Събития на дата
19 Декември 2018

Архивни събития

Преди 34 години на 19 Декември 1984 година

Китай и Великобритания подписват споразумение за Хонконг, според което британската колония се връща на Китай през 1997 г. след век и половина владение от Великобритания. Впоследствие китайските власти обявяват, че ще оставят капитализма в Хонконг непроменен. Хонконг (Hong Kong) е територия в Азия, в югоизточната част на Китай на брега на Южнокитайско море. Състои се от 2 части: о-в Сянган и малък участък от полуостров Дзюлун – китайски територии, отнети от Великобритания през 1842 г., а също - по-голямата част от полуостров Дзюлун с прилежащите острови (т. нар. Нова територия), дадени под аренда от Китай на Великобритания през 1898 г. за срок от 99 години.Площта на Хонконг е 1 066 кв. км., населението - 6 500 000 жители, над 98% от които - китайци. Административен център е град Сянган (англ. Виктория), населението му е над 1 900 000 жители (към 1992 г., вкл. гр. Дзюлун, с който се обединява административно). Сянган е център на външната търговия (вкл. реекспорт) и валутно-финансовите операции (в града има повече от 140 банки). Благодарение на големите чужди (китайски, английски, японски и американски) инвестиции през 60-те и 70-те години на ХХ в. на базата на вносни суровини започва бурно развитие на промишлеността (шивашка, обувна, електротехническа, електронна, текстилна, хранително-вкусова, тютюнева, нефтохимическа, циментова и порцеланово-керамична промишленост, корабостроене), около 4/5 от продукцията на която отива за износ. На 1 юли 1997 Хонконг е върнат на Китай.

Преди 112 години на 19 Декември 1906 година

По нов стил в село Каменское (по-късно град Днепродзерджинск) в Днепропетровска област е роден Леонид Илич Брежнев. Брежнев е член на болшевишката партия от 1931 г. През 1935 г. завършва металургическия институт в Днепродзерджинск. Отначало е работник, а после земеделец. През 1935-1936 г. е служил в Червената армия, а през 1936 г. е директор на техникум. От 1937 г. Леонид Илич е назначен на партийна длъжност, година по-късно е завеждащ отдел, а още една година по-късно и секретар на Днепропетровският обком на партията. В периода 1941-1946 г. е отново в Червената армия, а от 1946 г. е първи секретар на Запорожския и Днепропетровския обкомове и горкомове на партията. От 1950 г. е първи секретар на ЦК на КП(б) в Молдавия, а от 16. 10. 1952 г. секретар на ЦК на КПСС. От 1953 г. е заместник началник на Главно политическо управление на съветската армия и военноморския флот. През 1954 г. втори, а после и първи секретар на ЦК на КП на Казахстан. В периодите 27. 2. 1956 г. - 16. 7. 1960 г. и 22. 6. 1963 г. — 14. 10. 1964 г. отново е секретар на ЦК на КПСС, като едновременно с това заема и поста зам.-председател на Бюрото на ЦК на КПСС в РСФСР. Член на Политбюро на ЦК от 29. 6. 1957 г., първи секретар (от 14. 10. 1964 г.) и генерален секретар (1966 г.) на ЦК на КПСС, председател на Президиума на ВС на СССР (1960-1964 г., 1977-1982 г.). Четири пъти герой на СССР (1966 г., 1976 г., 1978 г., 1981 г.), от 1976 г. – маршал и председател на съвета за отбраната. Още герой на социалистическия труд, лауреат на Ленинска награда и лауреат на международна ленинска награда за укрепване на мира между народите. По време на управлението си Брежнев засилва консервативните тенденции в страната, негативните процеси в икономиката, социалния и духовния живот. В международен план се засилва напрежението поради влизането на съветски войски в Афганистан, въпреки подписаните международни договори със САЩ (1972 г., 1979 г.). Брежнев умира на 10 ноември 1982 г. и е погребан на Червения площад в Москва.

Преди 140 години на 19 Декември 1878 година

Встъпва в длъжност първият изборен кмет на Пловдив - Костаки (Константин) Пеев.

Роден в Пловдив през 1843 г. Учи в епархийското училище при Йоаким Груев. Член на настоятелството на Пловдивската българска община и един от учредителите на взаимноспомагателно дружество “Пчела” (1871), което подпомага със средства тайните революционни комитети. Арестуван и осъден през 1876 г.

