Събития на дата
28 Декември 2018

Архивни събития

Преди 22 години на 28 Декември 1996 година

На извънредно заседание XXXVII НС гласува оставката на правителството на Жан Виденов. Правителството на Виденов е гласувано от XXXVII Народно Събрание на 26 януари 1995 г. На 22 септември 1995 г. СДС внася първият вот на недоверие срещу кабинета на Жан Виденов. Вотът е отхвърлен. На 10 януари 1996 г. Народното събрание отхвърля вот на недоверие към правителството на Жан Виденов, предложен от СДС заради зърнената криза. На 13 юни 1996 г. СДС иска нов вот на недоверие, заради икономическата политика, на правителството. Вотът е отхвърлен от XXXVII Народно Събрание със 135 гласа. На 4 ноември 1996 г. деветнадесет членове от ръководството на БСП (депутати и членове на Висшия съвет) отправят открито писмо с искане за оставка на Жан Виденов като министър-председател. На 12 ноември 1996 г. на заседание на ръководството на БСП и на парламентарната й група Жан Виденов получава вот на доверие до извънредния конгрес на БСП. На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание XXXVII Народно Събрание гласува оставката на правителството на Жан Виденов.
Две години по-рано Консултативният съвет на коалицията БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" избира Жан Виденов за председател на Парламентарната група, а Светослав Шиваров и Стефан Гайтанджиев за негови заместници.
Жан Василев Виденов е политически и държавен деец. Роден е на 22 март 1959 г. в Пловдив. Завършва английска гимназия в Пловдив и външна търговия в Московския държавен институт по международни отношения. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Член е на Висшия съвет на БСП от 1990 г. и на Председателството на Висшия съвет на БСП от 1991 г. Председател е на Висшия съвет на БСП (1991-1996 г.). Председател е на Министерския съвет от 1995 г. до 1996 г.

Преди 71 години на 28 Декември 1947 година

На 28 и 29 декември е проведен 27-ми конгрес на БЗНС, който отхвърля съсловния принцип и идеята за самостоятелна селска власт и възприема платформата за изграждане на социализма. За секретар на БЗНС е избран Георги Трайков.
Георги Трайков е политически и държавен деец. Той е сред създателите на Българския земеделски младежки съюз (БЗМС). По време на самостоятелното управление на БЗНС (1920–1923 г.) oрганизира Областна земеделска дружба във Варна. Заради участието си в Юнското въстание през 1923 г. е изпратен в затвора. След като е освободен, е избран за секретар на БЗМС. За политическата си дейност многократно е арестуван и интерниран. След 9 септември 1944 г. е председател на Управителния съвет на БЗНС и секретар на Националния съвет на Отечествения фронт. Участва активно в държавното управление – от 23 ноември 1946 г. до 20 януари 1950 г. е министър на земеделието, през 1949–1964 г. е първи заместник-председател на МС, през 1964–1971 г. е председател на Президиума на Народното събрание. От 1972 г. е председател на Националния съвет на ОФ, а по-късно почетен председател.

Преди 141 години на 28 Декември 1877 година

По време на Руско-турската освободителна война армията на Вейсал паша, обкръжена от Южния отряд на генерал Радецки, капитулира при Шейново. В същия ден сръбски отряд освобождава Пирот.
След неуспешния опит да овладеят Шипченския проход турците преминават към отбрана. Армията на Вейсал паша (35 000 души и 103 оръдия) развръща предните си части в района на прохода, а главните сили разполага в Шейновския укрепен лагер. Разгромът на тази турска групировка се възлага на намиращия се северно от Стара планина отряд на ген. Радецки (близо 54 000 души и 93 оръдия). За преминаване през Балкана войските са насочени в три колони: дясна на генерал Скобелев, в която има седем опълченски дружини - през Химитлийския проход; средна, под командването на генерал Радецки - през Шипченския проход; лява на ген. Святополк-Мирски - през Тревненския проход. Към 26 - 27 декември двете странични колони излизат южно от Стара планина.
Решителното сражение започва на 28 декември. Дясната колона нанася удар от запад и юг, лявата - от изток, а от север преминава в настъпление ген. Радецки. Обкръжена от всички страни, армията на Вейсал паша е принудена да капитулира. Пленени са над 22 000 души и 83 оръдия. Загубите на руските войски и българските опълченци са около 5000 убити и ранени. Победата при Шейново открива пътя по долината на р. Тунджа към Одрин.
„Те бяха същински лъвове. Громейки вековните си врагове, те не ги щадяха, нито пък сами чакаха пощада" - пише руският кореспондент Немирович-Данченко за българските опълченци.

Преди 146 години на 28 Декември 1872 година

Васил Левски е отведен в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. Членовете на местния комитет свикват извънредно заседание, на което обсъждат възможността да освободят Левски, но не успяват да приведат решението си в изпълнение.
На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турските власти. Първоначално е отведен за разследване в Търново, а след това е изправен пред специален съд в София. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е организирана очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На следващия ден за одобрение специалната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, участвали в обира при Арабаконак.