Събития на дата
18 Ноември 2018

Архивни събития

Преди 16 години на 18 Ноември 2002 година

В преговорите в Брюксел за присъединяване на България към ЕС е закрита главата за енергетиката, което означава, че III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" трябва да бъдат закрити до края на 2006 г. Външният министър Соломон Паси заявява, че след обещаната "партньорска проверка" на двата реактора от страна на ЕС главата може временно да се открие, за да се удължи срокът за действие на реакторите.
Строителството на "АЕЦ Козлодуй" започва на 6 април 1970 г. В изграждането на съоръжението участват над сто хиляди строители и монтажници. Четири годни по-рано - през 1966 година, между правителствата на България и СССР е подписана спогодба за сътрудничество в изграждането на атомна електроцентрала в България. След подробен технико-икономически анализ е избрана площадка, разположена на около 4 км от талвега на река Дунав, 5 км източно от гр. Козлодуй. По изходни данни, подготвени от български институти, Топлоелектропроект - Москва и НИИПИЕС "Енергопроект"-София изготвят технически проект и работни проекти за първите четири блока.
На площадката на централата са осъществени няколко изцяло български проекта, които се внедряват за първи път в световната практика при строителството на атомни електроцентрали.
Въвеждането на мощностите на площадката на "АЕЦ Козлодуй" се осъществява на три етапа.
Първият етап завършва с изграждането на 1 и 2 блок, снабдени с водо-водни енергийни реактори с електрическа мощност 440 мегавата всеки (ВВЕР-440, модел В-230). Блоковете са въведени в промишлена експлоатация съответно през юли 1974 и ноември 1975 г.
Успоредно със строителството на 1 и 2 блок, през октомври 1973 г. е започнато изграждането на следващите два блока, което представлява вторият етап на програмата по въвеждане на мощностите. Блокове 3 и 4 са въведени в промишлена експлоатация съответно през декември 1980 и май 1982 г. Инсталираните реактори ВВЕР-440, модел В-230 имат корпуси с неръждаема наплавка и усъвършенствани системи за безопасност.
Въвеждането в експлоатация на 5 и 6 блок с реактори ВВЕР-1000/В-320 (трети етап) е осъществено съответно през септември 1988 г. и декември 1993 г. Новите блокове са оборудвани със системи за автоматизиране на технологичните процеси.
Изградено е и хранилище за отработило ядрено гориво (ОЯГ) и временно хранилище за ниско и средноактивни отпадъци. Изграден е и комплекс със съоръжения за преработка на радиоактивни отпадъци (РАО) и склад за временно съхраняване на контейнери с преработени РАО.

Преди 17 години на 18 Ноември 2001 година

Провежда се втори тур на президентските избори. Изборите са спечелени от кандидата на "Коалиция за България" и лидер на БСП Георги Първанов с вицепрезидент о.з. ген. Ангел Марин. Те получават 54,13 % от гласовете, докато за действащия президент Петър Стоянов и Нели Куцкова гласуват 45,87 %.
Първият тур на изборите за президент се провежда на 11 ноември 2001 г. Общия брой на избирателите по избирателни списъци възлиза на 6 847 422 души, от тях гласуват 2 850 297 души, което представлява 41.62 % избирателна активност. Издигнатите кандидати за президентския и вицепрезидентския пост са:
- Петър Стефанов Стоянов и Нели Петрова Куцкова (Инициативен комитет)
- Петър Кирилов Берон и Стоян Вълчев Андреев (Партия “Съюз България”)
- Богомил Ангелов Бонев и Атанас Иванов Железчев(Партия “Гражданска партия на България)
- Жорж Ганчев Ганчев и Веселин Стоянов Бончев(Партия “Блокът на Жорж Ганчев”)
- Георги Първанов и Ангел Марин(Коалиция “Коалиция за България”)
- Ренета Иванова Инджова Кръстю Николов Илов (Партия “Демократичен алианс”).
След обявяване на официалните резултати става ясно, че кандидатите Петър Стоянов и Георги Първанов ще трябва да се явят на втори тур. На първия тур Петър Стоянов получава 34.95% от гласовете или 991680 души, а Георги Първанов 36.39% или 1032665 души.
Другите кандидатите получават съответно:
- Петър Берон - 31394 души или 1.11% от гласовете
- Богомил Бонев - 546801 души или 19.27% от гласовете
- Жорж Ганчев - 95481 души или 3.36% от гласовете
- Ренета Инджова - 139680 души или 4.92% от гласовете

