Събития на дата
12 Февруари 2018

Архивни събития

Преди 21 години на 12 Февруари 1997 година

Президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска XXXVII НС и обявява предсрочни парламентарни избори за 19 април същата година.
В периода януари - началото на февруари, 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. В началото на февруари България е изправена пред хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар достига до 3000 лв. от 500 лв. в началото на годината. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т.нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат.

Хронология на събитията:
В периода 21 - 23 декември 1996 г. Българската социалистическа партия (БСП) провежда извънреден - ХХХХІV конгрес. Още в началото Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател и като председател на партията. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителство, ръководено от него. Делегатите на конгреса избират за нов председател на Българската социалистическа партия дотогавашният й заместник-председател Георги Първанов.
На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание ХХХVІІ Народно събрание приема оставката на правителството на Жан Виденов.
На 3 януари 1997 г. парламентът, в който мнозинство има Българската социалистическа партия, отлага гласуването на предложената от Съюза на демократичните сили (СДС) "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България.
На 8 януари 1997 г. парламентарната група на Демократичната левица номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев - министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов.
На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (чиито мандат на демократично избран президент изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на ново правителство, а опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание, което завършва с окупация и нападение над сградата на парламента. Късно през нощта полицията разгонва със сила демонстрантите, като десетки от тях са ранени.
На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов (встъпил в длъжност на 22 януари същата година) връчва на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на правителство, което съгласно Конституцията на Република България той е задължен да направи.
На 4 февруари 1997 г. Българската социалистическа партия (БСП) се отказва от мандата си за съставяне на правителство. С посредничеството на президента Петър Стоянов политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир.
На 12 февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска ХХХVІІ Народно събрание и обявява предсрочни парламентарни избори на 19 април същата година. Първото решение на служебния кабинет на Стефан Софиянски е за въвеждане на валутен борд в България. На тези парламентарни избори абсолютно мнозинство с 52,26 % и 137 депутатски мандати (от общо 240) печелят Обединените демократични сили (Съюз на демократичните сили, Демократическата партия, Български земеделски народен съюз (БЗНС), Българска социалдемократическа партия (БСДП) ). Втора остава Демократичната левица (Българска социалистическа партия (БСП) и ПК "Екогласност") с 22,07 % и 58 мандата. На трето място е Обединението за национално спасение (БЗНС-Никола Петков, Движението за права и свободи (ДПС), Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация "Царство България") със 7,6 % и 19 мандата, а на четвърто - Евролевицата с 5,5 % и 14 мандата. Последна от парламентарните партии е Българският бизнес блок (БББ) - с 4,93 % и 12 мандата.
На 21 май 1997 г. ХХХVІІІ Народно събрание одобрява новия кабинет, оглавен от лидера на Съюз на демократичните сили (СДС) Иван Костов.
На 1 юли 1997 г. в действие влиза Закон за валутния борд (приет от ХХХVІІ Народно събрание) с фиксиране на българския лев към германската марка в съотношение 1 марка = 1000 деноминирани лева.
Стефан Антонов Софиянски e български икономист, политик; министър-председател на България в служебен кабинет (февруари-май 1997 г.). Стефан Софиянски е роден в град София. През 1974 г. завършва Висшия икономически институт в София, специалност статистика. В периода 1973 - 1975 г. работи като икономист в Министерството на съобщенията и информацията в управление "Изследвания, анализи и доклади". От 1975 г. до 1991 г. е икономист в Центъра по електронизация на строителството и строителната индустрия. След това работи последователно в Министерството на информацията и съобщенията, Института по икономика, информация и управление, и в Агенция "Демокрация".В периода 1991 - 1993 г. е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения по времето на правителството на СДС начело с Филип Димитров. В края на 1993 г. е избран за зам.-председател на Националния координационен съвет на СДС с ресор вътрешна политика. През 1994 г. е избран с листата на СДС за депутат в XXXVII Народно събрание. Година по-късно (1995 г.) става зам.-председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси. Същата година става член на постоянната делегация на Народното събрание за връзки с Европейския парламент. Членува и в парламентарната Икономическа комисия. През 1995 година е избран за кмет на София и преустановява задълженията си като депутат от XXXVII Народно събрание. През 1997 г. е министър-председател в служебния кабинет. На 2 юни 1998 г. Националният изпълнителен съвет на СДС взема решение Стефан Софиянски да бъде представител на СДС в медийната комисия на Европейския демократичен съюз. На местните избори през 1999 г. Стефан Софиянски е избран за кмет на София с втори мандат. През 2001 г. започва да критикува политиката на СДС и иска цялото ръководство, включително Иван Костов, да поеме отговорност за нея, обявява се за диалог и сътрудничество с Национално движение Симеон Втори /НДСВ/, което идва на власт в резултат на парламентарните избори през юни. След като позицията му бива отхвърлена от СДС, в началото на декември Софиянски учредява своя партия - Съюз на свободните демократи. Като учредители в тази формация се включват много дотогавашни членове и привърженици на СДС, сред които и Диляна Грозданова. През 2003 г. Стефан Софиянски е избран за кмет на София с трети мандат. На изборите за народни представители проведени на 25 юни 2005 г. Стефан Софиянски е избран за депутат от листата на БНС.

