Събития на дата
23 Февруари 2018

Архивни събития

Преди 145 години на 23 Февруари 1873 година

Спира издаването на в. "Свобода" и в Букурещ започва да излиза в. “Независимост”. Редактор на изданието е Л. Каравелов. От вестника излизат 23 броя. В "Свобода" и "Независимост" се публикуват всички повести и разкази на Л. Каравелов. На вестника сътрудничи и Христо Ботев.
Любен Каравелов е виден деец на националнореволюционното движение, един от основателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ, писател, публицист и журналист. Роден e в Копривщица. Отначало учи в родния си град в килийно, а след това и във взаимно училище при Хр. Пулеков, a от 1846 г. учи при Н. Геров. През 1850 г. продължава образованието си в Пловдив, където постъпва в гръцко, а от 1852 г. - в българско училище. През следващата година баща му го извика в Копривщица и скоро след това го изпраща в Одрин да работи като абаджийски чирак. Тъй като Каравелов не проявява никакъв интерес към този занаят, баща му решава да го направи търговец и през 1856 г. го изпраща в търговската кантора на свой приятел в Цариград. Каравелов не проявява заинтересованост и към тази професия. Неговото влечение е съсредоточено към миналото, фолклора и етнографията на българския народ. За тази цел предприема пътуване до Бургас, Шипка и Габрово и успява да запише много народни песни. Чрез посредничеството на Н. Геров е направен опит Каравелов да бъде приет в някое руско военно училище и през 1857 г. се отправя за Одеса. След като не успява да влезе в тамошния кадетски корпус (поради надхвърлянето на допустимата възрастова граница), Каравелов заминава за Москва, но тъй като няма завършено гимназиално образование, е приет в Университета само като доброволен слушател.
В Москва престоява десет години, през които успява да се запознае с произведенията на руските революционни демократи. Във връзка с очакван военен конфликт между Сърбия и Османската империя през 1867 г., Любен Каравелов се отправя за Белград като кореспондент на в. "Голос" и други руски вестници. Там установява незабавно контакт с много българи, които по това време живеят в сръбската столица, а така също и с прогресивни сръбски учени и общественици. Радушният прием, който му е оказан от българската емиграция и сръбската Омладина, го подтиква към идеята да започне издаването на български вестник. Сръбското правителство обаче не му дава разрешение да осъществи това си намерение. Тогава той основава т. нар. Български комитет (май 1867 г.) със задача да организира българската емиграция в Сърбия за предстоящата освободителна борба в България. За тази своя дейност през есента на 1867 г. е принуден от сръбското правителство да напусне Белград. В началото на 1868 г. се установява в Нови Сад (Войводина), който по това време се намира в пределите на Австро-Унгария. Във връзка с последвалото убийство на княз Михаил Обренович (24 май 1868 г.) по искане на сръбското правителство Каравелов е арестуван от австрийските власти и хвърлен отначало в Петроварадинската крепост, а след това в затвора в Будапеща. След седеммесечно следствие е освободен по недоказаност на обвинението. В началото на май 1869 г. се прехвърлил в Букурещ. Опитите на ръководителите на Добродетелната дружина да го привлекат за редактор на техния орган в. "Отечество" са неуспешни. Каравелов установява контакт с българската революционна емиграция и за кратко време се изявява като един от нейните ръководни дейци.
През есента на същата година става един от инициаторите за създаването на Българския революционен централен комитет и след неговото основаване поема редактирането на печатния му орган в. "Свобода". На първото Общо събрание на комитета (април - май 1872 г.) Каравелов е избран за негов председател. След смъртта на Васил Левски през февруари 1873 г. той полага усилия да продължи неговото дело. На 25 февруари 1873 г. вместо в. "Свобода" Каравелов започва да редактира в. "Независимост". На свиканото през май същата година Общо събрание на БРЦК той отново е утвърден за негов председател. Гибелта на Васил Левски обаче разколебава до голяма степен неговата увереност в революционните сили и въпреки настойчивите увещания на Христо Ботев през 1874 г. преустановява издаването на в. "Независимост". От януари 1875 г. започва да издава сп. "Знание", което се занимава с научни и литературни проблеми. Макар и вън от редиците на революционната организация, Каравелов не престава да се интересува от развоя на обществено-политическите борби. Взима участие в организирането на български доброволчески чети за Сръбско-турската война 1876 г. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877 г.-1878 г. той оказва ценно съдействие на руското командване при действията на неговите войски в България. През лятото на 1878 г. се завръща в свободната си родина и се установява в Търново (днес Велико Търново), а няколко месеца по-късно отива да живее в Русе. Умира на 21 януари 1879 г. от туберкулоза.

Преди 147 години на 23 Февруари 1871 година

В Цариград тържествено е открит църковно-народния събор. В заседанията на събора (общо 37) участват 15-те члена на Временния съвет и 35 представители на епархиите. Съборът трябва да изработи устав на Екзархията. Българската екзархия е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г. До Освобождението съществуват Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата "Св. Богородица" и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска) епархии. След Освобождението се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (90-те г. на XIX в.). По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава и са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и изборност.

Преди 151 години на 23 Февруари 1867 година

Александър Николов Протогеров е български генерал и политик. Бил е доброволец в Сръбско-българската война, член на Върховния македоно-одрински комитет, води чета по време на Горноджумайското въстание (1902) и Илинденското въстание (1903). През 1911 е избран за запасен член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, един от организаторите на Македоно-одринско опълчение. През Първата световна война е командир на българските войски в Моравско (Сърбия). През 1918 е комендант на София и ръководи потушаването на Владайското въстание.

Преди 154 години на 23 Февруари 1864 година

Генерал-лейтенант Кръстю Христов Златарев е български военен деец.

В армията е зачислен през 1884 година като подпоручик в 13 пехотен Рилски полк. От 1886 година е поручик, през 1889 година е произведен в чин капитан, а от 1900 година е майор.

По време на Балканската война като полковник е командир на 29 Пехотен Ямболски полк, който се бие край Лозенград, Чаталджа и при Одринската крепост. Командваният от Кръстю Златарев полк се прославя с превземането турския форт Илеритабия на Чаталджанската позиция.

Участва и в Първата световна война като командир на 11 Македонска дивизия. През 1916 година е произведен в чин генерал-майор, а през 1919 година - генерал-лейтенант. През същата година е уволнен от армията.

Загива при атентата в църквата „Света Неделя“.

Преди 195 години на 23 Февруари 1823 година

Найден Геров е български писател, езиковед, фолклорист и общественик. Роден е на 23 февруари 1823 г. в Копривщица. Син е на килийния учител Геро Добревич (1775-1864), прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време“. Автор е на „Речник на блъгарский язик“ (1895–1904).

Учи в килийното училище на баща си, в гръцко училище в Пловдив от 1834 – 1836 г., в Копривщица от 1836 г. — при Неофит Рилски. По настояване на Неофит Рилски през 1839 г. заминава за Одеса, където завършва Ришельовския лицей през 1845 година. Приел руско поданичество, Найден Геров се завръща в Копривщица и от 1846–1850 г. e преподавател в откритото от него двукласно училище. По негова инициатива то е наречено „Свети Кирил и Методий“.

Найден Геров взима активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство, публикува статии в периодичния печат в защита на българските национални интереси. По врема на Кримската война от 1853–1856 г. подпомага национално-освободителното движение и полага грижи за учебното дело.

По време на Априлското въстание от 1876 г. развива дейност в защита на българския народ.

Найден Геров почива на 9 октомври 1900 г. на седемдесет и седем годишна възраст, заемайки достойно и авторитетно място в езиковото ни строителство.