Събития на дата
15 Ноември 2018

Архивни събития

Преди 47 години на 15 Ноември 1971 година

В Москва България подписва спогодба за създаване на Международна спътникова система и организация за космически връзки "Интерспутник", която влиза в сила от 15 юли 1972 г. В “Интерспутник” днес участват 24 държави. Организацията предоставя директен достъп до глобални и регионални системи за сателитни комуникации, за телекомуникационни оператори и корпоративни клиенти. Услугите на “Интерспутник” се осъществяват посредством три руски сателита - Express-6A, Express-3A, Express-A1R, както и сателитите LMI-1 и Yamal-200.

Преди 70 години на 15 Ноември 1948 година

В периода 6 - 15 ноември се състои съдебен процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП, който слага край на легалната опозиция. 70-годишният Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и др.
Коста Андреев Лулчев е политически и обществен деец. Роден е в Оряхово на 9 март 1882 година.. Още като юноша влиза в редовете на БРСДП, след нейното разцепление през 1903 г. преминава към широките социалисти. Един от ръководните и дейци, Лулчев е избран през 1924 г. за член, а по-късно и за секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 до 1931 г. непрекъснато е народен представител. След 9 септември 1944 г. като главен секретар на БРСДП е неин представител в Националния комитет на Отечествения фронт. Представител е на дясното крило в партията, през юни 1945 г. Лулчев оглавява отцепилата се опозиционна БРСДП (о). Народен представител е в VI ВНС. Прекратява политическата си дейност след разтурянето на опозиционните политически партии през 1947 г.. Коста Лулчев умира на 31 януари 1965 година.

Преди 133 години на 15 Ноември 1885 година

По време на Сръбско-българската война българските части влизат в Пирот.
В започналото контранастъпление българската армия разгромява сръбските войски при Драгоман, Цариброд и достига Пирот. Противникът в състав три пехотни дивизии и конна бригада е подготвил отбраната на Пирот с цел да спре настъплението на българския Западен корпус до подкреплението на нови резерви или до намесата на Великите сили. Настъплението на Западния корпус започва рано сутринта на 14 ноември. Противникът открива силен огън. През деня особено тежки боеве се водят на левия фланг. До вечерта са овладени височините Диван и Черни връх. Успехът на левия фланг позволява да развият настъпление и войските от центъра. До вечерта те приближават Пирот, но поради откритите си флангове остават извън града. На следващия ден (15 ноември) настъплението продължава, като дясно-фланговата колона атакува противника и овладява командните височини. Левият фланг постига същия успех, което позволява на войските в центъра да овладеят града. Противникът напълно разстроен бързо се оттегля, а българските войски преминават в решително настъпление.

Преди 141 години на 15 Ноември 1877 година

Турските войски предприемат опит за контраатака при Зелените хълмове край град Плевен. Частите, командвани от генерал Скобелев обаче успяват да отблъснат атаката.
Михаил Дмитриевич Скобелев е руски военачалник. Роден е на 17 септември 1843 г. По време на Руско-турската освободителна война, ген. Скобелев командва казашка дивизия. Той изиграва решаваща роля при блокадата на Плевен, в зимния преход на Балкана и в сраженията при Шипка - Шейново. През февруари 1878 г .участва в завземането на Сан Стефано. През 1882 г. в Париж излиза в защита на балканските народи от политиката на Германия и Австро-Унгария, което предизвиква дипломатически усложнения, поради които е отзован от руския император Александър III. Михаил Дмитриевич Скобелев умира на 25 юни 1882 г.

Преди 602 години на 15 Ноември 1416 година

Съборът на западноруските и литовските епископи избира за митрополит на Киев и Литва българина Григорий Цамблак, виден представител на Търновската книжовна школа.
Григорий Цамблак е роден в Търново. Ученик е на патриарх Евтимий. Цамблак напуска българската столица и продължава образованието си в Света гора и Константинопол. Става игумен на Дечанския манастир в Сърбия и на манастира Нямцу в Молдова.
Григорий Цамблак пише “Похвално слово за Евтимий”, което е ценен извор за падането на Търново под османска власт и за живота и делата на последния патриарх на средновековна България. Други негови трудове са “Разказ за пренасяне мощите на св. Петка от Видин в Сърбия”, “Житието на Стефан Дечански”, “Надгробно слово за Киприан”.