Събития на дата
20 Юни 2018

Архивни събития

Преди 69 години на 20 Юни 1949 година

Трайчо Костов (Т. К. Джунев) е роден на 17 юни 1897 г. в гр. София. Той е политически и държавен деец, публицист и журналист. През 1916 г. завършва ШЗО и заминава за фронта. След края на Първата световна война 1914–1918 г. следва право в СУ "Св. Климент Охридски", като едновременно с това изучава френски, немски, руски и английски език и стенография. Работи като стенограф в Софийския общински съвет и в Народното събрание. През 1919 г. е избран за секретар на софийската комсомолска организация, а на следващата година е включен в състава на Централното настоятелство на БКМС. Включва се в подготовката на Септемврийското въстание 1923 г., а след разгрома му работи като деловодител на ЦК на БКП. През есента на 1924 г. е арестуван и осъден на 8 г. затвор. Жестоко инквизиран в затвора, след амнистирането през 1920 г. заминава за СССР, за да се лекува. Там работи към ИККИ и Задграничното бюро на ЦК на БКП. През 1931 г. се завръща в България и е избран за член на ЦК на БКП (т. с.). През 1932 г. отново заминава за СССР.Участва в дейността на Балканския секретариат на Коминтерна и чете лекции в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства от Запада. През 1934 г. се завръща нелегално в България заедно с Г. Дамянов и Ст. Димитров-Марек, за да окаже съдействие на партията да преодолее левосектантския курс. На VI разширен пленум на ЦК на БКП 1936 г. е избран за член на Политбюро на ЦК на партията. През 1936 г. заминава пак за Москва, където работи като политически съветник на В. Пик, който ръководи Балканския секретариат на Коминтерна. Задграничното бюро на БКП изпраща Трайчо Костов в България през 1938 г. Преследван от полицията и заради това през 1940 г. преминава в нелегалност. До 1942 г. е секретар на ЦК на БРП и редактор на в. "Работническо дело". През 1942 г.е заловен и съден по процеса на ЦК на БРП. Получава доживотна присъда. След 9 септември 1944 г. отново е секретар на ЦК на БРП (к), а на VIII разширен пленум на ЦК е избран и за член на Политбюро. От 1946 г. е назначен едновременно за подпредседател на МС и за министър на електрификацията, водите и природните богатства. Избран е и за председател на Комитета за стопански и финансови въпроси при МС. През 1949 г. е обвинен в антидържавна и антипартийна дейност и е осъден на смърт и на 17 декември 1949 г. е обесен. Реабилитиран след Априлския пленум на ЦК на БКП 1956 г.

Преди 95 години на 20 Юни 1923 година

Български народен съюз “Кубрат" е националистическа организация с профашистки тенденции, създадена в началото на 1923 г. Ратува за национално обединение на българския народ и е против управлението на Българския земеделски народен съюз. По своите възгледи се доближава до Народния сговор. По време на първия сговористки режим (1923-1926 г.) нейни членове вземат дейно участие в предприетите от правителството на проф. Ал. Цанков масови репресии. Отделя се от Сговора в началотоо на 1925 г., но продължава да служи и на второто сговористко правителство (1926-1931 г.), възглавявано от А. Ляпчев. След правителствената промяна през юни 1931 г., "Кубрат" се влива в друга профашистка организация - "Родна защита", като възприема и нейната насоченост за отстояване на чистата раса, проповядвана от германските националисти. По същество обаче и след това вливане "Кубрат" се изявява повече като деен помощник на полицейските органи в борбата им против комунистите и другите леви сили в страната.

Преди 103 години на 20 Юни 1915 година

В София на 75-годишна възраст умира екзарх Йосиф I. Той е български екзарх, обществен и просветен деец, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
Екзарх Йосиф I (светско име: Лазар Йовчев) е роден на 5 май 1840 г. в Калофер. Завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912–1913 г. Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица.

Преди 156 години на 20 Юни 1862 година

Марко Лерински (Георги Иванов) е деец на македоно-одринското революционно движение, роден в Котел. През 1883 г. постъпва на военна служба в Княжество България. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) проявява голяма храброст, поради което е повишен в чин. Остава на военна служба до 1895 г., когато се включва в четническата акция на ВМОК. След неуспеха и отново се връща в Българската армия, но без да прекратява връзката си с ВМОК. През 1900 се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско, където взима псевдонима Марко. Благодарение на военната подготовка на Марко войвода и на организационните му способности четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация. Загива в сражение с турските войски край с. Пътеле, Леринско на 13 юни 1902 г.