Събития на дата
22 Ноември 2017

Архивни събития

Преди 54 години на 22 Ноември 1963 година

Джон Фицджералд Кенеди е американски политик, 35-ият президент на САЩ. Роден е на 29 май 1917 г. в Бруклейн, щат Масачузетс, САЩ. От 1961 до 1963 г. Джон Кенеди е президент на САЩ. Той завършва икономика в Харвардския университет. В периода 1941-1945 г. служи във военноморския флот на САЩ в Тихия океан. По-късно – през 1945 г. се занимава с журналистика. В годините между 1947 и 1953 г. е член на Палатата на представителите в Конгреса на САЩ от щата Масачусетс (от листата на Демократическата партия). От 1953 до 1961 г. е сенатор. През 1960 г. той побеждава на изборите кандидата на Републиканската партия Р. Никсън. На 20 януари 1961 г. встъпва в длъжност президент на САЩ. Вътрешната програма на президента е свързана с ускоряване на темповете на икономически растеж, ограничаване на расовата дискриминация и пр. Във външната политика администрацията му сменя доктрината за “масираното възмездие” с доктрината за “гъвкавото реагиране”. Призовава за укрепване на военните блокове и за нарастване на военната мощ на САЩ, намесва се в решаването на спорни международни проблеми по пътя на преговорите, обявява се за по-реалистичен подход в отношенията със СССР. През 1963 г. кабинетът на Кенеди подписва Московския договор за забрана на изпитанията с ядрено оръжие в трите сфери. Политическият курс на Кенеди предизвиква нападки от страна на крайно реакционните кръгове на САЩ. Убит е на в Далас, щат Тексас и е погребан в Арлингтънското национално гробище.

Преди 73 години на 22 Ноември 1944 година

По доклад на министъра на народното просвещение проф. Станчо Чолаков (НС "Звено") Правителството решава да бъдат уволнени за "фашистка дейност" 25 преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски", сред които са професорите Богдан Филов, Борис Йоцов, Михаил Арнаудов, Веселин Бешевлиев, Александър Цанков, Любомир Владикин, Александър Станишев, Георги П. Генов. За различен срок от преподавателска дейност са отстранени 17 души.
Станчо Григоров Чолаков е държавен деец, икономист. Роден е 25 януари 1900 г. в с. Никюп, Ловешко. Завършва стопански науки във Варна и държавни науки в Берлин. Завръща се в България и чете лекции във ВТУ (днес ВИНС) във Варна. От 1937 г. е професор. Издава и редактира сп. "Икономист" в годините между 1939–1943 г. Включва се в дейността на ОФ. Впоследствие е арестуван и интерниран от властта. Станчо Григоров Чолаков участва и в държавното управление. Заема постовете: министър на народната просвета (9 септември 1944 г. –29 септември 1945 г., управляващ Министерството на финансите (17 август – 29 септември 1945 г.), министър на финансите (29 септември 1945 г. –31 март 1946 г.). Едновременно с това е председател на Института на заклетите експерт-счетоводители и на БНБ. В периода 1944–1971 г. ръководи новообразуваната от него катедра "Икономика на строителството" в Държавната политехника в София. От 1952 г. до 1981 г. преподава финанси във ВИИ (дн. УНСС) в София. Умира на 18 май 1981 г.

Преди 99 години на 22 Ноември 1918 година

В дните от 22 до 24 ноември в залите на Софийския университет е свикан събор на македонските братства (около 20), организиран от бившия Изпълнителен комитет с председател ген. Александър Протогеров и секретар Георги Попхристов. Взима се решение за неделимост на Македония и присъединяването й към България. Избран е нов ИК в състав: Иван Кантарджиев (председател), д-р Борис Татарчев и Димитър Михайлов (подпредседатели), Никола Стоянов (секретар), Георги Баждаров (касиер) и Тодор Павлов и д-р Кръстьо Станишев (съветници).
Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес 1878 г. Първите дружества се появяват още в началото на 80-те години на XIX в., но между тях не съществува никаква връзка. Първият опит да се обединят е предприет през 1885 г., но без успех. Идеята за обединение се реализира 10 години по-късно, когато през март 1895 г. се полагат основите на Македонския комитет, преименуван малко по-късно във Върховен македоно-одрински комитет.

Преди 111 години на 22 Ноември 1906 година

Продан Тишков (П. Т. Проданов, Чардафон Велики) e български революционер. Роден е през 1859 г. в Габрово. Включва се в подготовката на Априлското въстание в Габрово (1876 г.). По време на освободителната война постъпва в Българското опълчение. След Освобождението (1878 г.) е сержант-майор (началник на резервно формирование) в Източнорумелийската милиция в с. Голямо Конаре (дн. гр. Съединение), Пловдивско. Участва активно в подготовката и провъзгласяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество Б-я (1885 г.). След Съединението служи в българската армия като офицер от кавалерията и достига до звание ротмистър (капитан). Автор е на “Принос към историята на Габровското въстание в 1876 година” (1905 г.). Оставя спомени за създаването и дейността на рев. комитет в Голямо Конаре и за подготовката и обявяването на Съединението.