Събития на дата
28 Ноември 2018

Архивни събития

Преди 22 години на 28 Ноември 1996 година

Европейската комисия по правата на човека в Страсбург обявява, че бившият български министър-председател Андрей Луканов е бил арестуван и задържан неправомерно, затова България трябва да изплати обезщетение на наследниците му. Луканов е арестуван през 1992 г. На 8 юли 1992 г. парламентът гласува да се отнеме депутатския имунитет на бившия премиер Андрей Луканов, срещу когото започва следствие по обвинение в дела за дълбоката икономическа криза, в която изпада страната през 80-те години, и за оказване на помощи на комунистически партии и на страни от Третия свят.

Андрей Карлов Луканов е политически и държавен деец. Роден е в Москва на 26 септември 1938 г. Завършва Института за международни отношения в Москва. Член е на БКП от 1965 г. Член на ЦК на БКП от 1977 г. и на Политбюро на ЦК на БКП (1989-1990 г.). Председател е на Министерския съвет от 8 февруари до 20 декември 1990 г. Убит е в София на 2 октомври 1996 г .

Преди 75 години на 28 Ноември 1943 година

В Техеран започва срещата на правителствените ръководители на трите страни от антихитлеровата коалиция - САЩ (Франклин Рузвелт), Великобритания (Уинстън Чърчил) и СССР (Йосиф Сталин). Тя завършва на 1 декември с решение за откриване на втори фронт в Европа. Приети са декларации за съвместни действия във войната срещу Германия и за следвоенно сътрудничество на трите държави. Подписана е декларация за запазване на независимостта на Иран и за следвоенните граници на Полша. Съветската делегация обещава 3 месеца след края на войната в Европа СССР да се включи в разгрома на Япония.

Преди 111 години на 28 Ноември 1907 година

По нареждане на Яне Сандански Тодор Паница застрелва в София Борис Сарафов и Иван Гарванов (фактическо разцепление във ВМОРО).

Борис Петров Сарафов - българска общественик, деец на национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринско. Роден е на 12 юли 1872 г. Завършва Солунската мъжка гимназия (1890 г.) и Военното училище в София (1893 г.). Служи като офицер в Белоградчик. Войвода на чета в четническата акция на ВМОК (1895 г.) и на 12 юли превзема Мелник. Май 1899 г. - март 1901 г. е председател на ВМОК. Сътрудничи с Г. Делчев и Г. Петров - задгранични представители на ВМОРО в България. Началник е на Главния щаб на въстанието в Битолски революционен окръг по време на Илинденско-Преображенското въстание.

През 1903-1904 г. пътува из Европа и популяризира идеите и делото на ВМОРО. Участва в Рилския конгрес (1905 г.) като представител на Битолския революционен окръг. Избран е заедно с Ив. Гарванов и Хр. Матов в Задграничното представителство на ВМОРО в България. Иван Гарванов е един от основателите и ръководителите на Българското тайно революционно братство в Турция, образувано в противовес на ВМОРО. След включването на братството през 1899 г. във ВМОРО става член на Солунския комитет.

През 1901 г., след Солунската афера, застава начело на ЦК на ВМОРО. Под негово ръководство на Солунския конгрес на ВМОРО 1903 г. се взема решение за вдигане на въстание. След солунските атентати от април 1903 г. е арестуван и изпратен на заточение в Акя, Мала Азия. Освободен е през 1904 г, идва в България и става учител във Втора мъжка гимназия в София. След 1906 г., в състава на Задграничното представителство на ВМОРО, става изразител на идеите на дясното течение.

Преди 138 години на 28 Ноември 1880 година

Назначен е нов либерален кабинет начело с Петко Каравелов, реконструиран на 17 декември.
Петко Каравелов е политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество. През 1877 г. е назначен за вицегубернатор на Видин, по-късно става окръжен управител на Търново. Взема участие в работата на Учредителното събрание 1879 г. Избран е за председател на Първото обикновено народно събрание. Заема различни длъжности: министър на финансите (24 март – 28 ноември 1880 г.), министър-председател и министър на финансите, управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880–27 април 1881 г.). След държавния преврат 1881 г. емигрира в Пловдив и продължава борбата за възстановяване на Търновската конституция. След премахване на режима на пълномощията се завръща в София. Заема различни длъжности: министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884–9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (29 юни 1884–1 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885–9 август 1886 г.). След детронацията на княз Александър I Батенберг е председател на временното правителство (12–16 август 1886 г.) и член на Регентството.

Преди 140 години на 28 Ноември 1878 година

Българското книжовно дружество в Браила взема решение да пренесе дейността си в София. Дружеството е основано в края на септември 1869 г. в Браила от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. Поставя си научни и патриотични цели, с които се стреми да подтиква развитието на българската интелигенция и да оказва въздействие на националноосвободителната борба на българския народ. На първото общо събрание е приет устав на дружеството, който регламентира неговото организационно изграждане. За пръв председател е избран проф. Марин Дринов.

Дружеството издава свой печатен орган - "Периодическо списание на Българското книжовно дружество". По време на Априлското въстание 1876 г. и Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. временно прекратява своята дейност. През 1884 г. е приет нов устав, според който Българското книжовно дружество фактически се превръща в академия. Създават се три клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен. През 1901-1911 г. дружеството издава "Летопис на Българското книжовно дружество в София", от началото на 1902 г. започва да излиза и поредицата "Българска библиотека". През 1903 г. дружеството се натоварва и с издаването на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", излизал до този момент като орган на Министерството на народното просвещение. От 1906 г. то открива нова поредица "Български старини".

Българското книжовно дружество развива богата и многостранна дейност, особено в годините непосредствено след Освобождението. На 6 март 1911 г. то се преименува в Българска академия на науките.