Събития на дата
13 Ноември 2018

Архивни събития

Преди 29 години на 13 Ноември 1989 година

Като представител на новото ръководство на БКП Андрей Луканов се среща с дисиденти.
Андрей Карлов Луканов е роден на 26. 9. 1938 г. в Москва. През 1963 завършва "Международни отношения" в Москва, след което е служител в Министерството на външните работи (1963-1965) и Министерството на външната търговия (1966-1968). От 1969 до 1972 работи в представителството на България в Организацията на обединените нации в Женева. След завръщането си е заместник-министър (1972-1973) и първи заместник-министър (1973-1976) на външната търговия, вицепремиер (1976-1986) и първи вицепремиер (1986-1987), министър на външноикономическите връзки (1987-1989). Член е на ДКМС от 1957 г., а на БКП от 1966 г. Кандидат-член е на ЦК на БКП от 1976 г., а член - година по-късно. Кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП от юли 1979 г., а член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП от 16. 11.1989 г. Член на Държавния съвет от 17. 11. 1989 г. Член на Председателството на ВПС на БСП и на ВПС на БСП в периода 2. 2. 1990 г. - 25. 9. 1990 г., а до 27. 8. 1991 г. е Зам.-председател на Председателството на ВПС на БСП. Многократно избиран за депутат. Министър е в 3 правителства, докато на 3. 2. 1990 е избран за Председател е на Министерския съвет, на който пост остава до 20 декември 1990 г. Убит е на 2 октомври 1996 г. в София пред дома си.

Преди 48 години на 13 Ноември 1970 година

Лявата партия Баас, възглавявана от лидера си Хафез Асад, завзема властта в Сирия след безкръвен военен преврат.
През 1920 г. Франция окупира Сирия, а през 1941 г. получава формално независимост. На 17 април 1946 г. френските войски се изтеглят от Сирия и тя става политически и икономически свободна държава. Участва във всички войни срещу Израел; влиза (1958-1961 г.) заедно с Египет в Обединената арабска република. През 1971 г. в Сирия е основан Национален прогресивен фронт (обединява социалистическите и комунистическите партии); приема се нова конституция (1973 г.); страната играе решаваща роля в политическия живот на Ливан. Сирия участва (1991 г.) на страната на интернационалните сили под егидата на ООН по време на войната в Персийски залив. През 1991 г. Хафез Асад е преизбран за президент.
Асад е роден на 6. 10. 1930 г. и умира на 10. 6. 2000 г. Наследен е на поста президент от сина си Башар ал-Асад.

Преди 66 години на 13 Ноември 1952 година

Произнася се присъда срещу известния банкер и бивш лидер на Народната партия Атанас Буров. Той е осъден на 20 г. затвор, лишаване от граждански права и конфискация на имуществото. Обвинен е, че е "ръководил организация, която си е поставила за задача отслабване и събаряне на установената власт чрез преврат и терористически действия" и е обещавал на представителите на САЩ и Англия, че ако в изборите за Велико народно събрание през 1946 г. победи опозицията, ще им даде бази на Черно море. Буров умира на 15 май 1954 г. в затвора. Присъдата му е отменена от Върховния съд през април 1992 г.
Атанас Димитров Буров е политически и държавен деец, банкер. Роден е на 31 януари 1875 г. в Горна Оряховица. Завършва икономически и правни науки в Париж. Завръщайки се в България става един от лидерите на Народната партия и като такъв заема важни държавни постове – подпредседател на ХV Обикновено народно събрание, министър на търговията в правителството на Ст. Данев (1913 г.) и в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски (октомври 1919 г. – май 1920 г.). Противник е на управлението на БЗНС, организира участието на привържениците на Конституционния блок за акцията в Търново през септември 1922 г. След неуспеха на акцията се принуждава да емигрира.
След държавния преврат на 9 юни 1923 г. се завръща в България и става един от основателите на Демократическия сговор. Буров е министър на външните работи в правителството на А. Ляпчев (1926–1931 г.). Отново участва в управлението на страната за кратко време като министър без портфейл в правителството на К. Муравиев (2 – 8 септември 1944 г.). По време на Втората световна война (1939-1945 г.) Буров, симпатизирайки на Франция, взема участие в буржоазната опозиция. Като противник на отечественофронтовската власт е репресиран и умира трагично.

Преди 95 години на 13 Ноември 1923 година

В Прага започва процес срещу Йордан Цицонков (Асен Николов) от ВМРО, който в чешката столица застрелва Райко Даскалов. Цицонков е оправдан на процеса. На 22 октомври 1924 г. срещу него започва нов процес в Табор, който го осъжда на 20 години затвор.
Райко Иванов Даскалов е политически и държавен деец, един от ръководителите на Българския земеделски народен съюз. Роден е на 9 октомври 1886 г. в гр. Бяла черква, Великотърновско. Завършва Търговска гимназия в Свищов, Школата за запасни офицери в София и финансови науки - в Берлин. През 1913 г. влиза в редовете на БЗНС и се отдава на активна съюзна дейност. Във връзка с т. нар. Деклозиерова афера, чрез която съглашенските сили се опитват да привлекат България на своя страна в избухналата през 1914 г. Първа световна война, Даскалов е осъден и през 1916 г. върнат от фронта и хвърлен в Софийския централен затвор, където прекарва до есента на 1918 г. Пуснат на свобода под напора на избухналото Войнишко въстание 1918 г., той е изпратен заедно с други министри и депутати при въстаналите войници със задача да ги уговорят да спрат настъплението си към София. Делегацията стига до Кюстендил.
Виждайки в ситуацията възможност да се събори властта, Даскалов се отделя от делегацията и се отправя за Радомир, където след полученото от Ал.
Стамболийски предварително съгласие прокламира Радомирската република
(27 септември 1918 г.). Става главнокомандващ на въстаническите войски
и поема ръководството на по-нататъшното им настъпление към столицата. В
хода на въстанието проявява колебание и нерешителност, което довежда и
до неговото бързо потушаване. След поражението на въстанието заминава
в лагера на съглашенските войски в Солун. Амнистиран през декември 1918
г., се завръща в страната и се включва активно в живота на БЗНС.
Избран е за член на неговия Управителен съвет и на Постоянното му присъствие. Заедно с Ал. Стамболийски застава начело на лявото течение в съюза, което взема връх в организацията. Избиран е за депутат в XVIII и XIX
Обикновено народно събрание. Участва и в двата кабинета на Ал. Стамболийски като министър на земеделието и държавните имоти (октомври 1919 г. - май 1922 г.), министър на търговията, промишлеността и труда (май 1920 г. - януари 1922 г.) и министър на вътрешните работи и народното здраве (януари 1922 г. - февруари 1923 г.). Има големи заслуги в разработването на най-важните реформи на земеделското правителство - за трудовата повинност и трудовата поземлена собственост. Инициатор е за създаването на Оранжевата гвардия и председател на конгреса на цвеклопроизводителите в Търново (септември 1922 г.), по време на който е разгромена акцията на Конституционния блок, насочена към свалянето на земеделското правителство.
След изваждането му от кабинета през февруари 1923 г. е изпратен за български пълномощен министър в Прага, където го заварва и известието за държавния преврат на 9 юни 1923 г. Предприема незабавни дипломатически стъпки за спасяване на събореното земеделско правителство, но без успех. По негова инициатива се създава Задгранично представителство на БЗНС в Прага и се пристъпва към издаване на печатния му орган в. "Земеделско знаме" (август 1923 г.). На 26 август 1923 г. пада убит от наемен убиец, изпратен специално в Прага от сговористкото правителство.