Събития на дата
31 Януари 2018

Архивни събития

Преди 9 години на 31 Януари 2009 година

Трудно е да се обясни, защо бисерът в короната на немския военноморски флот не изстрелва и залп срещу вражески кораб. Но още по странно е, че без да изстреля и един единствен снаряд и без да помирисва театъра на бойните действия, той е главният виновник за потопяването на един от конвоите на съюзниците.
В деня на пускането му на вода на 1 април 1939 г. Тирпиц разполага с всичко необходимо, за да бъде най-страховития боен кораб в света. Размерите му надвишават който и да е британски или американски кораб от този тип. Моторите му са толкова мощни, че може да надмине всеки линеен кораб. Обсегът на оръдията му е 35 километра.
Тирпиц не се ражда сам. Близнак му е Бисмарк, с когото трябва да се превърнат в най-страшната двойка, налагаща волята на Хитлер по моретата. Въпреки изключителното си оборудване между 19 и 17 май 1941 т, след жестоко преследване от най-добрите английски кораби, Бисмарк е потопен във водите на Атлантика.
При все това Бисмарк би могъл да излезе невредим, ако не го застига торпедото на британски самолет, което попада в единственото уязвимо място – механизма, който свързва кормилото и корпуса. Една на хиляда са вероятностите да се торпелира точно този механизъм, но с Бисмарк се случва точно това , въпреки че самолетът иска да нацели само кораба. Останалата част от кораба е покрита с пояс от броня против торпеда, но тя не служи за нищо пред мълнията, която се пръсва в сърцето му.

