Събития на дата
10 Февруари 2018

Архивни събития

Преди 100 години на 10 Февруари 1918 година

В София е учреден Институт за защита на българските интереси начело с ген. Александър Протогеров.
Генерал Александър Протогеров е деец на Вътрешната македонска революционна организация, генерал-лейтенант. Роден е на 23 февруари 1867 г. в Охрид. Завършва Военното училище в София и от 1887 г. до 1918 г. служи в редовете на Българската армия. След избухването на Войнишкото въстание 1918 г. е назначен от цар Фердинанд I за комендант на столицата и ръководи неговото потушаване. В началото на 90-те години на XIX в. се включва в националнореволюционното движение на българското население в Македония и Одринско. Член е на Върховния македоно-одрински комитет. По време на Горноджумайското въстание 1902 г. , а след това и в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. е войвода на чета.
След потушаване на тези въстания става ръководител на Върховната емиграционна македоно-одринска комисия. През 1911 г. е избран за запасен член на ЦК на ВМОРО. Заедно с Т. Александров организира атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които служат като повод за Балканската война 1912-1913 г. Разгръща значителна дейност за организиране на Македоно-одринското опълчение и като командир на 3. бригада от опълчението ръководи неговата разузнавателна служба по време на войната. От 1912 г. до 1918 г. е и председател на Изпълнителния комитет на Съюза на македоно-одринските благотворителни братства. След като Хр. Чернопеев е убит на фронта (1915 г.), Протогеров заема неговото място като член на ЦК на ВМОРО. Като висш български офицер е назначен и за командващ Военно-инспекционната област в Моравско. През 1917-1918 г. е директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
След Първата световна война 1914-1918 г. взима активно участие във възстановяването на ВМРО и заедно с Т. Александров и П. Чаулев възглавява нейното ръководство. Възложена му е организацията на четническата дейност във Вардарска Македония и по-голямата част от времето си прекарва вън от България. През 1924 г. подписва Майския манифест на ВМРО за сътрудничество с революционните организации на Балканите, но през август същата година се отказва от подписа си. След убийството на Т. Александров (август 1924 г.) запазва членството си в Централния комитет на ВМРО, но в отношенията му с Ив. Михайлов настъпва охлаждане, което довежда до убийството му през лятото на 1928 г. Освен в македоно-одринското движение Протогеров влиза и в редовете на българското масонство, където се издига до негов велик майстор.

Преди 133 години на 10 Февруари 1885 година

Създаден е Македонски комитет в Пловдив с председател Захари Стоянов и секретар Иван Андонов. От април същата година комитетът е преименуван на Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). БТЦРК се ангажира с подготовката и реализирането на съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Българският народ не приема несправедливите решения на Берлинския конгрес 1878 г. , по силата на които току-що освободената българска държава е разпокъсана на няколко части. От тях т. нар. Източна Румелия (Южна България), като автономна област, и Македония и Одринско са оставени отново в пределите на Османската империя. След неуспеха на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. борбата против Берлинския договор 1878 г. продължава. В началото на 80-те години на ХХ в. става очевидно, че по редица причини едновременното освобождаване на Македония и Одринско заедно с Източна Румелия е непосилна задача, поради което усилията на българския народ се насочват към осъществяване на идеята за присъединяване на Източна Румелия към Княжество България.
До началото на 1885 г. борбата за постигане на тази цел се води неорганизирано, поради което и резултатите са минимални. С цел оптимизиране на ефективността на действията е създаден БТЦРК. Уставът на организацията е изработен по образеца на устава на Българския революционен централен комитет (БРЦК) от началото на 70-те години на ХIХ в. Програмата на БТЦРК предвижда постигане на задачата чрез "революция морална и с оръжие". През март е издадено "Възвание към българите от Източна Румелия", с което те се призовават към извоюване на своята свобода по революционен път. В края на същия месец започва да излиза и в. "Борба", редактиран от З. Стоянов.
До юни 1885 г. БТЦРК се придържа стриктно към възприетата революционна тактика. В много градове и села на Източна Румелия се изграждат тайни революционни комитети и малки въоръжени чети. От този момент нататък настъпва пълен обрат в поведението на ръководителите на БТЦРК. Без формално да се отказват от дотогавашните си революционни действия, те се свързват с представители на Либералната партия в Източна Румелия, както и с правителството на Княжество България.
В края на август 1885 г. е установен непосредствен контакт и с княз Александър I Батенберг. Ръководството на акцията по същество се поема от нови лица - политически и военни дейци, като д-р Г. Странски, Д. Ризов, К. Паница, Д. Николаев и др., които и придават военно-съзаклятнически характер. Предвижда се съединението на Източна Румелия с Княжество България да стане не чрез въстание, а чрез военен преврат, като за целта се използват Източнорумелийската милиция и сформираните вече в някои градове и села въоръжени чети. Според приетия на 23 август план акцията трябвало да се осъществи между 15 и 20 септември. Избухналите в някои селища на Областта вълнения в края на август и началото на септември заставят ръководителите на БТЦРК да насрочат нова дата - 5 срещу 6 септември 1885 г. След успешното и провеждане БТЦРК на практика престава да съществува, макар формално ликвидирането му да става чак в началото на 1886 г.

