Събития на дата
16 Декември 2018

Архивни събития

Преди 22 години на 16 Декември 1996 година

За първи път в опозиция, БСП провежда своя 40-ти конгрес, на който за председател на партията е избран Жан Виденов.
Жан Виденов е български политик и държавник; министър-председател на България от 26 януари 1995 г. до 12 февруари 1997 г. в правителството на Демократичната левица. От 1991 г. е председател на Висшия съвет на БСП. Народен представител е в VII Велико народно събрание, XXXVI и XXXVII Народно събрание. През декември 1996 г. подава оставка като партиен водач и премиер.

Преди 73 години на 16 Декември 1945 година

Започва конференция в Москва на министрите на външните работи на СССР, САЩ и Великобритания. Съветската страна признава ръководната роля на САЩ в Далечния изток, срещу което Вашингтон се отказва да настоява за прилагане на Ялтенската декларация в България и Румъния. Договорено е Москва да "посъветва" българската страна да включи в правителството, което трябва да се състави след парламентарните избори, двама "лоялни" представители от опозицията, след което САЩ ще го признаят.

Преди 117 години на 16 Декември 1901 година

В София е учредено Българско археологическо дружество по инициатива на Светия синод с устав, утвърден от МНП на 29 март 1902 г.
През 1920 г. негов приемник става Българския археологически институт при БАН. Бълг. научноизследователски институт. Първият управителен съвет на Българския археологически институт е в състав: Б. Филов, Г. И. Кацаров, В. Златарски, Й. Иванов, Р. Попов. Издава "Известия на археологическия институт", сп. "Археология" и др.

Преди 149 години на 16 Декември 1869 година

Роден е д-р Христо Николов Татарчев - деец на македоно-одринското национално-освободително движение, един от основателите на ВМОРО. Пръв председател (1894 г.) на Централния македонски революционен комитет. Първоначално образование получава в родния си град и в Охрид. През 1882 г. учи в Брацигово, а на следващата година постъпва в пловдивската гимназия. Куриер е на БТЦРК, взема участие в Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Доброволец е в Сръбско-българската война (1885 г.), участва в сраженията при Сливница. Следва медицина в Цюрих и Берлин до 1892 г. През 1893 г. заедно с Д. Груев и други поставя началото на ВМОРО. През 1901 г. е арестуван от османските власти и изпратен на заточение в Подрумкале, Мала Азия. Освободен е 1902 г., но на път за Солун е задържан в атинския затвор. Член е на задграничното представителство на ВМОРО до 1905 г. По време на Балканската война и Първата световна война е военен лекар. След войната е един от учредителите на ВМРО. След 1925 г. се оттегля от активна революционна дейност, поради противоречия с ръководството на организацията. Принуден е да емигрира в чужбина. Умира в Торино, Италия. Автор е на книга със спомени “Първият централен комитет на ВМОРО” (1928 г.). Умира на 5 януари 1952 г. в Торино.

Преди 224 години на 16 Декември 1794 година

Стойко Владиславов е избран от търновския митрополит за врачански епископ под името Софроний Врачански. Официалното ръкополагане в епископски сан става на 17 септември в Търново, а около 13 декември Софроний получава и султанския берат за назначението си във Врачанската епархия. През 1762 г. става свещеник, а после учител в родния си град. Занимава се и с книжовна дейност - преписва и подвързва книги. Преследван и от турци, и от невежествени български свещеници. През 1765 г. преписва "История славянобългарска", донесена в Котел от Паисий Хилендарски. В средата на 70-те г. отива в Света гора (Атон), където престоява шест месеца. През 1781 г. преписва за втори път Паисиевата история. По време на кърджалийските размирици лежи в затвора, а в Карнобатско, където живее известно време, едва не е лишен от живот. Около 1794 г. се замонашава и става епископ във Враца и приема името Софроний. През 1810 г. отива във Видин и 3 г. извършва архиерейска служба. След това отива в Крайова и в Букурещ. Там продължава книжовната си дейност. През 1806 г. отпечатва в Римник (Румъния) книгата "Кириакодромион, сиреч Неделник" и с това слага началото на новобългарската печатна книга. През Руско-турската война 1806-1812 г. установява връзка с командването на руските войски, за да превърне руското настъпление в освободителен за българите поход, и отправя позив към българския народ да посреща русите като освободители. Руското командване го третира като официален представител на целия български народ. Със съдействието на Софроний Врачански се формира през 1810 г. боен отряд, наречен "Болгарское земское войско", който участва във войната и се отличава особено при щурма на Силистра. След приключване на войната се грижи за българските бежанци, напуснали България заедно с изтеглящите се руски войски. В напреднала вече възраст се оттегля в неизвестен румънски манастир в околностите на Букурещ. Последните вести за него са от 1813 г. Предполага се, че това е и годината на неговата смърт.

Преди 248 години на 16 Декември 1770 година

Роден е Лудвиг ван Бетовен - германски композитор, един от най-великите творци на човешката култура. Произхожда от стар фламандски музикален род. От малък учи цигулка и пиано и проявява изключителното дарование. Особено благотворно е влиянието на неговия учител Нефе. От 1792 г. живее във Виена, където концертира като пианист до загубването на слуха си. Учи при Албрехтсбергер и Салиери. Унищожава всичко, написано до 25-годишна възраст, поради самовзискателност. От 1796 г. до 1800 г. създава 21 опуса (Първата симфония, опус 21). Между 1800 г. и 1802 г. завършва нови 15 опуса, а през следващите 2 години - още 20, между които и Третата симфония "Ероика". Следват: "Фиделио" (1805 г.), Четвъртата симфония (1806 г.), Концерт за пиано ¹ 4 (1806 г.), "Кориолан" (1807 г.), Петата симфония (1808 г.), концерти, сонати, квартети и др. След 20-те години не твори активно. На 7 май 1824 г. прозвучава най-забележителното му произведение 9 симфония. Умира на 26 март 1827 г. във Виена.