Събития на дата
27 Декември 2018

Архивни събития

Преди 15 години на 27 Декември 2003 година

Българският контингент в Ирак дава първите си жертви, в резултат на атака срещу база Индия. В рамките на 15 минути, между 12:45 и 13.00 часа местно време, са извършени три координирани нападения от самоубийци с коли-бомби.
Кола-цистерна пробива загражденията и се взривява, в резултат на eксплозията загиват петима български военнослужещи. Други 27 души от българския контингент са ранени и са настанени в болница. Загиналите са командир на рота капитан Георги Качорин, младши сержант Антон Петров, командир на отделение, старши сержант Иван Инджов, редник Свилен Киров - мерач, старши-лейтенант Николай Саръев.
На 28 декември военнотранспортен самолет излита за Ирак, за да прибере телата на загиналите и някои от ранените. 22-ма от ранените при атентата срещу българската база "Индия" в Кербала са транспортирани във ВМА.
Леко ранените остават в Ирак. Други 5-има българи са транспортирани в болницата в “Ландщул” в Германия.
30 декември е обявен от Министерски съвет за ден на национален траур.
Посмъртно на загиналите военнослужещи са присвоени военни звания съответно: Капитан Георги Качорин е повишен във военно звание майор, лейтенант Николай Саръев - във военно звание старши-лейтенант, старши сержант Иван Инджов - в звание офицерски кандидат, младши сержант Антон Петров и редник Свилен Киров - в звание офицерски кандидат.
През март 2004 година Съюзът на българските командоси (СБК) отличава посмъртно загиналите в Кербала при атентата срещу база „Индия" на 27 декември 2003 г. петима български рейнджъри.
Майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерските кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров се удостояват посмъртно със званието „Кавалер на почетния знак" с лента „Слава и чест".

Преди 41 години на 27 Декември 1977 година

По предложение на Людмила Живкова Министерският съвет решава да започне строителство на "Национална конгресно-концертна зала" (сега Национален дворец на културата).
Националния дворец на културата (НДК) е построен е върху площ от 18 300 кв. м. и има обем 576 800 куб. метра. НДК е изграден за по-малко от 4 години, въпреки че по нормативни данни е трябвало да се построи за 12 години. Първата копка е направена на 25 май 1978 г. Открит е през март 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Последният трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 г. Архитектурният проект е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство - на колектив, начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова. Знакът символ на НДК е на скулптора Георги Чапкънов и представлява слънце в стилизирана форма, напомняща таваните в старите български къщи, изработен от бронз с диаметър около 7 метра. От вдлъбната полусфера излизат лъчи - житни класове с дължина 2,60 и 1,80 метра. В централното фоайе на двореца е позлатената скулптура "Възраждане", наричана "Майка България", символизираща гостоприемна и възродена София. Тя е дело на скулптора Д. Бойков. В интериора на НДК заема своето място още един представителен знак - птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина. От 1980 г. е член на Международната асоциация за конгресните дворци.

Преди 70 години на 27 Декември 1948 година

В Германия (Оберменциг, край Мюнхен) Българският противоболшевишки съюз на д-р Иван Дочев, Българският клуб на д-р Матей Жейков и бивши привърженици на БЗНС и Демократическият сговор основават Български национален фронт – една от организациите на българската политическа емиграция след края на Втората световна война. В ръководството на Българския национален фронт влизат д-р Ив. Дочев, д-р Георги Паприков, инж. Ангел Гъндерски, д-р Александър Любенов, д-р Христо Попов, д-р Димитър Вълчев и др. Тази организация си поставя за задача борбата срещу отечественофронтовската власт в България, възстановяване на Търновската конституция и регламентираните от нея порядки в страната. Неин печатен орган е в. "Национална България", редактиран от Д. Вълчев. Още в първите месеци от основаването си Българският национален фронт привлича значителна членска маса от бивши привърженици на Съюза на българските национални легионери, Националното социално движение на проф. Александър Цанков, запасни офицери и др. и се превръща в една от големите организации на българската емиграция. Изгражда свои клонове в Германия, Австрия, Турция, Гърция, Италия, Англия, САЩ, Австралия и др. страни. Присъединява се към Антиболшевишкия блок на народите (АБН), Американския конгрес за мир и свобода чрез освобождение и Американците за освобождение на поробените народи. Влиза в контакт със Съюза на българската национална емиграция в Рим и с Българското национално движение в Западен Берлин, установява сътрудничество с Американо-българската лига и с Българската лига за правата на човека, прави опит за сближение със Съюза на свободните българи и пр. През 1952 г. организацията се разцепва на две формации: Български национален фронт ("Борба") начело с Ив. Дочев и печатен орган сп. "Борба" и Български национален фронт ("Свобода"), оглавен от Хр. Станев, и печатен орган в. "Свобода". След настъпилите промени през ноември 1989 г. в България и двете организации се саморазпускат, като ръководните им дейци и по-голямата част от членската им маса постепенно се завръщат в страната.

Преди 146 години на 27 Декември 1872 година

Призори турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка е арестуван Васил Левски. Първоначално е отведен за разследване в Търново (днес Велико Търново), а след това е изправен пред специален съд в София. Пред съдиите прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация (ВРО) върху себе си и по такъв начин не позволява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен на 18 февруари 1873 г. (6 февруари стар стил) край София (на мястото на днешния паметник в центъра на столицата).
Васил Левски (Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Апостолът) е виден деец на националнореволюционното движение, революционен демократ, идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).