Преди 176 години на 10 Февруари 1842 година

Полицията в Браила разбира, че в дома на Георги Раковски има значително количество оръжие. Опитът Раковски да бъде арестуван, предизвиква престрелка, след която намиращите се при него заговорници се опитват да избягат. Властите успяват да арестуват 15 души.
Първият идеолог на националното революционно движение Георги Раковски е роден в Котел през февруари 1821 г.. Образованието си получава в родния си град, в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград. Там се свързва и с дейци на движението за църковна свобода. През 1841 г. в Браила Раковски подготвя масово въоръжено нахлуване в България- Браилските бунтове 1841-1843 г. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, другарите му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите, Раковски се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли е осъден на смърт и понеже е гръцки поданик, трябва да бъде изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Но гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция - Марсилия. Тук Раковски престоява година и половина.
След като, лишен от средства, разбира, че не може да замине да учи в Париж, се връща в Котел през 1844 г., но вече не като Съби Стойков Събев, а като Георги Раковски. През януари 1845 той и баща му са наклеветени, че готвят бунт, и са откарани в Цариград, където прекарват 3 г. в затвора. По време на Кримската война 1853-1856 г. Раковски си издейства назначение в турската главна квартира в Шумен като преводач с тайното намерение да предпазва българското население от безчинствата на турските войски и, от друга страна - да изпраща военни сведения на русите. Планът му е разкрит и той е арестуван в Калафат, но по пътя за Цариград успява да избяга. След това организира чета от 12 души, с която се отправя към Балкана с намерение да се срещне с настъпващата руска армия. Около Преслав обаче узнава за неблагоприятния за русите обрат във войната и за тяхното изтегляне от България и разпуска четата и се прибира в Котел. Там се укрива 4 месеца и в навечерието на 1855 г. тайно се прехвърля във Влашко.
След сключването на Парижкия мирен договор 1856 г. Раковски заминава за Нови Сад, където започва да издава в. "Българска дневница", книгата "Предвестник Горскаго пътника", първия брой на в. "Дунавски лебед" и поемата "Горски пътник". През 1857 г. е изгонен от Нови Сад по искане на турските власти и живее в Галац и Яш, а от 1858 г.- в Одеса. Там Раковски се занимава със събирателска и научна дейност - събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения. През 1860 г. се премества в Белград. Там съставя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили. Ръководният принцип на Раковски е "Наша свобода от нас зависи". Според плана му в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото се предвижда да бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който ще се движи по Балкана към Търново и Черно море. Появата му според Раковски ще разбуни народа. Въстанието трябва да избухне при благоприятна международна обстановка. Върховният организационен център също ще бъде изграден извън България. Основната слабост на плана е убедеността, че народът е подготвен за въстание и че въоръженото му ядро трябва да са емигрантските среди. Поради това той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г .) и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство през 1863 г. Раковски основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" през 1866 г. и разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". До края на живота си той работи за осъществяване на революционните си планове. Умира от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ през 1867 г.
През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала "Св. Неделя". През 1942 г. са пренесени в Котел, а през 1981 г. в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град. Книжовното дело на Раковски е неразривно свързано с революционната му дейност - и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни трудове.