Събития на дата
13 Февруари 2018

Архивни събития

Преди 33 години на 13 Февруари 1985 година

В периода 12 - 13 февруари се провежда пленум на ЦК на БКП, който отчита резултатите от преименуването на българските турци. Този процес е оценен като "истинско народно движение, спонтанно и всеобхватно заляло всички райони, където живее това население".
На 18 януари 1985 г. се провежда среща на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните партийни комитети. Георги Атанасов изнася доклад за резултатите от кампанията по преименуването на българските турци, според който до 14 януари същата година са сменени имената на 310 000 души предимно от Кърджалийски, Хасковски, Бургаски и Пловдивски окръг. ЦК на БКП изпраща до висши партийни ръководители в страната материал, озаглавен "Укрепването на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа хомогенност", в който за първи път се говори за "възродителен процес" и "смяна на имената". Посочва се, че "документално" е установено, че българските турци са "потомци на ислямизирани в миналото българи" и че целта на "преименуването" е "окончателно и безвъзвратно да откъснем това население от турцизма" и да се постигне "избистряне и укрепване" на неговото българско национално съзнание.
На 28 януари 1985 г. на съвещание на ЦК на БКП с партийния актив в София се отчита, че в цялата страна преименуването е приключило. Обяснено е, че с него се поставя началото на "възродителен процес", който трябва да възстанови българското национално съзнание на преименуваните и окончателно да ги приобщи към българската нация.
На 24 октомври 1985 г. се състои посещение на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов в България. В разговора между двамата държавни глави Тодор Живков се опитва да убеди Горбачов, че България не е многонационална държава, но изразява и тревога, че в момента българските турци са 800 000 с тенденция до 2000-та година да станат един милион. Според Живков Турция гледа на тях “като на част от турската нация” и ги “концентрира по границата и на вътрешни стратегически пунктове” и ги превръща в “пета колона против Варшавския договор”. Така Живков аргументира “възродителния процес” и прогнозира: “Сега населението си работи. Това не значи, че всичко е решено. Ще минат десет години и ще се реши."

Преди 76 години на 13 Февруари 1942 година

Умира Христо Николов Луков - български офицер, генерал-лейтенант (1938 г.). Роден е през 1887 г. във Варна. Завършва Военното училище (1907 г.), участва в Балканската война. Създател и началник на Артилерийската стрелкова школа (1924-1928 г.) и на учебното отделение в Артилерийската инспекция към Министерството на войната (1928-1934 г.). Един от организаторите на Военния съюз и преврата на 19 май 1934 г. През 1934-1935 г. е командир на III и II дивизия. Министър на войната (1935-1938 г.). Уволнен от армията през 1938 г. Убит от комунистическа терористична група в София.

