По време на визитата си Лойд и Кламер се срещат още с либийския заместник-министър на правосъдието Мохаммад ал-Зикри, с министъра на външните работи на Великата народна социалистическа либийска арабска джамахирия Абдел Рахман Шалкам и с министъра на вътрешните работи на Либия Насър ал Мабрук. Дипломатите от ПАСЕ планират и среща с българските медицински сестри в затвора “Джудейда”, която не се състои. Впоследствие се разпространява информация, че мотив за отказа от либийска страна за реализиране на посещение при медиците е изразеното несъгласие на пратеника на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Либия Тони Лойд да обвърже юридическия случай с осъдените на смърт български медицински сестри и инициативата за хуманитарна помощ на семействата на заразените със СПИН деца в Бенгази. След проведената тридневна визита в Либия от представителите на ПАСЕ се очаква да бъде подготвен доклад, който да е в основата на планираната специална резолюция на международната организация по делото срещу осъдените на смърт наши сънароднички в Джамахирията. Заедно с резолюцията е планирано да бъде приета и препоръка към 46-те държави в Съвета на Европа за отношенията им с Либия. Предвидено е докладът да бъде разгледан от Комисията по юридическите въпроси и правата на човека на ПАСЕ на 16 септември 2005 г. Позицията на Тони Лойд след посещението му в Либия е, че българските медицински сестри са невинни и че са съдени несправедливо. Той заявява, че няма никакво съмнение, че в работата на Либийския съд от 1999 г. насам по делото срещу осъдените на смърт пет български медицински сестри има сериозни пропуски и множество неясноти.
При първото посещение на българския държавен глава Георги Първанов в Овалната зала на Белия дом, състояло се на 17 октомври 2005 година и разговорът на двамата президенти в продължение на почти 50 минути американският президент Джордж Буш декларира становището на САЩ, че българските медицински сестри трябва да бъдат освободени: “Изразили сме тази позиция пред либийските власти. У либийското правителство не би трябвало да има съмнение или объркване, че животът на медицинските сестри не само трябва да бъде пощаден, но и че те трябва да бъдат освободени”. Буш уточнява, че "както и на президента Първанов, сърцето ми се къса, когато едно дете боледува", но медицинските сестри трябва да бъдат освободени.
На 16 ноември 2005 г. Върховният касационен съд на Либия отлага за 31 януари 2006 г. решението си по обжалване на смъртните присъди на петте български медицински сестри и палестинския лекар. Съдът постановява, че на следващото заседание ще бъде внесена пледоария от адвоката на либийската държава, която е страна по делото, а прокуратурата ще представи нов свидетел. Веднага след обявяването на решението на либийския съд говорителят на МВнР Димитър Цанчев заявава, че официалната българска позиция за невинността на медицинските сестри не се е променила. По думите му правителството изключва каквито и да е разговори с либийската страна, които биха могли да внушат, че медиците имат вина. На 18 декември 2005 г. aдвокатът на българските медици Осман Бизанти информира българското посолство в Триполи, че делото по обжалване на смъртните присъди пред Върховния касационен съд, е изтеглено за 25 декември 2005 г. На заседанието си, проведено през декември миналата година, Върховният съд на Либия решава да върне делото срещу българските медици и палестинския лекар за ново разглеждане.

Преди 89 години на 6 Януари 1929 година

След преврат на крал Александър Караджорджевич в Белград е установена кралска диктатура. Въведено е ново административно деление на Югославия, като българските територии са групирани в Скопска бановина (Вардарска Македония заедно с Враня, Пирот и Лесковец) и в Моравска бановина с център Ниш.
Александър Караджорджевич е регент на Сърбия (1914 г.–1921 г.) и крал на Югославия от 1921 до 1934 г. Във външната си политика се придържа към сближение с Антантата. [url=http://www.bg-history.info/video/play:88.html]Убит е в Марсилия заедно с френския външен министър Л. Барту от Влaдо Черноземски.[/url]

Преди 156 години на 6 Януари 1862 година

По инициатива на Стоян Чомаков по-радикално настроените църковни дейци в Цариград организират тържествена Богоявленска служба в черквата “Св. Стефан”, с която потвърждават позиция си спрямо Патриаршията. Според руския посланик Николай Игнатиев тази “антиканоническа манифестация” проваля възможности за постигане на компромисно решение на българския църковен въпрос, за което руската дипломация работи активно.
Стоян Чомаков (1819 – 1893 г.) е обществен и държавен деец, лекар, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Активно участва в църковно-националната борба. Той е един от ръководителите на течението на "младите", които се обявяват за безкомпромисна борба и окончателно скъсване с Патриаршията. От 1861 г. е представител на Пловдивската епархия в Цариград. След създаването на Българската екзархия през 1870 г. е включен в състава на Екзархийския съвет.

Преди 162 години на 6 Януари 1856 година

В Панагюрище е родена Райна Княгиня (Р. Попгеоргиева Футекова - по мъж Дипчева) - българска революционерка, учителка. Учи в родния си град и в девическото училище в Стара Загора при А. Тошева. През 1874 г. става учителка в Панагюрище. Тя е една от основателките на женското дружество "Китка" в родния си град. По време на Априлското въстание носи извезаното от нея и тържествено осветено от поп Груьо знаме на шествието в Панагюрище (поради което е наречена "Княгиня"). При потушаване на въстанието е арестувана и изпратена в Пловдивския затвор. Освободена е след намесата на европейски консули в Пловдив.
През август 1876 г. заминава да учи в Русия през Цариград с паспорт под чуждо име. Завръща се в България през 1879 г. и става директор на девическия пансион в Търново. През 1882 г. е назначена за акушерка в Панагюрище, по-късно - в София. През 1882 г. в Панагюрище се омъжва за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа. Имат пет сина, като Райна осиновява и едно момиченце. През 1898 г. Дипчев е избран за депутат и семейството се премества в София. Съпругът умира скоро вследствие на побоите в Черната джамия и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Умира 61-годишна на 29. 6. 1917 г. Автор е на книгата "Райна княгиня (Автобиография)", издадена през 1935 г. (посмъртно).

Преди 170 години на 6 Януари 1848 година

Роден е Христо Ботев (Хр. Б. Петков) - национален герой, революционен демократ, поет, журналист. Роден е в Калофер. През 1863 г. с помощта на Н. Геров заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора Одеска гимназия. През 1865 г. Ботев напуска гимназията и се свързва с руските революционни среди. Заради произнесената от него реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий е принуден да напусне Калофер и заминава отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса. След това се прехвърля в Румъния, като отначало се установява в Букурещ, а после в Браила и работи като словослагател в печатницата на Д. Паничков. Попада в средата на българската революционна емиграция и се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Христо Ботев се приготвя да мине в България с четата на дядо Жельо войвода (Ж. Чернев), на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението си "На прощаване". След като по различни причини преминаването на четата в България се осуетява, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да прекъсне образованието си.
В края на април 1871 г. Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ. Започва работа в печатницата на Л. Каравелов и става негов съратник в редактирането на в. "Свобода", след неговото спиране през 1873 г. - и на в. "Независимост". През 1873 г. Ботев започва издаването и на своя втори самостоятелен в. "Будилник". На 8 декември 1874 г. той започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". По такъв начин след удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, той застава начело на БРЦК . След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Христо Ботев започва подготовката на въстание в България. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех (Старозагорско въстание 1875 г.) довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. След избухването на Априлското въстание през 1876 г. Ботев застава начело на чета и с нея преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия народ. След неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.