Събития на дата
29 Ноември 2018

Архивни събития

Преди 46 години на 29 Ноември 1972 година

Във Вашингтон умира в изгнание лидерът на БЗНС "Пладне" д-р Георги Михов Димитров (Гемето) – политически деец. Роден е на 15 април 1903 г. в с. Ени чифлик, Одринско (в Турция). Член е на БЗНС от 1922 г. Завършва медицина в Загреб през 1929 г. и след завръщането си се отдава на активна политическа дейност. Включен е в Управителния съвет на БЗНС "Ал. Стамболийски" (1932-1933 г.), а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС "Обединен" ("Ал. Стамболийски" и "Врабча 1"). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС "Ал. Стамболийски". През януари 1941 г. организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 г. до 1944 г. е ръководител на проанглийския емигрантски Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател "Свободна и независима България". Завръща се в България след политическата промяна на 9 септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради дейността му, насочена против отечественофронтовската власт, през 1945 г. е снет от ръководството на съюза, а скоро след това е изключен от неговите редове.

През май същата година напуска страната. Две години по-късно заедно с други емигранти от други страни от Източна Европа създава т.нар. "Земеделски комитет" ("Зелен фронт") със задача да се бори против комунистическите режими в техните страни. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели.

Преди 98 години на 29 Ноември 1920 година

В периода 27 - 29 ноември успоредни конгреси на Либералната, Народнолибералната (генадиевисти) и Обединената народнолиберална партия одобряват протокола за сливане от 31 октомври и учредяват Националлиберална партия с орган в. "Независимост". Националлибералната партия (НЛП) изразява интересите на търговско-промишлената буржоазия, едрите земевладелци и дребните стокопроизводители. Ръководството на Националлиберална партия (НЛП) се осъществява от Централно бюро. Поради своя разнороден състав и съществуващите групи в различните политически партии, от които е създадена, фракционните борби в Националлиберална партия (НЛП) не престават през целия период от нейното съществуване.

Опасността от изчезване на партията от политическия живот на страната забавят нейното разцепление. Намира се в опозиция по време на управлението на БЗНС (1920–1923 г.). След отказа на останалите буржоазни партии за съвместна борба срещу земеделското правителство установява единодействие с част от запасното и действащото офицерство. Чрез своите съмишленици във Военния съюз Националлиберална партия (НЛП) взема участие в държавния преврат на 9 юни 1923 г. и се включва със свой представител в правителството на проф. Ал. Цанков (1923–1926 г.). В средата на септември 1923 г. групата на д-р Н. Генадиев напуска Националлибералната партия (НЛП) и образува нова политическа организация Народно единство. След излизането на нейния представител (Б. Смилов) от сговористкото правителство Националлиберална партия (НЛП) минава в опозиция. През юли 1925 г. Д. Петков заедно с група свои съмишленици обявява възстановяването на Националлиберална партия (НЛП).

През ноември 1926 г. група дейци начело с бившия министър Б. Смилов се отцепват и образуват своя самостоятелна политическа групировка под името Националлиберална партия (НЛП). Тази група е за сближение със сговористкия режим. Тези сепаратистки действия дават отражение върху организационното състояние на Националлиберална партия (НЛП) и довеждат до отслабване на нейното политическо влияние в страната. След слабото представяне на партията в общинските и окръжните избори през 1926 г. и в парламентарните през май 1927 г. националлибералите пристъпват към обединение. През септември 1928 г. се сливат със стамболовистите, а през юли 1929 г. и с крилото на Б. Смилов. Извършеното обединение е нетрайно, защото през 1930 г. смиловистите се откъсват като самостоятелна политическа групировка и вземат участие с двама свои представители в кабинета на А. Ляпчев (1926–1931 г.). Националлиберална партия (НЛП) се включва в образуването на Народния блок. След спечелването на парламентарните избори (юни 1931 г.) участва в коалициония кабинет. Недоволните от участието на партията в блоковото правителство начело с П. Н. Даскалов напускат нейните редове (септември 1932 г.). През март 1933 г. лидерът на партията Г. Петров заедно със своите привърженици образува нова политическа формация също под името Националлиберална партия (НЛП). Към Националлиберална партия (НЛП) през април 1934 г. отново се присъединява групата на Б. Смилов. След държавния преврат на 19 май 1934 г. партията е забранена. С това се слага край на нейното съществуване. Печатен орган на Националлиберална партия (НЛП) е в. "Независимост".