Като връх на всичко броненосецът разполага с резервни части, но за подставката на кормилото няма никаква резерва. То блокира и дори не се поддава на ръчно управление. Дрейфуването го отнася направо към английските кораби, които са силно изненадани от необичайната гледка на неподвижен броненосец, който дори не може да се обърне, за да насочи оръдията се срещу врага. Заставайки така, че да не ги засегнат залповете на Бисмарк, англичаните го обстрелват като на учение. Немският кораб се опитва да отвърне на честия и разрушителен огън, но всичко е безсмислено. Краят на неравната морска битка е предрешен.
Бисмарк се бие като ранен звяр, но цялата му палуба е пометена, оръдията му изтръгнати от лафетите, а лечебницата, разрушена от пряко попадение.
Малко след десет сутринта на 27 май 1941 г. британският флот спира стрелбата. Бисмарк не може да изкара дълго над водата.
За да не попадне в ръцете на врага, самият екипаж решава да му нанесе последния удар. Моряците залагат големи количества експлозиви в трюма. Четиристотин моряци напускат кораба със спасителни лодки. В единайсет и четвърт се чува страшна експлозия и малко след това броненосецът е погълнат от водите на Атлантика. Оцелелите са прибрани от британския флот.
Хитлер разбира за трагичния край на Бисмарк в един часа следобед, когато агенция Ройтерс победоносно съобщава за потопяването на кораба.
Фюрера е много засегнат от загубата и решава Тирпиц по никакъв начин да не бъде сполетян от съдбата на близнака си. Така че нарежда да се дислоцира в сигурни води, каквито са далечните и недостъпни норвежки фиорди, които по онова време са в ръцете на германците. От този момент започва тъжното странствуване на Тирпиц по различните пристани на скандинавските брегове, като се опитва да се скрие от разузнавателните самолети на съюзниците.
Въпреки това англичаните се страхуват пред възможността Тирпиц да излезе в открито море. Ако това морско чудовище влезе в играта, твърде е възможно корабите, тръгнали да го преследват, да нямат същия късмет, като тези, потопили Бистарк. Ако Тирпиц излезе в Атлантика, търговските конвои с оръжия, храни и стратегически суровини, пристигащи във Великобритания от Съединените щати, неминуемо ще попаднат под огъня на мощните му оръдия. Присъствието му там ще наруши несигурното равновесие на битката в Атлантика, която за Чърчил е най-важната от всички сражения с германците. Доказателство за тези опасения е решението на Чърчил да определи потопяването му за първостепенна задача на империята. За да премахне заплахата от немския линеен кораб, той не се скъпи нито на хора, нито на ресурси.
През юли 1942 г. Тирпиц печели първата си и единствена победа. Както бе обявено по-рано, любопитното в случая е, че той не изстрелва нито един снаряд срещу противника. Подходящият случай изниква, когато важен съюзнически конвой, от близо четирийсет кораба, се насочва към съветското пристанище Архангелск. Този маршрут е от жизнена необходимост както за Червената армия, така и за изхранването на руското население.
Когато конвоят минава близо до норвежкия бряг, Тирпиц получава заповед да вдигне котва. Те, които редовно разузнават позициите на линейния кораб, разбират ужасени, че той не е закотвен в никое от пристанищата и предполагат, че немците са решили да хвърлят срещу конвоя най-добрия си кораб. Въпреки защитата на съюзническата ескадра повече от сигурно е, че появата на Тирпиц би нанесла големи поражения на формированието.
Съюзническото командване, за да избегне възможната гибел на ескадрата, нарежда на корабите да се разпръснат оставяйки конвоя беззащитен. След като анализират положението, англичаните стигат до заключението, че загубата на няколко търговски кораба е за предпочитане, отколкото да бъдат изложени на опасност ценните им бойни кораби. Те изобщо не си дават сметка, че това решение е излишно, тъй като по това време Тирпиц се намира закотвен в друго сигурно пристанище, като изпълнява заповедта на Хитлер да не се излага на никаква опасност.
Тази необяснима грешка на съюзническото морско командване оставя без никаква защита транспортните кораби които са унищожени от немските подводници и самолети. Потопяването на беззащитни кораби в паническо бягство е детска игра за обиграните летци и подводничари. Двайсет и пет съюзнически кораба потъват на дъното и само два успяват да достигнат съветското пристанище.
От своя страна, Тирпиц е благоразумно отдалечен от мястото на сражението. Въпреки че не участва директно в битката близкото му присъствие е от решително значение за голямата победа на германците.
Тази морска катастрофа на съюзниците спира в продължение на месеци доставките за Съветския съюз. Сталин побеснява, тъй като крайно се нуждае от тях, за да устои на Лятната офанзива на германците в Кавказ. Открито обвиняват британската армада в предателство и за да покаже, че рисковете в изпращането на конвои са минимални, заповядва на Руските търговски кораби, които по това време се намират в едно ирландско пристанище, да вдигнат котва и да отплават към родината си, като минат близо до норвежкия бряг. Тази демонстрация е добре дошла за Сталин, тъй като товарните кораби стигат пристанищата невредими.
При все това никога не трябва да се забравят усилията на британската армада за успешното пристигане на конвоите от кораби в руските пристанища. В други експедиции англичаните също понасят тежки, но никога толкова големи загуби като в трагичния случай с косвената намеса на Тирпиц.
Това е единствената и скромна победа на линейния кораб. Той никога няма да напусне обятията на норвежките фиорди. Оттук нататък единствената му мисия е да стои настрана от многобройните атаки на съюзниците. За целта е местен от пристанище на пристанище и за да не бъде открит от въздуха, винаги е покрит с камуфлажни мрежи. За да наподобява заобикалящите го планини, на палубата му даже се „засаждат" смърчове.
Британците не могат да се освободят от мисълта за унищожаването на кораба и близо двадесет пъти се опитват да го направят. Те са най-близо да целта си през септември 1943 г., когато четири „джобни подводници", с по четири човека на борда, навлизат във фиорда, където се намира Тирпиц.
Стигайки до кораба, подводниците прерязват мрежите срещу торпеда около него и успяват да прилепят към корпуса му експлозиви, които след взривяването им повреждат кормилото и витлото. Резултатите от тази смела операция са под очакванията, но докато трае ремонта му все пак корабът остава неподвижен цели шест месеца.
След подводната атака англичаните продължават с опитите си да потопят броненосеца, но чак през април 1944 г. успяват да осъществят една по-проста, но и по-експедитивна операция, изпращайки 42 пикиращи бомбардировача.
Само за малко англичаните не постигат целта си, тъй като корабът е улучен от 14 бомби. Щетите са огромни, на за късмет на германците корпусът остава непокътнат.
Най-важното условие за осъществяването на такъв вид операции е добрата разузнавателна служба. За превъзходната му работата по откриването на Тирпиц англичаните награждават норвежкия войник, Торстейн Рааби. След кратко обучение в Англия войникът е хвърлен с парашут на норвежка територия и успява да се настани близо до мястото, където е закотвен линейния кораб. В продължение на месеци ежедневно изпраща радиограми в Англия. Куражът и наглостта му стигат дотам, че за тайните си емисии използва немска антена, към която се включва нощем след като нарядът си отиде и никога не го откриват.
Този необикновен човек не се отличава само с изпълнението на тази рискована мисия. През 1947 г. той участва в знаменитата експедиция на тръстиковия сал Кон-Тики, водена от от Хейердал, който също воюва за свободата на Норвегия.
Пример за абсолютната дискретност на Рааби е умението му да запази в тайна истината за мисията си. Независимо, че с Хейердал воюват рамо до рамо в редиците на канадската армия, последният не разбира нищо за подвига на другаря си чак до края на войната.
Но да се върнем към непрекъснатите опити за потопяването на Тирпиц. Провалът на предишните опити довежда до решението, че масирана бомбардировка от въздуха е единственият начин за унищожаването му. Така че съюзниците създават формирование от двайсет и осем Лапкастъра, снабдени с мощни шестонни бомби, като се има предвид, че бомбите в предишното нападение тежат едва по двеста килограма.
Самолетите не са същите - става дума за стратегически четиримоторни самолети, използвани при бомбардировките над германските градове. При масирана бомбардировка на акваторията, в която се намира корабът, някоя от бомбите улучва целта. Вероятностите са изчислени правилно и една от тях се взривява на кораба и прави огромна дупка в корпуса.
Въпреки точното попадение броненосецът не потъва и след оттеглянето на съюзническите бомбардировачи. Дори предчувствайки гибелта си, Тирпиц не се предава. Извличат го до по-сигурен пристан и започва труден и щателен ремонт.
Отчаяни, англичаните не престават с въздушните си нападения. Последният удар е нанесен чак през ноември, когато нова ескадрила от 38 бомбардировача Ланкастър е изпратена над мястото, където е пуснал котва корабът, за да свърши веднъж завинаги с него.
Този път за нарочения кораб няма милост. Само минути след началото на нападението една от бомбите се взривява в него. За десет минути Тирпиц потъва в ледените води, отнасяйки със себе си живота на 902 моряци, които споделяй участта на легендарния линкор.
Най-накрая Чърчил си отдъхва и изпраща послание на американския президент Франклин Д. Рузваелт, в което се казва: „За голямо облекчение вече нямаме този проблем".
Това е смъртният акт на необикновения кораб Тирпиц, кой то печели битки, без да е дал нито един оръдеен изстрел.
Хосе Ернандес
„Загадки и мистерии на Втората световна война“
издателство СИЕЛА

