Събития на дата
22 Декември 2018

Архивни събития

Преди 28 години на 22 Декември 1990 година

Седмото Велико Народно събрание приема решение, с което България обявява желанието си да бъде приета сред страните-членки на Европейския съюз, и предлага на правителството да предприеме стъпки в тази посока.

Преди 30 години на 22 Декември 1988 година

Вследствие на поставена бомба самолет на американската авиокомпания “ Пан Ам” се разбива близо до Локърби в Шотландия, при което загиват повече от 259 души. За организирането на атентата са обвинени либийските тайни служби. Самолетът избухва 38 минути след излитането. Пада от височина 9. 450 метра, образувайки кратер с дълбочина 12 метра. 259 са загиналите пътници и 11 са жертвите от шотландското селище Локърби. На 14 ноември 1991 година двама либийски агенти - Абдел Басет Али ал Меграхи и Ламен Халифа Фхимах са обвинени за атентата. На 15 април 1992 г. Съветът за сигурност на ООН налага вето на Либия за да принуди полковник Кадафи да предаде двамата обвиняеми. Седем години по-късно на 14 април 1999 г. Либия предава на съда двамата агенти. На 31 януари 2001 г. Абдел Басет е осъден на доживотен затвор от шотландски съд, заседаващ в Холандия. Ламен Халифа е оправдан. На 14 август 2002 г. Триполи и адвокатите, представляващи семействата на жертвите в атентата над Локърби, подписват споразумение за откриване на банкова сметка.

На 15 август 2003 г. Либия официално признава своята отговорност за атентата над Локърби и приема да изплати на семействата на жертвите най-малко пет милиона долара на човек. Обезщетението възлиза на 2. 7 милиарда долара компенсации, или по 10 млн. за всяка жертва. Сумата се превежда на траншове. Първите 4 млн. са изплатени след вдигането на санкциите на ООН на 12 септември 2003 г. . Следващите 4 млн. - след отмяната на американските икономически санкции. А последният транш от 2 млн., когато Либия бъде заличена от списъка на САЩ като страна, подкрепяща тероризма. На 19 декември 2003 г. Либия обявява, че се отказва от всички оръжия за масово поразяване. На 23 април 2004 г. САЩ отменят част от икономическите санкции срещу Либия, въведени през 1986 г. На 28 юни Вашингтон възобновява официално дипломатическите си отношения с Триполи, но не обявява страната за изключена от списъка на подкрепящите тероризма.

Преди 100 години на 22 Декември 1918 година

В дните от 22 до 24 декември в Одрин се провежда конгрес на източнотракийските бежанци, на който е основано дружеството "Одринска Тракия" с председател проф. Димитър Михалчев. Организацията си поставя за задача да действа пред Великите сили за присъединяването на Източна Тракия към България и за завръщането на бежанците от нея по родните им места, като им се върне имуществото, заграбено от турците след 1913 г. След завземането на Западна Тракия от Гърция през 1920 г. организацията включва и българските бежанци от тази област. Това налага промяна на името, устава и програмата, което се извършва през 1921 г. Димитър Михалчев е философ, социолог, обществен и държавен деец, академик, дописен член на БАН. Роден е на 25 декември 1880 г. в Лозенград. Завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски", специализира в Берлин, Грайфсвалд, Фрайбург и Мюнхен. След завръщането си в България става доцент, а от 1915 г. и професор, титуляр на катедрата по систематическа философия. Включен е в състава на делегацията, която подписва Ньойския мирен договор през 1919 г. в Париж. В годините 1922–1923 г. е декан на Историко-филологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". След това преминава на дипломатическа служба – пълномощен министър е в Чехословакия (1923–1927 г.) и в СССР (1934–1936 г., 1944–1946 г.). През 1944 г. участва в делегацията, която подписва примирието в Москва. Създава и редактира с малки прекъсвания сп. "Философски преглед" (1929–1943 г.). Избран е за председател на БАН в периода 1944–1947 г. Дългогодишен председател е на Тракийската организация. Един от най-крупните философи по това време в България. Поставя началото на българската ремкеанска школа. Автор е на редица философски трудове: "Философски студии", "Философията като наука", "Ремкеанството в сянката на българския марксизъм", "Форма и отношение. Принос към учението за познанието" и др. Умира на 18 януари 1967.