Събития на дата
10 Ноември 2018

Архивни събития

Преди 29 години на 10 Ноември 1989 година

Пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар. Процесите по свалянето на Тодор Живков от власт се развиват от средата на 80-те години, когато неговият имидж започва да пада. Той не е харесван от Михаил Горбачов, който иска отстраняването му. В България движеща сила на свалянето на Тодор Живков стават така наречените "чавдарци", формирани на 5 ноември 1989 г. по инициативата на Добри Джуров. В групата влизат Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев.
Кулминацията на събитията настъпва в периода 4-10 ноември 1989 г. Първият символичен акт е извършен на тържествено събрание по случай годишнината на Октомврийската революция в зала "Георги Кирков" в Партийния дом. Тогава посланикът на СССР в България Шарапов за първи път не спомена в своя доклад името на главата на държавата, в която е акредитиран.
На 7 ноември, на прием в съветското посолство, Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев искат среща с Живков, която се състои на следващия ден. На срещата тримата искат неговата оставка. Тодор Живков приема с уговорката това да стане не на насрочения за 10-и ноември пленум на ЦК, а на следващия, чиято дата тогава все още не е определена. Под натиска на съветския посланик Шарапов, който оценява като грешка съгласието за отлагане, “чавдарци” отново искат среща с Живков. На срещата, състояла се на 8 ноември 1989 г., Джуров, Станишев и Йотов настояват оставката на Тодор Живков да се осъществи на настоящия, а не на следващия пленум на ЦК. Поставен под такъв натиск Тодор Живков се съгласява да подаде оставка. На заседанието на Политбюро започнало в 17.00 часа на 9 ноември Тодор Живков поставя въпроса за неговото освобождаване от поста генерален секретар на партията. Против неговата оставка се обявяват Милко Балев и Димитър Стоянов. На пленума на 10 ноември е гласувана оставката на Тодор Живков. На негово място е избран Петър Младенов.

Преди 36 години на 10 Ноември 1982 година

Умира Леонид Илич Брежнев - руски държавник. Роден е на 19 декември 1906 г. в с. Каменское (днешен Днепродзерджинск) . Първи секретар (от 1964 г.) и генерален секретар (1966 г.) на ЦК на КПСС, председател е на Президиума на ВС на СССР (1960-1964 г., 1977-1982 г.). От 1976 г. е маршал и председател на съвета за отбраната. По време на Брежнев се засилват консервативните тенденции в управлението на страната, негативните процеси в икономиката, социалния и духовния живот. В международен план се засилва напрежението поради влизането на съветски войски в Афганистан, въпреки подписаните международни договори със САЩ (1972 г., 1979 г.).

Преди 80 години на 10 Ноември 1938 година

През 1938 г. умира Мустафа Кемал паша Ататюрк - турски държавник, политик, общественик. Първият президент на Република Турция (1923-1938 г.). Фамилията Ататюрк (баща на турците) получава от Великото национално събрание на Турция при въвеждане на фамилиите (1934 г.). Средно и военно образование получава в Солун и Битоля. Завършва Академията на Генералния щаб в Истанбул (1905 г.). Участва в младотурското движение и след Младотурската революция (1908 г.) се оттегля от комитета "Единение и прогрес". Участва в Итало-турската война (1911-1912 г.), Втората Балканска война (1913 г.) и Първа световна война. Военен аташе е в София (1913-1914 г.). В Първата световна война воюва на Сирийския фронт, произведен е в чин "генерал" (1916 г.), командва дивизия и армия. Ръководи национално-освободителното движение в Анадола (1919 г.). По негова идея и под негово ръководство са проведени конгреси в Ерзерум и Сивас (1919 г.) на дружествата "за защита на правата". По негова инициатива се формира Велико Народно събрание в Анкара (23 април 1920 г.), което се обявява за върховен орган на властта. Като председател на парламента и главнокомандващ турската армия защитава интересите и независимостта на Турция от агресията на Англия и Гърция. Благодарение на тази победа е отменен несправедливия Севърски договор. По негова инициатива е свален султанът (1 ноември 1922 г.) и е обявена република (29 октомври 1923 г.). Ататюрк провежда множество прогресивни реформи, които превръщат Турция в съвременна светска държава: преустройство на администрацията, формиране на нова съдебна система, въвеждане на латиницата в турския език (1928 г.). Въвежда фамилните имена (1934 г.). При неговото управление се подписват Договор за приятелство между Турция и България (1925 г.), Договор за търговия и мореплаване (1928 г.), Договор за неутралитет, арбитраж и помирение (1929 г.)

Преди 151 години на 10 Ноември 1867 година

В Браила е отпечатан първият брой на в. "Дунавска зора". Редактор на вестника е Добри Войников.
Според програмата на Д. Войников вестника "...ще гляда колкото може да достави новини, собствени да занимаят любопитството на нашите съотечественици в странство, които желаят да се известят за онова, що ся говори и върши в полза или вреда на народът ни, за онова що ся случва и става в нашето отечество България: тя ще са старае да бъде искрений язик на болките и страданията на угнетения ни народ, на неговите справедливи оплаквания и на неговите законни правдини... Тя ще обема понякогаш някои нъравствени, поучителни, любословни и забавлителни членове, касающи ся до общонародното ни просвещение и писмено забавление... В политическо отношение Дунавска зора ще ся занимава само с онова, що ся отнася до моралните и веществени интереси на народа ни."

Преди 574 години на 10 Ноември 1444 година

Състои се битката при Варна, в която войските на крал Владислав ІІІ Ягело (поляци, унгарци, чехи, власи и българи) и на трансилванския воевода Янош Хуняди се срещат с османската армия на султан Мурад ІІ (1421-1451). Сборната християнска армия преминава р. Дунав в края на септември 1444 г. и с помощта на българското население разбива османските войски при Видин и Оряхово. В средата на октомври с. г. тя стига до Никопол и подкрепена от влашкия княз Влад Дракул с 4000 конници, продължава пътя си на изток, като на 9 ноември достига варненското поле. С помощта на венециански кораби султан Мурад II успява да прехвърли през Босфора големи сили от Мала Азия и през Айтоския проход се озовава също край Варна. Въпреки че османските войски заемат по-изгодни позиции, в последвалото сражение те претърпяват големи загуби. Поради непредпазливите си действия крал Владислав III Ягело е обкръжен от малък отряд еничари и обезглавен. Убийството му внася смут сред обединените войски и впоследствие те са разбити. Тяхното поражение открива пътя на османските турци за окончателното завладяване на Балканския полуостров. В памет на героичната му смърт Владислав ІІІ Ягело остава в историята с името Владислав Варненчик.