Събития на дата
2 Януари 2018

Архивни събития

Преди 77 години на 2 Януари 1941 година

На 2 и 4 януари в хода на Втората световна война (1939-1945 г.) се провеждат срещи на премиера Богдан Филов с А. Хитлер в Оберзалцбург и с Рибентроп в Залцбург, на които е постигнато споразумение за присъединяване на България към Тристранния пакт. Тристранният пакт, наречен още Берлински пакт, представлява съюзен договор между Германия, Италия и Япония. Той е подписан на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Г. Чано, и на Япония – С. Курусу. С пакта се осигурява взаимодействието между тези държави при завладяването и преразпределението на света. В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси. На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към пакта се присъединяват последователно Унгария, Румъния и Словакия. България се включва в него на 1 март 1941 г., с което се слага край на водената до тогава политиката за ненамеса на страната ни във Втората световна война (1939-1945 г.). Тристранният пакт престава да съществува след разгрома на Германия и Япония в края на войната.

Преди 113 години на 2 Януари 1905 година

След шестмесечна обсада японската армия завзема най-важната крепост на руското присъствие в Далечния Изток – Порт Артур. Порт Артур е руското име на китайския град Люшун, разположен в южната част на Ляодунския полуостров, на брега на Жълто море. Той е пристанищен град и военноморска база в Китай. Пристанището се използва само за военни цели, не се допускат търговски съдове от други държави. Акваторията на пристанището се състои от външен рейд, западен и източен пристан. Общата дължина на пристанищната линия е около 2 км. Дълбочината до кейовете е 7-9 м, а на котвените места във външния рейд 15-36 м. Военноморската база може да осигури базиране на всички видове военни кораби и контролиране на морските комуникации в северната част на Жълто море. През 1898 г. Русия получава целия Ляодунски полуостров под наем за 25 години заедно с Порт Артур.След Руско-японската война (1904-1905 г.) правата на Русия за владеене на Порт Артур са отстъпени на Япония. След 1945 г. по договор СССР получава право да използва Порт Артур като военноморска база за 30 години и построява много нови съоръжения. През 1955 г. СССР предава цялата база на Китай.

Преди 115 години на 2 Януари 1903 година

От 2 до 4 януари в Солун се провежда конгрес на ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация), председателстван от Иван Гарванов. Взето е решение за вдигане на повсеместно въстание (Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.) за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, предадени на Османската империя съгласно Берлинския договор.
Илинденско-Преображенското въстание е масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. По силата на Берлинския договор от 1878 г. Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се примири с волята на западните Велики сили, наложили това решение, и започва борба веднага след оповестяването на решенията на Берлинския конгрес. Борбата придобива организиран характер след създаването на ВМОРО през есента на 1893 г. в Солун. През 1899 г. е поставено началото и на четническия институт. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. Конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата година. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. На 21 април (по стар стил) край с. Баница е убит Г. Делчев. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден планът за въстаническите действия в Одринско и е определен съставът на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л. Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва и името му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Според Мемоара на ВМОРО в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България.

Преди 156 години на 2 Януари 1862 година

Георги Раковски пише изложение до княз Александър Горчаков, в което го уверява, че българският народ е привързан към Русия и се надява на нейната помощ.
Георги Раковски е роден в Котел. Образованието си получава в родния си град, в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград. През 1841 г. в Браила Раковски подготвя масово въоръжено нахлуване в България - Браилските бунтове 1841-1843 г. През януари 1845 г. той и баща му са обвинени, че готвят бунт, и са откарани в Истанбул, където прекарват 3 г. в затвора. Организира чета от 12 души, с която се отправя към Балкана с намерение да се срещне с настъпващата руска армия. Около Преслав обаче узнава за неблагоприятния за русите обрат във войната и за тяхното изтегляне от България и разпуска четата и се прибира в Котел. Там се укрива 4 месеца и в навечерието на 1855 г. тайно се прехвърля във Влашко. След сключването на Парижкия мирен договор през 1856 г. Раковски заминава за Нови Сад, където започва да издава в. "Българска дневница", книгата "Предвестник горскаго пътника", първия брой на в. "Дунавски лебед" и поемата "Горски пътник". През 1857 г. е изгонен от Нови Сад по искане на турските власти и живее в Галац и Яш, а от 1858 г. - в Одеса. Там Раковски се занимава със събирателна и научна дейност - събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения. През 1860 г. се премества в Белград. Там съставя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". Според плана му в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото се предвижда да бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който ще се движи по Балкана към Търново и Черно море. Раковски организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г.). Раковски основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" през 1866 г. и разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". Умира през 1867 г. През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала "Св. Неделя". През 1942 г. са пренесени в Котел, а през 1981 г. в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град.

Преди 183 години на 2 Януари 1835 година

В Габрово е открито първото взаимно училище. Инициативата принадлежи на Васил Априлов и други влиятелни търговски фамилии от Габрово. С помощта на търновския митрополит Иларион Критски за пръв учител е избран Неофит Рилски, който предварително е изпратен във Влашко, за да усвои взаимоучителния метод на обучение, при който учителят с помощта на по-напреднали ученици обучава неограничен брой деца. Взаимните училища са нов етап в развитието на просветното движение в българските земи. По своя характер тези училища са светски. Обучението в Габровското училище се извършва на говорим български език по взаимоучителната метода. Обучението продължава 2 г. Изучава се граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение. Издръжката на училищата се поема от местното население. В Габровското училище се преподават и предмети, които имат за цел да подготвят учениците за нуждите на практическия живот. От 1840 г. е превърнато в класно училище. През учебната 1874-1875 г. е издигнато в ранг на средно учебно заведение. Заради участието на по-голямата част от неговите ученици и учители в Априлското въстание през 1876 г. е затворено от местните представители на османската власт. След Освобождението отново започва да функционира. В знак на признателност към делото на В. Е. Априлов през 1889 г. училището е наименувано "Априловска гимназия".