Събития на дата
25 Декември 2018

Архивни събития

Преди 171 години на 25 Декември 1847 година

На връх Коледа (нов стил — 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева се ражда големият българин Христо Ботев (Петков). Ботев или Ботйов, както той се подписва е един от най-тачените ни герои, поет, журналист, общественик, деец на националноосвободителното ни движение и не на последно място войвода. Първоначално (1854–1858) учи в Карлово, където учител е Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия, където е приет като стипендиант на руското правителство във Втора одеска гимназия. Там попада под влиянието на руската литература и идеите на А. Херцен, Н. Г. Чернишевски, Н. А. Добролюбов и др. Тогава прави и първите си поетични опити. Заради свободолюбивия си дух и заниманията си влиза в остър конфликт със строгите порядки на гимназията и е изключен от същата през 1865 г. В края на годината постъпва като свободен слушател в Историко-филологическия факултет на новооткрития университет в Одеса. Липсата на средства го принуждава да напусне и да се захване с учителство в бесарабското село Задунаевка – 1866 г. Поради заболяване на баща му в началото на 1867 г. се завръща в родния си град, за да поеме учителското му място.В Калофер започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци. Заради произнесената от него реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и заминава отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев — „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“.Попада в средата на българската революционна емиграция и се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Христо Ботев се приготвя да мине в България с четата на дядо Жельо войвода (Ж. Чернев), на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението си "На прощаване". След като по различни причини преминаването на четата в България се осуетило, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да прекъсне образованието си. Прекарва зимата в запустяла вятърна мелница край града, където живее заедно с В. Левски. През пролетта на 1869 г. Христо Ботев става учител в българското училище в Александрия. През лятото на същата година се прехвърля в Измаил и учителства там до март 1871 г. В този период се запознава с Любен Каравелов, който му дава трибуна за изява в своя вестник „Свобода”. От пролетта на 1871 г. до пролетта на 1872 г. той живее ту в Галац, ту в Браила. Занимава се главно с журналистическа дейност. На 10 юни 1871 г. излиза брой 1 на редактирания от него в. "Дума на българските емигранти" (излизат 5 броя). В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. През април 1872 г. Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. От средата на юли 1872 г. се премества в Букурещ и започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган "Свобода", а след неговото спиране през 1873 г. - и на в. "Независимост". През 1873 г. Ботев започва издаването и на своя втори самостоятелен в. "Будилник". Следи отблизо събитията в България след залавянето на Левски. През август 1874 г. участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет и след това продължава да работи като негов секретар. Голямата му заетост в БРЦК го принуждава да напусне учителската професия, която междувременно е започнал в българското училище в Букурещ, и да се отдаде изцяло на революционна и журналистическа дейност. На 8 декември 1874 г. той започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". На общото събрание на БРЦК на 26. 12. 1874 г. влиза в конфликт с Каравелов, а през пролетта на следващата година около него се сформира група, опитваща се да отстрани Каравелов от ръководството на комитета. Конфликтът между двамата големи не се потушава и на 12. 8. 1875 г. Ботев, Стамболов и Драсов инициират „извънредно народно събрание”, което избира нов 5-членен комитет под името Български революционен комитет 1875 г.По такъв начин след удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, Ботев фактически застава начело на революционното движение. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“, а в средата на годината се оженва за вдовицата Венета Минчева-Везирева. След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през същата година БРК под ръководството на Христо Ботев започва подготовката на въстание в България. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех (Старозагорско въстание 1875) довеждат до сериозни разногласия в комитета. Ботев, Ценович и Шопов го напускат и той на практика се разпада. След създаването на Гюргевския революционен комитет Христо Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 г. той започва редактирането на последния свой в. "Нова България", от който успява да издаде само един брой. След избухването на Априлското въстание 1876 г. Ботев застава начело на чета, която тръгва от Гюргево на 16. 5. 1876 г. с австро-унгарския параход „Радецки”. На следващият ден четниците заставят капитана да спре на българския бряг при Козлодуй. Намерението на Ботев да вдигне на въстание бездействащия Врачански революционен окръг се оказват безплодни и четата прави опит да се добере до Балкана, водейки боеве с османците. Достигнала планината над Враца четата претърпява най-тежкия си удар: на 20. 5. 1876 г. (1. 6. – нов стил) под връх Камарата пада убит с един куршум в сърцето войводата Ботев. Обстоятелствата около смъртта на поета-войвода не са изяснени до днес, както и не е открит гробът му.