Преди 70 години на 18 Ноември 1948 година

Политбюро на ЦК на БРП (к) решава "със съдействието на съответните административни органи" да бъде изпълнено правителственото разпореждане за интерниране на екзарх Стефан І в с. Баня, Карловско, поради противопоставянето му на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод на Българската православна църква. В с. Баня, Карловско той остава до смъртта си през 14 май 1957 г.
Екзарх Стефан I е висш духовник. Светското му име е Стоян Попгеоргиев Шоков. Той е роден на 7 септември 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско. Завършва Духовна семинария в Самоков и Духовна академия в Киев. След завръщането си става учител в Пловдив, а от 1910 г., след като приема монашество, е изпратен за протосингел в Българската екзархия в Цариград. В периода 1915-1919 г. е на специализация в Швейцария, като същевременно изпълнява и някои дипломатически мисии на българските правителства. През 1921 г. е ръкоположен за епископ Маркианополски, а през следващата година получава назначение за софийски митрополит. На този пост остава до 1945 г., когато е избран за български екзарх. Една от големите му заслуги като висш духовник е спечеленото съгласие от Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена от нея на Българската екзархия още през 1872 г. На екзархския пост Стефан І не се задържа дълго. Поради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовската власт през 1948 г. е отстранен от него, а скоро след това и изпратен в с. Баня, Карловско, където живее до края на живота си.

Преди 95 години на 18 Ноември 1923 година

Провеждат се избори за XXI Обикновено народно събрание. Спечелени са от управляващата коалиция на Демократическия сговор (173 депутати, от които 56 демократи, 43 народнопрогресисти, 42 сговористи и 32 радикали) и социалистите (29 депутати). Депутатските места за опозицията са разпределени по следния начин: БЗНС - 30, Националлибералната партия - 7 и БКП - 9. Повечето депутати на БКП са регистрирани в земеделски листи или като независими.
Политическата партия Демократически сговор е образувана на 10 август 1923 г. чрез сливането на Народния сговор със Съюза на демокрацията. Начело на партията стои Централно бюро. Фактически лидер на партията през управлението на първия сговористки режим (юни 1923 г. - януари 1926 г.) е проф. Ал. Цанков, който по това време е и министър-председател.

Преди 106 години на 18 Ноември 1912 година

Македоно–одринското опълчение настъпва към Димотика. Опълчението е доброволческата част, включена в състава на Българската армия по време на Балканската война 1912–1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г. Формирано е в София по инициатива на Изпълнителния комитет на Македоно-одринските братства. Включва българи от Македония и Одринско, които не се числят в запаса на Българската армия. Създадените дружини са поставени под командването на българските офицери ген. Н. Генев, подполк. Ал. Протогеров и майор П. Дървингов. При започването на Балканската война 1912–1913 г. численият му състав достига 14 670 войници и офицери. Македоно–одринското опълчение действа в района на Мъстанли (днес Момчилград), Гюмюрджина и Дедеагач. Отличава се в сраженията с турските войски при Шаркьой. До края на Балканската война численият му състав нараства с още 3 дружини. След подписването на Лондонския мирен договор 1913 г. е прехвърлено в Македония. По време на Междусъюзническата война 1913 г. участва в сражения със сръбски и черногорски войски при Злетово, Маркова стъпка и др. В двете войни дава убити 720 души и над 3500 ранени и изчезнали по бойните полета. След края на Междусъюзническата война напуска Македония и на 7 август 1913 г. е разформировано в София.

Преди 119 години на 18 Ноември 1899 година

В София приключва първият конгрес на Народнолибералната партия започнал на 16 ноември.
Народнолибералната партия (стамболовисти) е политическа организация, образувана през 1886–1887 г. след отцепването на привържениците на Стефан Стамболов от каравелисткото течение на старата Либерална партия и реорганизиране на дружинките на организацията "България за себе си". Изразява интересите на промишлено-търговската буржоазия. Нейни лидери са: Ст. Стамболов (до убийството му през 1895 г.), Д. Греков, Д. Петков и Н. Генадиев. Партията управлява страната от 1887 г. до 1894 г. и от 1903 г. до 1908 г.

Преди 141 години на 18 Ноември 1877 година

В хода на Руско-турската война турската крепост Карс е превзета от руските войски.
На Задкавказкия театър руските войски настъпват през месец април. Те успяват да превземат Баязет и обсаждат Карс, но на 25 юни са отблъснати и са принудени да преминат в отбрана. Настъплението на турските войски е спряно на 15 октомври в битката при Аладжа, след което руснаците поемат инициативата и на 17 ноември превземат Карс.

Преди 142 години на 18 Ноември 1876 година

В Букурещ се отрива Народен събор, свикан от БЦБО, който заседава до 22. 11. В събора участват представители на централното ръководство и на регионалните структури на БЦБО във Влашко. Приета е програма за окончателно решаване на българския политически въпрос чрез военна окупация на Турция. Програмата е подписана от 15 души, между които се открояват Владимир Йонин, Кириак Цанков, Иван Вазов, Петър Енчев, Стефан Стамболов, Олимпи Панов, Георги Стойчев, Иван Кавалджиев.
Българско централно благотворително общество (БЦБО) е политическа организация на българските емигранти в Румъния. Основана е на 10 юли 1876 г. в Букурещ като продължение на Българското человеколюбиво настоятелство. За неговото създаване голяма заслуга има Владимир Йонин - пратеник на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които поемат финансирането на БЦБО. Владимир Йонин е избран и за негов почетен председател.