При управлението му са направени първите стъпки за благоустрояване на града. Изправят се и се разширяват някои улици, оформят се кръстовища и площади. Създадена е Градската (Дондукова) градина на мястото на турски гробища. Полагат се основите на бъдещата сграда на общината.

По време на втория си мандат през 1884 – 1887 г. Костаки Пеев управлява града при такива важни за страната събития като подготовката, провъзгласяването военната и дипломатическата защита на Съединението. Преврата срещу княз Александър и последвалия го контрапреврат (който тръгва от Пловдив) през август 1886 г. Скъсването на дипломатически отношения с Русия.“Годината на безкняжие” до идването на Фердинанд в България и неговото избиране за княз.

Костаки Пеев участва активно в стопанския живот на града. Избиран е почетен представител на търговско-индустриалната камара. Умира в Пловдив на 1. 03. 1920 г.

В хода на Руско-турската война през 1877 - 1878 г. Временното руско управление назначава кметовете в освободените български селища със съдействие на местното население. След като на 16. 01. 1878 г. Пловдив е освободен, военният комендант ген. Веляминов свиква градските първенци и представители на различните етноси и религии с препоръка да се организира общо събрание, което да определи кмет на града. На 24. 01. 1878 г. събранието избира на тази длъжност видният пловдивски търговец Атанас Самоковлиев. Първият кмет на Пловдив след Освобождението скоро се отказва от поста, осъзнал неспособността си да се справи с отговорностите на управлението на най-големия български град по онова време. На 26. 02. 1878 г. ново събрание определя за негов наследник Костаки Пеев, търговец и предприемач, участник в националноосвободителното движение. Публикуването на “Временните положения за провеждане на избори в градските окръжни съвети” от 19. 09. 1878 г. въвежда избиране на местните органи на управление от населението. Предвижда се общинските съвети да бъдат съставени от “постоянни” и “почетни” членове. На първия кръг на изборите се избират всички съветници, а на втория се определя статута им като “постоянни” или “почетни”. Който от “постоянните” членове получи най-много гласове - става кмет. Изборите в Пловдив се провеждат на 26. 12. 1878 г. За кмет е избран отново Костаки Пеев, станал първия пловдивски градоначалник, получил властта след общо гласуване на гражданите.

След създаването на Източна Румелия, съгласно основния закон на областта - Органическия устав, органите на местната власт се избират от населението. Определени са правомощията на кметовете, градските и селските съвети. Градските съвети се избират от населението за срок от 3 години и се състоят от 9 до 11 членове. В тях са пропорционално представени по-големите етнически и религиозни общности в общината. Кметът на Пловдив се избира от градския съвет и се утвърждава от главния управител. Кметът по право е председател на градския съвет, освен когато се разглеждат финансите на управлението му.

След влизането в сила на Органическия устав в края на декември 1879 г. се провеждат нови общински избори, като на тях отново най-голямо доверие печели Костаки Пеев, който продължава да управлява до есента на следващата година. Отговорността да ръководи общината се пада на Костаки Пеев и след няколко години, когато през 1884 г. тогавашният кмет Петко Каравелов заминава за София, за да оглави правителството на Княжество България.

Следващите избори за кмет се провеждат по общ за съединена България закон, влязъл в сила през 1886 г. Запазва се принципът населението да избира пряко общинските съветници, които чрез избор да определят личността на кмета.

Според законодателство от онова време при невъзможност кметът да изпълнава длъжността си (в следствие на гласувано недоверие, заболяване или смърт) общинското управление се ръководи от назначена от окръжния управител комисия, която се състои от председател и двама членове. Основната й задача е да подготви провеждането на нови избори.

Принципът кметът да се избира от общинския съвет остава твърде жизнен в българския политически живот. След преврата от 19. 05. 1934 г. задълго, на практика чак до 1949 г., кметовете се назначават от централната власт. От 1949 водеща роля в местното самооправление и избора на кмет (председател на общинския народен съвет) получават народните съвети. По закон те се избират пряко от населението, но функционирането им в условията на тоталитарен режим не може да се разглежда като стъпка към демократизация по отношение на предходните години. След промените от 10. 10. 1989 г. новото законодателство въвежда прякото избиране на кмета от гражданите.

Всички тези промени са резултат от превратната ни национална история. Но въпреки всичко, в управлението на Пловдивската община през годините се наблюдава приемственост в стремежа към разрастване и благоустрояване на града, добруване на гражданите и превръщане на Пловдив в уреден европейски град.