Събития на дата
2 Февруари 2018

Архивни събития

Преди 28 години на 2 Февруари 1990 година

В периода 30 януари – 2 февруари Българската комунистическа партия провежда извънреден ХІV конгрес, на който избира нов председател на Висшия съвет - Александър Лилов. На конгреса партията също така приема Манифест за демократичен социализъм в България и нов устав на БКП.
Александър Василев Лилов е политически деец. Роден е на 31 март 1933 г. в с. Граничак, Видинско. Завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Секретар е на ЦК на ДКМС (1963-1966 г.). Член и секретар е на ЦК на БКП от 1972 г., член е на Политбюро на ЦК на БКП от юли 1974 г. до 1983 г., когато е освободен и от длъжността секретар на ЦК на БКП. Кооптиран е за член на ЦК на БКП и е избран за секретар на ЦК на БКП, и член на Политбюро на пленума на ЦК на БКП от 8 декември 1989 г. Председател е на Висшия съвет на БСП от 2 февруари 1990 до 1991 г. Избиран е многократно за депутат в Народното събрание.

Преди 77 години на 2 Февруари 1941 година

Умира Янко Иванов Сакъзов – български общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСП (об.) - партията на т. нар. широки социалисти. Роден е на 24 септември 1860 г. в Шумен. Учи в Русия (1878-1881 г.) и след това в Германия (1881-188 г.), в Лондон (1883 г.) и в Париж (1884 г.). Известно време е учител по естествени науки и история в Шумен, където работи заедно с Димитър Благоев, помощник-прокурор в Шумен (1887-1890 г.). С други земеделци се противопоставя на изменението на чл. 17 от Конституцията, протестира в Камарата (1912 г.) срещу изключително военния характер на Балканския съюз, като предупреждава, че личния режим ще доведе до сблъскване между съюзниците. През Първата световна война се застъпва за пълен неутралитет на България. Всепризнат лидер е на БРДСП (об.), до края на живота си е член на нейния Централен комитет и представя партията в международни социалистически организации. Министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на Т. Теодоров (19 октомври 1918 г. – 6 октомври 1919 г.), прокарва осемчасовия работен ден. Изпълнява различни дипломатически мисии в чужбина. Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание. Народен представител е в VII (1893-1894 г.), VIII (1894-1896 г.), ХII (1902-1903 г.), ХV-ХIХ (1911-1923 г.), ХХI-ХХIII (1923-1934 г.) Народно събрание. След Деветнадесетомайския преврат (1934 г.) е в легалната опозиция. Автор е на книгите “Цезаризъм или демокрация” (1903 г.), “Българите в своята история” (191 г.) и др. Бори се срещу идеите на Коминтерна и болшевизацията на социалдемократическото движение в България. Съчинения: “Поглед върху новата история на България и мястото на българските социалисти” (1906 г.), “Против монархията - в защита на републиката” (1946 г.).

Преди 143 години на 2 Февруари 1875 година

В Букурещ започва да излиза вестник "Балканул", редактиран от Кириак Цанков. Вестникът има политически характер и първоначално се отпечатва само на румънски език, а по-късно и на български под името "Балкан".
Кириак (Ячо) Антонов Цанков е деец на националноосвободителното движение, обществен и държавен деец. Роден е в Свищов през 1847 г. Племенник е на Драган Цанков. Учи в родния си град, следва медицина и право във Виена и Париж. Установява се в Букурещ, където се включва активно в дейността на българската революционна емиграция и става член на Тайния централен български комитет. Секретар е на читалище "Братска любов" и на Българското общество. Цанков е един от членовете на организацията "Млада България" и участва в създаването на Българския революционен централен комитет. Подпредседател е на комитета на Общото събрание (април – май 1872 г.). През август 1875 г. създава и оглавява Българското человеколюбиво настоятелство. Помага за подготовката на Ботевата чета, поради което е арестуван от румънските власти. След разгрома на Априлското въстание (1876 г.) е председател на Българското централно благотворително общество. След Освобождението е председател на Окръжния съд в Тутракан и на Върховния съд. Депутат е в Учредителното събрание (1879 г.) и в I Велико народно събрание. След това се отдава на дипломатическа дейност – секретар е на българските дипломатически агентства в Цариград и Букурещ, пръв български посланик в Букурещ. В края на режима на пълномощията изпълнява длъжността министър на външните работи и изповеданията (3 март – 7 септември 1883 г.). Участва в редактирането на редица вестници: "Народност", "Тъпан", "Балкан". Издава документи, свързани с дейността на Васил Левски и Ботевата чета. Умира през 1903 г.

Преди 164 години на 2 Февруари 1854 година

В Одеса се създава Одеско българско настоятелство (ОБН) – емигрантска политическа организация, поставяща си за цел да работи активно за разрешаването на българския въпрос. В ръководството на настоятелството влизат влиятелни одески българи – главно търговци и църковни дейци: Стефан Д. Тошкович, Никола Х. Палаузов, Никола М. Тошков и Константин Н. Палаузов и др. В годините на Кримската война (1853-1856 г.) Одеско българското настоятелство (ОБН) изиграва важна роля за сформирането на българските доброволчески отряди. След 1856 г. Одеско българското настоятелство (ОБН) развива благотворителна дейност в подкрепа на просветното и църковното движение. През 60-те и 70-те години на ХІХ в. взема участие в почти всички по-ярки прояви на освободителните борби на българския народ.