Събития на дата
4 Декември 2018

Архивни събития

Преди 39 години на 4 Декември 1979 година

Умира Петя С. Дубарова - българска поетеса. Родена е на 25 април 1962 г. в Бургас. Публикува за първи път в сп. "Родна реч" на 14 години стихотворения, импресии, есета, кратки разкази. Самоубива се на 17-годишна възраст в началото на един твърде обещаващ творчески път. Книги: "Аз и морето", стихотворения (1980 г., 2. издание1981 г.), "Поезия", съставители Н. Йорданов и Г. Константинов (1984 г.), "Лястовица", стихове и разкази, съставител Г. Константинов (1987 г.), "Най-синьото вълшебство", сборник, съставител В. Андреев (1988 г.), "Ученическа тетрадка", стих. (1990 г.), "Из писмата, дневника, творчеството £”, сборник, съставител В. Андреев (1991 г.), "И светла, и истинна", избрани стихотворения и импресии (1996 г.).
На предния ден (3. 12. 1979 г.) след прибиране вкъщи Дубарова поема голямо количество сънотворни и изпада в кома. През цялата нощ продължава борбата за спасяване на живота й, но на сутринта опитите се оказват безуспешни. Причините за самоубийството според майката и други близки са в недъзите на системата: поетесата е обвинена, че е повредила машина и е наказана с намаляване на поведението.

Преди 97 години на 4 Декември 1921 година

Учредителен конгрес на Македонската федералистична емигрантска организация, възникнала на основата на Временната комисия. Участват 27 дружества с идеята за независима Македония, която ще има федеративно устройство и ще е съединително звено между балканските държави. Начело на легалното движение застава архитект Никола Юруков, а на революционното - д-р Филип Атанасов, който още на 1 декември подписва протокол в Тирана с ген. Александър Протогеров (на снимката) за обща революционна дейност с ВМРО и със съдействието на албанците.

Същият ден е избран и Управителен съвет на Илинденската организация с председател Георги Занков.
На 23 януари 1923 г. в София е проведен учредителния й конгрес с участието на 31 дружества, издигащ идеята за автономия на Македония.
Илинденската организация е създадена от част от дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, които след края на Първата световна война не влизат в редовете на Вътрешната македонска революционна организация. Първите й дружества се появяват през 1921 г. На 3 април 1921 г. в София е учредено дружество "Илинден" с председател Крум Зографов. Постепенно започват да се създават дружества в Пловдив, Варна, Плевен, Русе, Шумен.
Официално Илинденската организация е учредена през януари 1923 г. В ръководството и влизат: Сл. Абазов, Б. Стрезов, Г. Попхристов и др. Печатен орган на организацията е вестник "Илинден", редактиран от А. Йовков. От 1924 г. в ръководството й влизат представители на десницата, поради което част от членовете и се ориентират към Вътрешната македонска революционна организация (обединена). Формално разтурена след държавния преврат на 19 май 1934 г., но на практика продължава съществуването си до 9 септември 1944 г. Други нейни печатни издания са вестник "20 юли" (1924 г.), вестник "Пирин" (1923-1924 г.) и списание "Илюстрация Илинден" (1928-1944 г.).

Преди 166 години на 4 Декември 1852 година

Роден е Сава Атанасов Муткуров - първият български генерал (1890 г.), политик. Роден е в Търново. Завършва 2 класа на Военномедицинското училище в Цариград (1868 г.) и Одеското военно пехотно училище (1872 г.). Служи в руската армия и участва в Сръбско-турската (1876 г.) и в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е командирован в Българската земска войска и служи в ХХ Пловдивска пеша дружина. Един от ръководителите на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) и член на Временното правителство на Източна Румелия. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) командва лявата колона и центъра при превземането на Пирот. След детронацията на Александър I (1886 г.) заедно със Ст. Стамболов организира контрапреврат и арестува детронаторите. Член е на регентството (25 август 1886 г. – 2 август 1887 г.). Като министър на войната (20 юли 1887 г. – 4 февруари 1891 г.) извършва реорганизация на армията, превъоръжаване с пушки “Манлихер” (обр. 1885 г.) и внася в Народното събрание първия проект за военен закон. Умира на 3 март 1891 г. в Неапол.

Преди 170 години на 4 Декември 1848 година

Роден е Ради Иванов - български общественик, участник в национално-освободителното движение. Завършва Русенското класно училище. По-късно работи в кантората на Петкович в Букурещ. Владее румънски и френски език. Един от организаторите е на Русенския революционен комитет (1871 г.), негов член-секретар. Арестуван е през пролетта на 1872 г. в Русе. Освободен е, емигрира в Румъния и се включва в дейността на българската революционна емиграция. По-късно е учител в Плевен. През 1873-1874 г. обхожда някои райони за създаване и укрепване на революционни комитети. През 1874-1876 г. служи в Източните железници на барон Хирш като началник на гарите в Харманли, Фере и Софлу, участва в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и Априлското въстание (1876 г.). Преследван е от турските власти, избягва през Одрин, Цариград и Марсилия в Швейцария. Прехвърля се в Сърбия и участва в Сръбско-турската война (1876 г.). Преводач е във 2. пехотна гвардейска дивизия по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението живее в Русе и София. Назначен е на поста директор на пощите и телеграфите и др. Превежда от френски език първото ръководство в България за работа с морзовия апарат. Български представител е на Международния конгрес на пощите и телеграфите в Лисабон (1885 г.). Предлага идеята за основаване на спестовна пощенска каса в България. Умира на 1 април 1899 г.