Събития на дата
26 Ноември 2018

Архивни събития

Преди 29 години на 26 Ноември 1989 година

Българската социалдемократическа партия /БСДП/ е възстановена. Регистрирана е на 17 април 1990 г. През май 1990 г. възстановява членството си в Социалистическия интернационал. Печатен орган: в. "Свободен народ". Тя е инициатор за създаването на коалиция Съюз на демократичните сили (СДС) през 1989 г. и коалиция СДС - център (1991 г.). Участва в основаването на коалиция Обединени демократични сили (ОДС), създадена през 1997 г. Има статут и на наблюдател в партията на европейските социалисти. До октомври 1998 г. е единна политическа формация. В края на същата година се свикват два 43-ти извънредни конгреса на партията. Единият (в Пловдив) избира за лидер на партията Йордан Нихризов, а другият - във Варна, издига на същия пост Петър Агов. Д-р Петър Дертлиев е провъзгласен за почетен председател на партията. Течението против д-р П. Дертлиев през януари 1999 г. се обособява в самостоятелна политическа партия под името Български социалдемократически съюз (БСДС), в който освен членове на БСДП участват и представители на Нова социалдемократическа партия (НСДП) с председател Красимир Пухтев.

Преди 59 години на 26 Ноември 1959 година

За глава на Националната банка на Куба е назначен Ернесто Че Гевара.
Ернесто Че Гевара е латиноамерикански революционер, един от ръководителите на Кубинската революция (1959 г.). Той е роден на 14 юни 1928 г. Завършва медицина. По време на управлението на Перон е принуден да емигрира от Аржентина (1952 г.). През 1955 г. в Мексико се среща с Ф. Кастро Рус. От 1956 г. е в редиците на революционен отряд в провинция Ориенте в Куба. През 1957 г. е назначен за командир на партизанска колона. През декември 1958 г. колоната му завзема провинция Лас Вилас, като побеждава войските на Батиста в гр. Санта Клара и заедно с колоната на К. Сиенфуегос влиза в столицата Хавана. След победата на революцията (1959 г.) е командир на гарнизонната крепост Ла Кабана в Хавана, директор е на Управлението за промишлено развитие на Куба. От ноември 1959 г. до февруари 1961 г. е президент на Националната кубинска банка. От февруари 1961 г. е министър на промишлеността. Един от лидерите на движението "26-и юли", а след това член на Националното ръководство на Единната партия на социалната революция. През април 1965 г. се обръща с писмо до Ф. Кастро, за да съобщи решението си, че ще продължи революционната въоръжена борба в някоя от страните по света, и напуска Куба. От ноември 1966 г. е в Боливия за организирането на партизанско движение. През октомври 1967 г. създаденият от него партизански отряд е обкръжен и разгромен от правителствени войски. Ернесто Че Гевара е заловен близо до Игерас, Боливия на 8 октомври 1967 г. и убит.

Преди 105 години на 26 Ноември 1913 година

В София пристига от Цариград Екзарх Йосиф I, съкрушен от злополучния за България завършек на Балканските войни. В Цариград оставя за екзархийски наместник митрополит Мелетий Велешки. Така София за втори път става седалище на главата на Българската църква. За първи път София е седалище на българския патриарх, когато той търси убежище при синовете на комит Никола през втората половина на десети век. Екзарх Йосиф остава в София до смъртта си на 20 юли 1915 година.
Екзарх Йосиф І е роден на 5 май 1840 г. Той е български църковен и просветен деятел, публицист и преводач. Светското му име е Лазар Йовчев. Той завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. той е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението екзарх Йосиф работи за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя.
Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912–1913 г. Йосиф І премества седалището на Българската екзархия в българската столица.

Преди 140 години на 26 Ноември 1878 година

Открито е Военното училище в София, където е преместена учебната рота от Пловдив.
Първото българско военно училище е създадено шест месеца след края на Руско-Турската освободителна война през 1878 г. в гр. Пловдив.
През ноември същата година училището е преместено в София, където на 26 ноември става официалното му откриване. То подготвя офицерски кадри за четирите рода войски, които се оформят в младата българска армия - пехота, кавалерия, артилерия и инженерни войски.