Събития на дата
08 Ноември 2018

Архивни събития

Преди 27 години на 8 Ноември 1991 година

Председателят на СДС Филип Димитров формира първото правителство на СДС, което има само относително мнозинство в парламента и разчита на подкрепата на ДПС.
Филип Димитров е юрист, политически и държавен деец, дипломат. Роден е 31 март 1955 г. в София. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и работи като адвокат. След 10 ноември 1989 г. се включва в обществено-политическия живот на страната. Заместник-председател е на Зелената партия в България. Учредител е на първото монархическо дружество в България. Заместник-председател е на Координационния съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) от 1990 г. В периода 1990-1994 г. е председател на Координационния съвет на СДС. От 1991 г. до 1992 г. е министър-председател на България. В годините 1997-1998 г. е постоянен представител е на България в Организацията на обединените нации. Посланик е на България в САЩ от юли 1998 г. до януари 2002 г.. Автор е на "Ибо доживях, Господи" и "Истинската история на рицарите на кръглата маса".

Преди 68 години на 8 Ноември 1950 година

Вълко Червенков е избран за генерален секретар на ЦК на БКП - длъжност, която е закрита след смъртта на Георги Димитров и сега е възобновена специално за него. Така той овладява всички ключови постове в управляващата партия и държавата.
Вълко Вельов Червенков е български политически и държавен деец. Роден е на 6 септември 1900 г. в Златица. Участва в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г. През 1924 г. е избран в състава на ЦК на БКМС. През 1925 г. емигрира в СССР, където завършва Международната ленинска школа в Москва. От 1928 г. е преподавател, а по-късно завеждащ българския сектор и директор на Комунистическия университет за националните малцинства от Запада. Едновременно с това е член на Централната политемигрантска комисия при Задграничното бюро на ЦК на БКП. От 1938 г. е директор на школите при ИК на Коминтерна. След нападението на Германия над СССР (юни 1941 г.) е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП и главен редактор на радиостанция "Христо Ботев". След 9 септември 1944 г. се завръща в България и става член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Заема редица държавни постове: председател на МС (03.02.1950 г. – 18.04.1956 г.), зам.-председател на МС (18.04.1956 г. – 09.12.1961 г.) и министър на просветата и културата (15.01.-09.06.1958 г.). В края на 1961 г. е отстранен от състава на Политбюро и освободен от поста зам.-председател на МС, а впоследствие е изключен и от партията. През 1969 г. е реабилитиран. Умира на 21 октомври 1980 г.

Преди 85 години на 8 Ноември 1933 година

Умира Андрей Тасев Ляпчев е български държавник, икономист и кооперативен деец. Един от лидерите на Демократическата партия и Демократическия сговор. Роден е на 30 ноември 1866 г. в Ресен (Македония). Учи в Битоля, Солун и Пловдив, следва финансови и стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. Редактира вестниците "Хр. Ботьов", "Млада България", "Реформи" (орган на Македонския комитет), "Пряпорец". Той е един от основателите на Съюза на земеделските кооперации и на Съюза на популярните банки. След 1908 г. многократно заема поста министър. Министър-председател е от 4 януари 1926 г. до 29 юни 1931 г. Андрей Тасев Ляпчев сключва Бежанския заем и Стабилизационния заем. Провежда сравнително по-гъвкава вътрешна и външна политика от своя предшественик Ал. Цанков. Умира на 8 ноември 1933 г. в София.

Преди 106 години на 8 Ноември 1912 година

В хода на Балканската война (1912-1913 г.) на 7 срещу 8 ноември под командването на капитан II ранг Димитър Добрев българските миноносци от военният кораб "Дръзки" торпилират османския крайцер "Хамидие" по линията нос Калиакра - нос Емона.
На 7 ноември в щаба на флота се получава сведение, че от Кюстенджа за Цариград тръгват два египетски кораба. Бреговите постове потвърждават движението на турски военни кораби край Калиакра и веднага е издадена заповед торпедоносците да излязат и заловят или потопят вражеските кораби. Допълнително е разпоредено да не се чакат други нареждания, а да се действа според обстоятелствата. В 22:30 ч. отрядът, състоящ се от флагмана "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки" излиза през северния проход на минното заграждение и при пълна светомаскировка се отправя да пресече пътя на конвоя. Командир на отряда е кап. II ранг Димитър Добрев. Половин час след полунощ на 32 мили от Варна е забелязан силуетът на голям кораб. Постепенно се разузнава, че това е един от крайцерите "Хамидие" или "Меджидие". В 00:40 ч. от флагмана е подаден сигнал за атака и 5 минути по-късно от разстояние 500-600 метра "Летящи" дава първия торпеден залп. В този момент започва ожесточен артилерийски обстрел от "Хамидие". От по-близка дистанция атаката провеждат и "Смели", и "Строги", като "Смели" получава попадения на борда си. С повредено рулево устройство, корабът започва да се върти надясно, изчезвайки от погледа на следващия го "Строги". Това създава критична ситуация, тъй като притеклите се на помощ турски контраминоносци също откриват силен огън по български кораби. Така под противниковите изстрели, в продължение на половин час матросите поправят пораженията, който минават на ръчно управление и се отправят към сборния пункт след атаката.
Последен от отряда торпедо пуснал "Дръзки", командван от мичман I ранг Георги Купов. Изстрелът е даден от разстояние 50-60 метра и е единственият успешен. Няколко секунди след него избухва силен взрив и над "Хамидие" се издига висок воден стълб. Крайцерът е уцелен в носовата част, получава пробойна от около 10 кв.м., и само тихото море го спасило от потъване. Имало и 8 убити и 30 ранени. В атаката "Дръзки" получава само едно попадение от шрапнел в димохода си. След кратък артилерийски двубой той също се отправя към сборното място.
На 21 ноември 1957 г. командващият ВМФ контраадмирал Бранимир Орманов открива Тържествено кораба-музей "Дръзки" в района на Военноморския музей във Варна. На откриването присъства и о.з. кап. I ранг Георги Купов, командир на "Дръзки".