Събития на дата
13 Януари 2018

Архивни събития

Преди 46 години на 13 Януари 1972 година

Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и в града е открит и Висш музикално- педагогически институт.
Пловдивският университет „Паисий Хилендарски” е най-голямото висше училище в Южна България и второ по големина в страната след Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Основан е през 1961 г. като Висш педагогически институт по природо-математически науки. Обявен е за Университет през 1972 г. Университетските сгради са разположени на няколко места в града. В градовете Смолян, Кърджали и Пазарджик са разкрити филиали на Университета.
Пловдивският университет разполага с библиотека, университетско издателство, Университетски информационен център, специализирани лаборатории, езикови кабинети, мултимедийни и компютърни зали, Център за дистанционно обучение, научноизследователско поделение, спортен център, учебен театър, технически центрове, обслужващи и сервизни звена. Университетът поддържа активни международни контакти с почти всички европейски страни, САЩ и страни от Азия и Африка. Участва самостоятелно или съвместно с други европейски университети в програми на Европейския съюз и американски и швейцарски фондове за научни изследвания. Академичната общност развива отношения и с висши училища от Европа, Русия и Близкия изток. Университетът има официална акредитация (2001 година), която му позволява да провежда обучение във всички образователни степени – специалист, бакалавър, магистър и доктор.

Преди 90 години на 13 Януари 1928 година

Мара Бунева застрелва управителя на Вардарска Бановина в Скопие Велимир Прелич. Тя е деятелка на македоно-одринското революционно движение. Родена е в Тетово през 1902 г. След завършване на гимназия продължава образованието си в СУ "Св. Климент Охридски". Омъжва се за кавалерийския офицер Хранков. Отказва се от материалната си обезпеченост и бъдещата педагогическа кариера и се включва в революционната борба на македонските българи. Мара Бунева е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 г. на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания - стягане на главите, чупене на ръцете и дори са заравяни живи. Целта на Бунева е да привлече вниманието на световната общественост към македонския въпрос и безправното положение на своите сънародници, изложени на жестокия терор от сръбските власти.
Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария мост на Вардар, след което стреля в гърдите си. Умира на следващия ден от раните си.

Преди 93 години на 13 Януари 1925 година

Роден е Георги Тодоров Калоянчев - български театрален и филмов актьор. Завършва ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ). Дебютира във филма “Утро над родината” (1951 г.). Представител е на поколението, утвърдило се в киното в началото на 50-те години на ХХ в. Филмография: “Наша земя” (1953 г.), “Снаха” (1954 г.), “Димитровградци” (1956 г.), “Любимец 13” (1958 г.), “Първи урок” (1960 г.), “Златният зъб” (1962 г.), “Специалист по всичко” (1962 г.), “Инспекторът и нощта” (1963 г.), “Невероятна история” (1964 г.), “Русият и гугутката” (тв, 1965 г.), “Най-дългата нощ” (1967 г.), “Привързаният балон” (1967 г.), “Галилео Галилей” (1968 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Кит” (1970 г.), “Езоп” (1970 г.), “Откраднатият влак” (1971 г.), “Демонът на империята” (тв, 1971 г.), “Игрек 17” (1973 г.), “Бягство в Ропотамо” (1973 г.), “Последна проверка” (тв, 1973 г.), “На живот и смърт” (тв, 1974 г.), “Вечни времена” (1975 г.), “Лебед” (1976 г.), “Момичето с хармоничката” (тв, 1977 г.), “От нищо нещо” (1979 г.), “Къщата” (1979 г.), “Нощните бдения на поп Вечерко” (тв, 1980 г.), “Неочаквана ваканция” (тв, 1981 г.), “Фалшификаторът от Черния кос” (тв, 1983 г.), “Бон шанс, инспекторе!” (1983 г.), “Ян Бибиян” (1985 г.), “За къде пътувате?” (1986 г.), “Дом за нашите деца” (тв, 1987 г.), “Заплахата” (1989 г.), “Карнавалът” (1990 г.), “Под игото” (тв, 1991 г.), “Бай Ганьо” (1991 г.), “Фатална нежност” (1993 г.), “Пантуди” (1993 г.), “Испанска муха” (1997 г.), “След края на света” (1998 г.). Актьор от трупата на Сатиричния театър (“Вчерашни целувки” (2000 г.), “Госпожа министершата” (2000 г.). Играе в тв театър: “Елин Пелин се смее” (1965 г.), “Криворазбраната цивилизация” (1975 г.), “Мисия във Виена” (1976 г.), “Смъртта на търговския пътник” (1985 г.), “Мезониера” (1986 г.), “Големите игри” (тв сериал, 1999 г.). Автобиографична книга “Жив съм. Ваш съм” (1998 г.). Получава наградата “А, Аскеер” за цялостно творчество (1995 г.). Получава награда за цялостно творчество на Съюза на артистите в България (2000 г.), награда за принос в българското кино от фестивала “Любовта е лудост” (2002 г.).

