Събития на дата
24 Декември 2018

Архивни събития

Преди 99 години на 24 Декември 1919 година

В деня на връщане на премиера Александър Стамболийски от Париж БКП и БРСДП (о) организират масова протестна акция, разгромена от властите (появява се Оранжевата гвардия - въоръжени партийни отряди на БЗНС). Тя поставя началото на обща Транспортна стачка. На 29 същия месец ЦК на БКП обявява обща политическа стачка и тя дава основание на кабинета със сила да разгроми стачното движение. На 3 януари 1920 г. ЦК на БКП прекратява политическата стачка, а на 19 февруари без успех приключва и Транспортната стачка.

Преди 138 години на 24 Декември 1880 година

При пожар в сградата на ковчежничеството на Източна Румелия в Пловдив при изпълнение на служебния си дълг умира редникът Гюро Михайлов, на когото Иван Вазов посвещава стихотворение.
Гюро Михайлов е роден в с. Розовец, Пловдивско през 1862 г. Той е войник от Пловдивския гарнизон. Името му се превръща в синоним на безпрекословно изпълнение на служебния дълг.

Преди 162 години на 24 Декември 1856 година

Найден Геров се завръща в Пловдив след края на Кримската война (1854- 1856 г.). По време на самата война той, като руски поданик, е принуден да напусне пределите на Турската империя. След завръщането си от Русия гърците пречат на Геров да продължи учителската си дейност.
Найден Геров е български възрожденски филолог, фолклорист, педагог и общественик. Роден е на 23 февруари 1823 г. в Копривщица. В Одеса завършва Ришельовския лицей (1841-1945 г.). След завръщането си учителства в Копривщица (1846-1950 г.) и Пловдив (до 1853 г.). Сътрудник е на "Цариградски вестник" и "Македония". От 1857 г. е вицеконсул на Пловдив. След Освобождението е губернатор на Свищов (1879 г.). Член е на БКД (дн. БАН) от 1881 г. Автор е на първата българска поема "Стоян и Рада" (1845 г.). Като фолклорист записва около 500 народни песни. Най-забележителният му филологически труд е "Речник на блъгарский язик с тлъкование речити на блъгарски и руски" (1895-1904 г.), под редакцията на Т. Панчев. През 1908 г. излиза Допълнение към речника на Н. Геров. Умира на 9 октомври 1900 г. в Пловдив.

Преди 1139 години на 24 Декември 879 година

Състои се Вселенски църковен събор в Константинопол, на който се взема решение да бъде дадена автокефалност на българската архиепископия. България получава църковна самостоятелност. Формулировката на решението е: “Отсега нататък константинополският патриарх да не ръкополага в България, нито да изпраща знаци на епископско достойнство.” Църковната независимост е приоритет в политиката на Борис I. Първоначално българският цар се обръща към цариградския патриарх Фотий, след като получава отказ се обръща към Рим. Папа Николай I отговаря положително на изпратените от българския владетел 106 въпроса, но въпреки това Цариградската Патриаршия признава автокефалността на българската архипископия.
Независимо от получената църковна независимост службите продължили на гръцки език, водени от гръцки свещеници. За да прекъсне гръцкото влияние в царството Борис I изпраща в Цариград българи, между които и своя син Симеон, да се подготвят за църковна и книжовна дейност и да заменят постепенно византийските свещеници.