Събития на дата
27 Ноември 2018

Архивни събития

Преди 85 години на 27 Ноември 1933 година

На конгрес на Тайния военен съюз в София е взето решение за преврат срещу кабинета на Народния блок.

На изборите проведени на 21 юни 1931 г. коалицията на Народния блок регистрира победа - получените над 590 хиляди гласа й осигуряват 150 мандата. В съответствие с предизборната си програма кабинетът дава пълна свобода на печата. През 1932 г. е обявена амнистия, която позволява на емигриралите през 1923 г. земеделски ръководители да се върнат в страната и да се включат в политическата борба (БЗНС "Александър Стамболийски"). В същото време Народното събрание гласува нова добавка към Закона за защита на държавата. Запазени са старите структури на полицията и Обществената безопасност, продължава безкомпромисната борба срещу комунистите.

Основен въпрос за разрешаване във вътрешната политика на правителството е излизане на страната от икономическата криза. Опитите тя да бъде омекотена с външна помощ завършват с частичен успех - на проведената през 1932 г. конференция в Лозана България получава разсрочка на плащанията си по репарационния дълг. През тригодишното управление на Народния блок настъпват редица промени сред политическите сили в страната. Разпада се Демократическият сговор. В унисон с международните тенденции за засилване влиянието на фашистката идеология в обществения живот възниква Националното социално движение на бившия министър-председател проф. Александър Цанков, което за кратко време спечелва голям брой гласоподаватели. Привърженици на авторитарната идеология са и част от българските офицери, обединени в политическия кръг "Звено", както и някои младежки организации - Съюзът на българските национални легиони, Българска родна защита... С надеждата за връщане на Западна Тракия в българските предели, във външната си политика Народният блок дава приоритет на връзките си с Франция и Югославия. Основано е българо-югославско дружество, проведени са две срещи между цар Борис III и крал Александър. Една година по-късно отношенията между двете страни отново охладняват поради влизането на Югославия в т.нар. Балкански пакт (Румъния, Гърция, Турция). Целта на пакта е да се намерят военни гаранции срещу евентуалните опити на България да промени границите си, определени й от Ньойския договор. В началото на 1934 г. противоречията в Народния блок се засилват. Борбата е главно между Демократическата партия и земеделците. Последните не са доволни от министерските кресла, предоставени им в правителството, и от предприетите в селското стопанство мерки за излизане от кризата. На 15 май 1934 г. Никола Мушанов подава оставката на кабинета.

Преди 99 години на 27 Ноември 1919 година

С подписването му България губи Западна Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини.
Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението й в Първата световна война 1914 г.-1918 г. Подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция 1919-1920 г. Според него България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) - Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция.От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население. Пак по силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война 1939-1945 г. През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.

Преди 118 години на 27 Ноември 1900 година

Създадено е правителство на отцепници от Либералната партия начело с Тодор Иванчов.
Тодор Иванчов e политически и държавен деец. Роден е в Търново (Велико Търново) през 1858 г. Завършва “Робърт колеж” в Цариград, след което учи в Монпелие, Франция. След завръщането си в България е назначен за директор на Статистическото бюро. Член на Либералната партия (радослависти), но приближен до двореца повече от лидера й Радославов. От 1886 г. участва в управлението на държавата – министър на народното просвещение (август 1886 г.– юни 1887 г.; януари–октомври 1899 г.), министър-председател (1 октомври 1899 г.–9 януари 1901 г.) и едновременно министър на външните работи (до 27 ноември 1900 г.) и министър на финансите (27 ноември 1900 г.–9 януари 1901 г.). Правителството на Тодор Иванчов връща отново натуралния десятък върху зърнените култури, което предизвиква бунтове сред населението. Те са потушени с военна сила и довеждат до свалянето на правителството. На 4 юни 1903 г. Иванчов и министрите му са съдени от Държавен съд за нарушаване на конституцията. Тодор Иванчов е осъден на 8 месеца затвор, но по-късно е освободен. Иванчов умира през 1905 г. Съставено е ново правителство начело с първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, първи зам.-председатели на Министерския съвет - Живко Живков и Георги Трайков, и зам.-председатели на Министерския съвет – Станко Тодоров, Тано Цолов, Иван Михайлов и Пенчо Кубадински.
Тодор Христов Живков е политически и държавен деец. От 7 юли 1971 г. до 17 ноември 1989 г. е председател на Държавния съвет на Народна Република България. През 1954 г. става Първи секретар, а през 1981 г. генерален секретар на ЦК на БКП. От 1942 г. е член на Окръжния комитет на БКП. От 1950 г. е кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК, от 1951 г. – член на Политбюро. През ноември 1962 г. става Председател на Министерския съвет на Народна Република България, остава на този пост до 1971 г. С решение на пленум на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП на 8 декември 1989 г., а няколко дни по-късно е изключен от БКП. На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България налага на Живков 7 години затвор, заменен с домашен арест, за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, на жилища и коли. Осъден е да върне на държавата 21 010 380 лв. На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на Наказателните колегии на Върховния съд признава на Живков статут на бивш държавен глава и прекратява делото срещу него.