Преди 114 години на 13 Януари 1904 година

В периода 8 – 13 януари се учредява Федерация на македоно-одринските благотворителни братства в София.
Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.). Първите дружества се появяват още в началото на 80-те години на XIX в., но между тях не съществува никаква връзка. Първият опит да се обединят е предприет през 1885 г., но без успех. Идеята за обединение се реализира 10 години по-късно, когато през март 1895 г. се полагат основите на Македонския комитет, преименуван малко по-късно във Върховен македоно-одрински комитет. След като през 1900 г. към тях се присъединяват и клоновете на дружество "Странджа", те се преименуват в македоно-одрински дружества. С разтурянето на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) през 1903 г. македоно-одринските дружества продължават да съществуват като благотворителни братства. През 1905 г. те се обединяват в една организация, наречена Съюз на македоно-одринските благотворителни братства. По време на войните 1912-1913 г. подпомагат активно образуването и действията на Македоно-одринското опълчение. Въпреки поражението на България в Първата световна война (1914-1918 г.) пред мирната конференция в Париж (1919-1920 г.) застъпват идеята за присъединяване на Македония към свободната българска държава. През есента на 1920 г., когато е свикан Вторият велик събор на братствата, в техните редове се извършва разцепление. Една малка група излиза от тях и се обособява в Македонска федеративна организация. Останалата част поддържа тесни контакти с нелегалната Вътрешна македонска революционна организация, възстановена след края на Първата световна война от Тодор Александров и ген. Александър Протогеров. През януари 1923 г. между братствата и федералистите е постигнато обединение, което просъществува твърде кратко време. След последвалото разединение между тях Съюзът на македонските братства продължава да следва линията на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Организацията просъществува до извършването на държавния преврат на 19 май 1934 г., когато заедно с другите политически, синдикални и националнореволюционни организации е разтурена и тя. Печатни органи са: в. "Македония" (1919-1923 г.) и "Независима Македония" (1923-1926 г.).

Преди 138 години на 13 Януари 1880 година

Провеждат се избори за II Oбикновено Народно събрание. Вотът е спечелен от либералите. Либералната партия е политическа организация, изразяваща интересите на дребните и средните собственици. Образувана е през октомври-ноември 1879 г. Най-многобройната политическа организация в България след Освобождението. Видни нейни дейци са Др. Цанков, П. Каравелов, П. Р. Славейков, които са водачи на либералното течение по време на Учредителното събрание 1879 г. Във външнополитическата си ориентация партията се обявява за сближаване с Русия. По време на изборите за I и II ОНС печели голяма изборна победа. През март 1880 г. образува правителство начело с Драган Цанков, през декември същата година министър-председател става П. Каравелов. Либералите се стремят чрез икономически, финансови и административни мерки да утвърдят дребнособственическите отношения, установени след Освобождението в Княжество България. След извършването на държавния преврат 1881 г. от княз Александър I Батенберг правителството на П. Каравелов е отстранено от власт. Поради преследвания част от ръководителите на Либералната партия са принудени да емигрират.

Преди 185 години на 13 Януари 1833 година

В Рилския манастир избухва пожар, който унищожава значителна част от сградния фонд. Манастирът "Св. Иван Рилски" е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски или според някои автори - от негови ученици, в Рила планина, край Рилска река. Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 28 септември 1378 г. хрисовул, подписан и подпечатан със златен печат, с който дава на манастира като феодални владения 20 села заедно със землищата им.
В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо. Още с основаването си става книжовно и просветно средище. През Възраждането в него съществува училище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски. Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Г. Делчев, П. Яворов и др. През 1778 г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г., значителна част от него е опожарена отново през 1833 г. Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на четири и пет етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник. През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир", през 1976 г. - за Национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV-XIX в., а в музея - много старинни предмети - черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.