Преди 53 години на 31 Януари 1965 година

Умира Константин Муравиев - български политик. Завършва “Робърт колеж” (1912 г.) и Военното училище в София (1915 г.). Той е един от лидерите на БЗНС. Константин Муравиев е сред организаторите на БЗНС “Врабча-1", както и участник в “Петорката”. Личен секретар е на Ал. Стамболийски. През 1920 г. е генерален консул в Ротердам. През 1921 г. е ръководител на българска легация в Холандия, а в периода 1922-1923 г. е шарже д’афер в Истанбул. Назначен е за министър в правителството на Ал. Стамболийски (1922-1293 г.) и в правителството на Народния блок (1931-1934 г.). Министър-председател е на последното правителство преди Деветосептемврийския преврат 2-9. 9. 1944 г. Осъден е на доживотен затвор от т. нар. Народен съд. Освободен е през 1955 г. По време на унгарските събития отново е задържан (1956 г.). Прекарва 5 години в лагера “Белене”. Реабилитиран е посмъртно от Върховния съд през 1996 г. Негови съчинения са “Събития и хора” (1992 г.), “Договорът за мир в Ньой” (1993 г.).

Преди 71 години на 31 Януари 1947 година

Приет е законът за БАН. Той е обсъждан на първо и второ четене от VI ВНС. В мотивите към законопроекта се твърди, че академията не може да остане "самостоятелно и независимо учреждение", а трябва да е държавно учреждение и да бъде под върховния надзор на Министерския съвет. Законът е обнародван на 19 февруари 1947 г. В него са заложени постановките за свързване на научните постижения с практиката и за поставяне на изследователската дейност на "здрави научни основи". Изисква се въвеждането на плановост и колективност в работата на академията. Създадени са званията академик (за всички редовни членове на академията) и член-кореспондент (за дописните членове). Членовете на академията получават право на допълнително месечно възнаграждение, независимо от другите им дейности и доходи. Академията се преименува в Българска академия на науките (от 1942 г. до този момент пълното й название е Българска академия на науките и изкуствата). Предвижда се БАН да създава свои научни институти, в които да работят научни сътрудници и да се приемат държавни стипендианти (аспиранти). Достъпът до академията е либерализиран.

Преди 114 години на 31 Януари 1904 година

Умира Киро Тулешков - български патриот, книжовник, педагог. Роден е на 1 март 1846 г. в Търново. Учи в Одеската гимназия (от 1864 г.), където се запознава с Христо Ботев. През 1867 г. се прехвърля в Браила, в печатницата на Д. Паничков. От 1869 г. е в Одеското военно училище, което напуска след две години, и отново постъпва в печатницата на Паничков. Екстерниран от румънското правителство през 1871 г.; престоява в затвора в Мачин. В Букурещ е помощник на Л. Каравелов. От 1873 г. до 1874 г. е отговорен редактор на вестник “Независимост”. През март 1876 г. става директор на гимназиалната печатница в Болград, издава вестник “Български глас” (1876-1877 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е опълченец. След Освобождението живее в Търново, открива печатница, взема участие в обществения живот на града (помощник-кмет и училищен настоятел). От 1887 г. е директор на Държавната печатница в София. Има заслуги за учредяването на Българското печатарско дружество. Автор е на литературни творби с тематика от живота и борбите на българите през Възраждането.

Преди 164 години на 31 Януари 1854 година

Роден е Стефан Стамболов - български политик, редовен член на БКД (1884 г.), член-кореспондент на Белгийската национална академия по антропология и праисторическа археология в Брюксел (1889 г.). Член е на БРЦК от 1873 г. Участва в Старозагорското въстание и в подготовката на Априлското въстание. Активен член е на Либералната партия. От 1880 г. е народен представител, а от 30 юни 1884 г. до 26 август 1886 г. е председател на IV обикновено народно събрание. Подкрепя Съединението и участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). След преврата на 9 август 1886 г. организира контрапреврат и връща княз Александър I на българския престол. След абдикацията на княза е избран за регент (27.08.1886 г. - 25.06.1887 г.). Съдейства за избирането на Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски за български княз през 1887 г. През 1887-1894 г. е министър-председател и министър на вътрешните работи. Умира след покушение на 6. 7. 1895 г. в София.