Преди 109 години на 13 Февруари 1909 година

Група от течението на прогресистите в Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) (тесни социалисти) е изключена от партията. Група от 97 техни съмишленици издават Позив, с който напускат заедно с лидерите си. Преди това – на 14 декември 1908 г. е изключена друга група, принадлежаща към същото течение. Прогресисти е центристко течение в Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), възглавено от д-р Н. Сакаров, К. Тинева, Г. Кръстев и др. Възниква в края на 1906 г. и началото на 1907 г. Ратува за съединението на синдикатите, вървящи след тесните и широките социалисти, отрича демократическия централизъм и споделя господстващото по онова време във II Интернационал убеждение за свободно съществуване на различни фракции в социалдемократическите партии. След отправените им предупреждения от Централния комитет (ЦК) на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) да прекратят опитите си за сближаване с общоделците през декември 1908 г. са изключени от партията, след което преминават в БРСДП (обединени). По-късно някои от лидерите им като д-р Н. Сакаров, К. Тинева и др. преминават към БКП.
Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП) е наименованието на марксистката партия в България след сливането на Българската социалдемократическа партия и Българския социалдемократически съюз през 1894 г. Разединени, двете партии и особено Българският социалдемократически съюз (БСДС) виждат, че не могат да постигнат желаното от тях влияние в обществено-политическия живот на страната. Поради това именно съюзистите са тези, които първи повдигат въпроса за обединение с партистите (привържениците за Българска социалдемократическа партия (БСДП)). Първоначално Димитър Благоев и неговите последователи не са склонни да приемат направеното им предложение за обединение на двете партии. Впоследствие обаче се съгласяват с него и на 10 февруари 1894 г. се подписва съглашение между Българската социалдемократическа партия (БСДП) и Българския социалдемократически съюз (БСДС) за сливането им в една обща партия, наречена Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).
По-късно Димитър Благоев преценява направената в тази насока стъпка като голяма грешка, тъй като бившите съюзисти отдалечават още повече своите разбирания от схващанията на партистите, които строго се придържат към учението на Карл Маркс и Фридрих Енглес и техните ученици - лидерите на Втория интернационал К. Кауцки, В. Плеханов, Авг. Бебел, Жул Гед и др. Между двете бивши течения изникват остри разногласия по редица въпроси от организационно и идейно естество - за мястото и ролята на демократическия централизъм, за мястото и ролята на печата и особено много - за социалната среда на партията и чии интереси ще защитава тя. Превес получават привържениците на бившите партисти.
От 1897 г. Димитър Благоев започва издаването на теоретичния орган на партията - сп. "Ново време", а неговите най-близки съратници участват в редактирането на печатните органи на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) - в. "Социалист" (1894-1897 г.) и в. "Народ" (1897-1898 г.). В започналия да излиза през есента на 1897 г. в. "Работнически вестник" още в първите му броеве се откроява талантливото перо на Георги Кирков. От 1898 г. този вестник става и печатен орган на партията.
Привържениците на съюзистите след ранната смърт на Сл. Балабанов се групират около Янко Сакъзов. Той и някои от неговите съмишленици, като Е. Дабев, К. Бозвелиев и др., участват години наред както в централното ръководство на Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП), така и в нейните печатни издания. Въпреки това в противовес на партийния устав Янко Сакъзов предприема издаването на ново списание, наречено "Общо дело". Самото му заглавие подсказва и основната идея в концепцията на бившите съюзисти. За разлика от течението на Димитър Благоев, което ратува за една "пролетарска марксистка партия" в България, Янко Сакъзов и неговите последователи застъпват тезата за марксистка партия, която да изразява интересите не само на наемните работници, но и на другите "производящи слоеве" в страната. Всички опити за помирение между двете течения в края на XIX и началото на ХХ в. остават напразни и през лятото на 1903 г. се стига до разцепление в редовете на Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Образуват се две самостоятелни политически организации, които носят едно и също име - Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП), само че с различни добавки: "тесни" и "широки".
Българска работническа социалдемократическа партия (обединена) (БРСДП (о)) е политическа партия на наемните работници, на дребните и средните прослойки. Образувана е през 1908 г. след сливане на Българската работническа социалдемократическа партия (ш. с.) и течението на анархолибералите. През 1909 г. към тях се присъединява и групата на прогресистите. Поддържа идеята за национално обединение на българския народ дори със средствата на военните действия. По време на Балканските войни 1912–1913 г. организационният и живот е нарушен. Възобновява своите организации и групи през лятото на 1913 г. Обявява се за неутралитет на България в Първата световна война 1914–1918 г., но поддържа съглашенофилските партии в страната. Включва се в Гражданския блок, образуван през 1917–1918 г. от група опозиционни партии против управлението на радославистското правителство. Отказва да участва в правителството на Александър Малинов, образувано през 1918 г., но се включва в коалиционните кабинети на Т. Теодоров (ноември 1918 г. – октомври 1919 г.). Анархолибералите са представители на интелигентско-индивидуалистично центристко течение в БРСДП (т. с.). Възниква през 1905 г., като негови главни представители са: Н. Харлаков, Г. Бакалов и др. Обявяват се против демократическия централизъм във вътрешнопартийния живот и дисциплина, пропагандират "свобода на личността", "краен демократизъм" и "автономия на синдикатите". През 1905 г. са изключени от партията. Обособяват се в отделен социалдемократичен съюз "Пролетарий", който през 1908 г. заедно с общоделците образува БРСДП (обединена).

Преди 153 години на 13 Февруари 1865 година

Роден е Тодор Генчов Влайков (псевд. Веселин Здравков) - български писател и общественик, редовен член на БАН (1900 г.). Завършва гимназия в София (1885 г.), следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1885-1888 г.). Възприема и прилага в България народническите идеи. Съставя читанки за I, II, III и IV отделение, оценени твърде високо и преиздавани многократно. Един от основателите и председател (1898 г.) на Българския учителски съюз. Активен политик и член на Демократическата партия (1900 г.). Заедно с Н. Цанов създава Радикалдемократическа партия (1905 г.); главен редактор на нейния орган сп. "Демократически преглед" (1902-1928 г.). Депутат в ХI и ХVIII НС (1901 г., 1919-1920 г.). Председател на Съюза на българските писатели. Окончателно се оттегля от политическия живот през 1931 г. В разказите и повестите си стига до битовизъм и описателност. Някои съчинения: "Леля Гена" (1890 г.), "Разкази и повести" (1897 г.), "Дядовата Славчова унука" (2 изд. 1928 г.), "Преживяното" (1934 г., 1939 г., 1942 г.) и др. Умира на 28 април 1943 г. в София.