Събития на дата
15 Декември 2018

Архивни събития

Преди 74 години на 15 Декември 1944 година

Българското историческо дружество решава да започне издаване на периодично историческо списание "Исторически преглед" с редактор Александър Бурмов.
"Исторически преглед" е двумесечно научно издание. Издава се от 1945 г. До 1946 г. е орган на Българското историческо дружество. Днес се издава от Института по история при Българската академия на науките. Българското историческо дружество (БИД) е научно дружество, основано по инициатива на преподаватели от Висшето училище (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски") и от средните училища през 1901 г. под името Историческо дружество. Целта му е да се популяризират историческите знания и да се разработват неизяснени проблеми от българската и общата история. Председатели на дружеството стават едни от най-известните историци по онова време - Д. Агура, В. Н. Златарски, П. Ников, Ал. Бурмов и др. Издава "Известия на историческото дружество в София", организира изнасянето на лекции, доклади и др. След Първата световна война (1914-1918 г.) се превръща в национална организация и се преименува в Българско историческо дружество. Започва да издава "Българска историческа библиотека" (1928-1933 г.), а от 1945 г. като орган на Българското историческо дружество започва да излиза списание "Исторически преглед". През 1951 г. прекратява временно своята дейност, която е възстановена 13 години по-късно. То се състои от 7 исторически секции, комисия по образованието и комисия по краеведските изследвания. През 1970 г. се провежда I-ви конгрес на Българското историческо дружество, а през 1972 г. в Международна научна конференция по проблемите на българската историография след Втората световна война. От същата година издава сп. "Векове".

Преди 84 години на 15 Декември 1934 година

Родена е Райна Якимова Кабаиванска – българска оперна певица (сопран). Райна Кабаиванска завършва Оперната школа при Българска държавна консерватория (1957 г.) като ученичка на Л. Прокопова и Ил. Йосифов. Пее в Софийската народна опера от 1958 г. Същата година започва да учи в музикалния лицей “Вийоти” във Верчели, Италия. Дебютира през 1959 г. в ролята на Жоржета (“Мантията” от Джакомо Пучини). През 1961-1963 г. е редовна артистка в миланската “Ла Скала” (от 1963 г. - договорна). Гастролира в най-големите оперни театри в света, партнира на М. дел Монако, Т. Гоби, К. Бергонци, Н. Гяуров, Р. Гор и др. световноизвестни имена. От 1961 г. е член на Националния академичен театър за опера и балет. От 1986 г. организира фестивал в Болоня. По-известните й роли са: Тоска (“Тоска” от Дж. Пучини), Неда (“Палячо” от Р. Леонкавало), Елизабет (“Дон Карлос” от Дж. Верди), Дездемона (“Отело” от Дж. Верди), Лиза (“Дама пика” от П. И. Чайковски), Маргарита (“Мефистофел” от А. Бойто), Турандот (“Турандот” от Ф. Бузони), Анезе (“Беатриче ди Тенда” от В. Белини) и др. През 1991 г. е учреден фонд “Райна Кабаиванска” (с председател Блага Димитрова) за издирване и поощряване на творческата дейност на български деца сираци. През 1995 г. получава орден “Стара планина” I и степен “Доктор хонорис кауза” на Нов български университет (2001 г.).

Преди 132 години на 15 Декември 1886 година

Роден е Александър Димитров Станишев - български лекар хирург, държавник. Завършва Солунската българска мъжка гимназия (1904 г.). Следва естествена история в СУ (1904-1905 г.) и медицина в Мюнхен (1905-1910 г.). Асистент (1910-1912 г.) в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен и в болниците в Лозана, Берн, Линдау. През Балканската война (1912-1913 г.) и през I-вата световна война (1914-1918 г.) е хирург във военни болници. Специализира в Хайделберг и Мюнхен. Редовен професор (1927-1944 г.) - ръководител Катедра по клинична хирургия в Медицинския факултет на СУ; основател и пръв директор на Хирургическата клиника. Декан на факултета (1930-1931 г.), ректор на СУ (1938-1939 г.), представител на Българското хирургическо дружество (1936-1944 г.), редактор член и подпредседател (1938 г.) на Международната хирургическа академия в Женева. Допълнителен и почетен член на множество АН и научни организации, почетен член на Хамбургския университет (1939 г.), почетен директор на Берлинския университет (1940 г.). Тясно свързан с десницата в македонското освободително движение. Привърженик на политическото и културно сближение на България с Германия. Автор на повече от 50 научни публикации в български и чужди списания. Министър на вътрешните работи (1 юни - 1 септември 1944 г.). Осъден на смърт от т. нар. Народен съд. Умира на 1 февруари 1945 г. в София.

Преди 141 години на 15 Декември 1877 година

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) император Александър II напуска Дунавската армия и заминава за Петербург. В същия ден е освободен град Берковица.
Александър II е руски император (1855-1881 г.) от Романовската династия. Роден е на 17 април 1818 г. Син е на император Николай I. Потушава Полското въстание (1853 г.) и отменя крепостното право в Кралство Полша (1864 г.). Подписва Парижкия мирен договор (1856 г.), с който се слага край на Кримската война. На 19 февруари 1861 г. отменя крепостното право, с което си спечелва прозвището Цар Освободител. Осъществява редица други реформи, наложени от обществено-икономическото развитие на Русия. Стреми се да разшири руското влияние над Балканите. Под натиска на широкото обществено движение в защита на българския народ след Априлското въстание (1876 г.) на 12 април 1877 г. подписва в Кишинев Манифест за обявяване на Руско-турската война (1877-1878 г.). По време на военните действия той отсяда последователно в Свищов, с. Горна Студена, Великотърновско, и в с. Пордим, Плевенско. В Плевен приема пленения Осман паша, след което се връща в Русия. В резултат на тази война България е освободена. На 1 март 1881 г. в Петербург е убит от членове на организацията "Народна воля".