Събития на дата
15 Февруари 2018

Архивни събития

Преди 21 години на 15 Февруари 1997 година

Служебният кабинет на Стефан Софиянски приема решение за въвеждане на валутен борд в България, които започва да функционира на 1 юли същата година.
Основните характеристики на валутния борд са следните:
- валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута срещу местна валута по определения в закона курс;
- валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение;
- валутният борд не провежда монетарна политика и не отпуска кредити на правителството.
Най-видимият ефект от действието на валутния борд е намалението на инфлацията. Средната инфлация преди въвеждането на валутния борд е над 210% годишно, а след въвеждането му тя е по-малко от 6%. Ниската инфлация прави възможно по-дългосрочно планиране от страна на фирмите и отделните хора, което се отразява позитивно на икономическото развитие.
Икономическият растеж преди валутния борд е средно минус 4,7% годишно, поради което между 1989 и 1997 година икономиката отбелязва икономически спад от 32%. След въвеждането на борда ръстът е положителен.
В периода до 1997 година инвестициите са намалявали средно с почти 9% годишно. След въвеждането на валутния борд инвестициите нарастват средно с над 19% годишно.

Преди 51 години на 15 Февруари 1967 година

Умира Симеон Трайчев Радев - български писател и общественик. Роден е на 19 януари 1879 година в Ресен. Учи в Ресен, Охрид, Битоля. Завършва Галатасарайския лицей в Цариград през 1898 г., където учи френски език и класическата френска литература. Завършва право в Женева през 1902 година.
Член е на ВМОРО от 1895 година. Прякото му участие в македонското движение се прекратява след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Участва в Балканската и в Междусъюзническата война. През 1913 г. е член на българската делегация за сключване на мир в Букурещ.
Член е на Народнолибералната партия до 1913 г. Първите му авторски опити отразяват борбите на родния му край за освобождение. Като студент сътрудничи на швейцарския печат със статии за положението на населението в Македония. В Женева издава двуседмичен лист на македонските революционери на френски език- "L’Effort" (1900 г.), а в Париж - "Le Mouvement Macedonien" (1902 г.).
От 1902 г. до 1912 г. развива публицистична дейност. Написва около 1400 публикации, сред които коментари, беседи, памфлети, обзори, интервюта, очерци за личности от цял свят, репортажи за събития в България и в чужбина и др. Основните му творби са: "Д-р Кръстев като литературен критик" (1907 г.); "Строителите на съвременна България" (1910 г.-1911 г. , т. I - 1911; т. I-II – 1973 г.); "Начала и искания на Народнолибералната партия" (1911 г.); "La Macedoine et la Renaissance bulgare au ХIХ e siecle" (1918 г.); (2 издание на български език "Македония и Българското възраждане през ХIХ в." ч. 1-3., 1927 г. – 1928 г., 3 издание 1943 г. ); "La Question Bulgare et les Etats Balkaniques" (1919 г.) в съавторство с Н. Милев); "Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени" (1965 г.); "Ранни спомени" (1967 г.).

Преди 77 години на 15 Февруари 1941 година

Подписано е споразумение за командването на германските войски на българска територия.
България се намесва във Втората световна война след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и става съюзник на страните от хитлеристката Ос. Тя обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. Под натиска на Оста на 13 декември 1941 г. България е заставена да обяви война на САЩ и Англия, но отново не се ангажира с преки военни действия. За разлика от другите сателити на Германия, като Унгария и Румъния, България не изпраща свои войски на Източния фронт. Независимо от тази позиция тя не е пощадена от държавите от антихитлеристката коалиция. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия. На 5 септември 1944 г. последва обявяване на война и от страна на СССР. На 8 септември части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9 септември 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8 септември 1944 г. кабинетът на К. Муравиев и обявява война. По силата на Крайовския договор 1944 г. Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. Благодарение на това тя избягва надвисналата над нея опасност от нова национална катастрофа. Жертвите, които дава страната ни са повече от 32 000 души, но противниците на Германия не признават България за свой съюзник. Мирният договор между нея и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж.

Преди 179 години на 15 Февруари 1839 година

Във Велес е роден Райко (Ксенофонт) Иванов Жинзифов. Tой е книжовен и просветен деец от епохата на Българското възраждане. Първоначално Райко Жинзифов учи във Велес. Известно време е помощник на Димитър Миладинов в българското училище в Прилеп. Продължава образованието си в Одеса. През 1863 година завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет. Участва в Славянския конгрес в Москва през 1867 година. Член е на Българското книжовно дружество, преподавател е в Императорския лицей в Москва през 1873 година. Сътрудничи на различни български и руски периодични издания, пише стихове и разкази, съставя "Пътеводител" на Македония и руско-български речник. Умира на 15 февруари 1877 в Москва.