Събития на дата
30 Ноември 2018

Архивни събития

Преди 68 години на 30 Ноември 1950 година

България обявява, че прекратява всякакви по-нататъшни изселвания на български турци в Турция.

На 10 август 1950 г. българското правителство изпраща нота до турското, в която се отбелязва, че на 54 028 български турци вече са издадени задгранични паспорти, но само 15 835 от тях са получили турски входни визи и че турската страна създава пречки пред изселващите се. Предложението е Турция да приеме 250 000 български турци, пожелали доброволно да се изселят, като този процес приключи в тримесечен срок. На 22 август 1950 г. Турция протестира, защото според нея Конвенцията за установяване, подписана между двете страни през 1925 година, не предвижда масово изселване, нито срокове за приключването му. Няколко месеца по-късно Турция едностранно затваря границата с България и прекратява потока на изселващи се български турци. Поводът е преминаването на границата от цигански семейства, които не са снабдени с турски входни визи и които нямат право да се изселват. В края на месеца около 5000 български турци се струпват на границата, разпродали имуществото си, но без надежда да преминат границата.

Преди 69 години на 30 Ноември 1949 година

Във в. “Работническо дело” е публикуван обвинителният акт за "предателската, шпионска и вредителска дейност на Трайчо Костов и неговата група". Бившият заместник-председател на Министерския съвет и секретар на ЦК на БКП е обвинен в организиране на антидържавен заговор с подкрепата на висши югославски ръководители и на американския пълномощен министър в София Доналд Рийд Хийд.

Трайчо Костов (Т. К. Джунев) е роден на 17 юни 1897 г. в гр. София. От 1946 г. е назначен едновременно за подпредседател на МС и за министър на електрификацията, водите и природните богатства. Избран е и за председател на Комитета за стопански и финансови въпроси при МС. През 1949 г. е обвинен в антидържавна и антипартийна дейност и е осъден на смърт и обесен. Реабилитиран е след Априлския пленум на ЦК на БКП 1956 г.

Преди 142 години на 30 Ноември 1876 година

В Цариград започват неофициални разговори между руски и британски дипломати относно решенията на предстоящата посланическа конференция в турската столица.

Цариградска конференция е свикана на 23 декември 1876 г. и продължава до 20 януари 1877 г. В нея участват посланиците на Великите сили - Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Турция.

От 30 ноември до 10 декември 1877 г. маркиз Р. Солсбъри - специален английски пълномощник, и граф Николай П. Игнатиев се договарят относно политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина.

От 11 до 22 декември започват предварителни заседания без турски представители. Приема се общото становище да се образуват 3 автономни области, от които 2 - населени с българи. Изработва се проект за органически правилник за двете български области. Руският проект предвижда единна българска автономна област, включваща Мизия, Тракия и Македония. Срещу него възразява австро-унгарският външен министър граф Г. Андраши. Маркиз Солсбъри също възразява срещу голяма българска автономна област и се стига до идеята за две области - Източна, с център Търново, и Западна - с център София (без Беломорието и Одринска Тракия и по-голямата част от Родопите, въпреки българския им характер). Английският представител иска вертикално разделяне на българските земи, тъй като смята, че в източната половина живеят предимно турци и гърци и тя трябва да се управлява отделно. Предвидено е международна надзорна комисия да следи в продължение на 1 година изпълнението на споразуменията. На официалното откриване на 23 декември 1876 г. Савфет Мехмед паша, председателстващ заседанието, отхвърля основанията за свикването на конференцията, базирайки се на обявената нова турска конституция. Веднага след изложението на Савфет паша топовни гърмежи оповестяват прокламирането на конституцията. Държавите - участнички в конференцията, в знак на протест отзовават своите посланици от Цариград. Не се стига до окончателно решение на конгреса.

Преди 2018 години на 30 Ноември 0 година

Днес българската православна църква чества денят на Св. Андрей. Един от дванайсете апостоли и ученици на Исус. Независимо, че на този ден православната ни църква чества празника на св.апостол Андрей, то неговия произход е свързан предимно с езическото минало на българите. За това говори и факта, че този празник народа нарича още и Мечкинден.

Според представата на древните българи мечката е едно от свещенните животни. Нейната сила и размери са респектирали нашите прадеди, поради което те заслужено са и оказвали уважение. Тя се възприема като най-силното животно в нашите гори. Пак според народната вяра мечката може да убие дори вълк. Там където има мечка няма вълци, тъй като те се страхуват от нея.

Въпреки, че народът уважава и почита мечката има случаи, когато хората са принудени да я убият. Това се отнася сомо тогава, когато мечката е вкусила месо ( стръв ) и се е превърнала в стръвница. Макар и рядко все пак това се случва. За това хората от дадено населено място организират шайка. Унищожаването на мечката стръвница предотвратява нейните набези върху домашните животни и върху живота на хората. Понякога при такъв лов се е случвало човек да убие мечка въоръжен само с малък нож. Народът е нарекъл такива хора – боримечка.

С приемането на християнството като държавна религия българите възприемат християнските светци, като покровители на отделни, животни, болести или някои природни бедствия. Така нашия народ смята св. Андрей за покровител на мечките.

Пак според народните представи на този денят започва да расте с едно оризово зърно. Затова празника на св. Андрей се нарича още и Едреевден. Тези вярвания на българите не са случайни. Още старите българи са били запознати с древните постижения в областа на астрономията. До сега се смяташе, че календара на прабългарите произлиза от китайския и тази теза се подържаше от много таши историци, като например доц. Иван Лазаров, но последно време в нашата наука се налага и друга теория. Част от нашите учени са на мнение, че прабългарския календар е предшественик на китайския. Това значи, че той е още по-древен от сега съществуващите дванайсет циклени лунни календари.

В миналото старите хора са вярвали, че на Андреевден се извършва прехода от есентта към зимата. Този ден предхожда зимното равноденствие. Именно с това равноденствие започва и астрономическата зима. На този празник в някои райони на страната се приготвя обредна храна от зърнени храни и която се раздава най-много на три къщи (домакинства). Честването на този празник и вярванията на българите доказва, че нашия народ има астрономически познания, които са наследство от далечното ни минало. Това наше наследство намира приложение и в един от нашите средновековни паметници отразяващи ранната българска история. В става дума за ”Именника на българските ханове". Така по този начин асторономическите познания се запазват за бъдещите поколения. А когато престава да съществува българската държавност и съответно българските книжовни и други институции, достиженията на народа се запазват в неговия бит и фолклор. Вярванията и обредните практики на Андреев ден представляват само една малка част познания на древните българи.