Преди 114 години на 12 Февруари 1904 година

Проведен е възстановителен Трети конгрес на Одринския революционен окръг във Варна. Избрано е ново Главно ръководно боево тяло: Лазар Маджаров, Стамат Икономов и Лазо Лазов.
Лазар Маджаров (1872 г.–10.11.1907 г.) - деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в с. Негован, Солунско. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" и учителства в различни краища на България и Източна Тракия. През 1897–1899 г. е ръководител на Лозенградския околийски комитет на ВМОРО. От 1899 г. се отказва от учителската си професия и се отдава изцяло на революционна дейност. Полага големи грижи за възстановяване на революционната мрежа в Лозенградско след ударите, които в края на ХIХ в. и нанасят турските власти. Разгръща огромна дейност и за подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. в Одринския революционен окръг. На конгреса на Петрова нива е включен в състава на Главното ръководно боево тяло.
След избухването на въстанието в Източна Тракия действа в Лозенградския район. Поражението на въстанието не го обезсърчава и той продължава революционната си дейност, като подпомага възобновяването на революционната мрежа в Западна Тракия и Родопите. Загива в сражение с турска войска при с. Лъджакьой, Дедеагачко.
Стамат Икономов (ок. 1866–4.09.1912 г.) е деец на македоно-одринското революционно движение, запасен капитан от Българската армия. Роден е в Малко Търново. Завършва Военното училище в София, като по време на обучението си взема участие като доброволец в Сръбско-българската война 1885 г. Активно се включва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. На конгреса в местността Петрова нива е избран в състава на Главно ръководно боево тяло, което да ръководи въстанието в Одринско. Отговаря за военното обучение на селяните, изготвя и специални инструкции за начина на водене на бъдещите военни действия. Инспектира и наказателните дружини. По време на въстанието ръководи чета от 100 души, с която се сражава в Бунархисарско. След разгрома на въстанието се изтегля в България. На конгреса във Варна (1904 г.) е включен в състава на задграничното ръководство, отговаря за Одринско. Взема участие в работата на Рилския конгрес (1905 г.). През 1906 г. оглавява чета, с която броди из Одринско. До края на живота си остава свързан с революционното движение в този край.

Преди 142 години на 12 Февруари 1876 година

От Букурещ Христо Ботев пише писмо до Тодор Пеев в Браила, в което изразява намерението си да се включи в предстоящото въстание: "Въпросите решени - отбелязва поетът, целта обозначена, времето и разстоянието определени, следователно тука се не иска молитва, а мотика."
Христо Ботев (25.XII. 1847/6.I.1848-20.V./1.VI.1876) е национален революционер, поет и журналист. Роден е в Калофер, в семейството на народния учител, книжовник и обществен деец Б. Петков. След завършване на основното си образование и с помощта на Н. Геров през 1863 г. заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там се запознава с руската литература и попада под силното влияние на А. Херцен, Н. Г. Чернишевски, Н. А. Добролюбов и др. Тогава прави и първите си поетични опити. През 1865 г. Христо Ботев напуска гимназията и се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През следващата 1866 г. постъпва като учител в бесарабското село Задунаевка.
Поради заболяване на баща му в началото на 1867 г. Ботев се връща в родния си град. След като произнася пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и да замине отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса. Останал без средства, след като се прехвърля в Румъния, Христо Ботев се установява отначало в Букурещ, а после в Браила и работи като слово-слагател в печатницата на Д. Паничков.
Попаднал в средата на българската революционна емиграция, Христо Ботев се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Ботев се приготвя да премине в България с четата на Жельо войвода (Ж. Чернев). Христо Ботев е секретар на четата. След като по различни причини преминаването на четниците в България е осуетено, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да напусне училището. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Там живее заедно с Васил Левски. От пролетта на 1871 г. до пролетта на 1872 г. Ботев живее в Галац и Браила, където се занимава главно с журналистическа дейност. На 10 юни 1871 г. излиза брой 1 на редактирания от него в. "Дума на българските емигранти". В Галац Ботев установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса.
През август 1874 г. Христо Ботев участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет и след това продължава да работи като негов секретар. На 8 декември 1974 г. Ботев започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". След обесването на Васил Левски Христо Ботев застава начело на БРЦК. След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Ботев поставя началото на подготовката на въстание и в България. Въстанието в България избухва преждевременно и неуспехът му стават причина за появата на сериозни разногласия в БРЦК. В резултат в края на 1875 г. Ботев си подава оставката, което води и до разпускането на организацията.
След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. След избухване на Априлското въстание през 1876 г. Христо Ботев застава начело на чета, която преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия български народ. При неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.
Тодор Пеев (Т. П. Стоянов) е деец на националноосвободителното движение, учител, журналист, драматург, член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е през февруари 1842 г. в Етрополе. Първоначално учи в родния си град, след това в Ловеч и София, а през 1863–1865 г. във френския колеж в Цариград. Работи като главен учител в Силистра, Кюстендил и Етрополе. В Етрополе съдейства за откриването на девическо училище и на читалище "Напредък". Включва се в националноосвободителните борби на българите, като през 1870 г. е избран за председател на местния революционен комитет. През 1872 г. заминава за Букурещ, където взема участие в работата на Общото събрание на БРЦК. Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията. След арабаконашкия обир 1872 г. заминава за Браила. Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган "Периодическо списание на Българското книжовно дружество". Взема участие в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. и на Априлското въстание 1876 г. След Освобождението заема редица важни административни длъжности – окръжен началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско, окръжен управител във Варна (1899 г.) и търговски агент в Скопие (1899–1901 г.). Разочарован от следосвобожденската действителност, Тодор Пеев се самоубива на 26 юли 1904 г. в София. Автор е на ценни мемоари и на пиесата "Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания".