Събития на дата
07 Декември 2017

Архивни събития

Преди 31 години на 7 Декември 1986 година

В 16 ч. и 17 мин. е регистрирано земетресение в Стражица със сила VІ – VІІ степен по скалата на Медведев - Шпонхоер - Карник. Загиват 3-ма и са ранени 80 души, а 80 % от жилищния фонд в община Стражица стават негодни за използване. Силно засегната е и община Попово.

Преди 108 години на 7 Декември 1909 година

[zagl]Прощално[/zagl]
[i]На жена ми[/i]

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.


На 7 декември (нов стил) 1909 г. в Банско е роден поетът Никола Вапцаров.
Той завършва гимназията в Разлог през 1926 г. Въпреки интересът си към литературата и музиката, по настояване на баща му Йонко Вапцаров, поетът постъпва в Морското машинно училище във Варна. И там не се отказва от поезията, пише и сам участва в пиеси, активно се включва в подготвянето на различни тържества.

Практиката си Вапцаров кара първо на кораба „Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. След като завършва Морското училище Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия" АД в село Кочериново - като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците; вероятно по това време става член на БКП.

Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа. Периодът е изключително труден за младото семейство, именно тогава умира синът на Вапцаров- Йонко. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж.
Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. "Летец" със стихотворението "Романтика".

През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка "Моторни песни", излязла от печат 1940 г. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч през септември 1941 г. се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г.

На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян, заедно с Антон Иванов, Г. Минчев, П. Богданов, А. Попов и Ат. Романов. Посмъртно, през 1952 г. Никола Вапцаров е удостоен със Световната награда за мир. Стихотворенията му са преведени на около 60 езика.

news.bg

Преди 135 години на 7 Декември 1882 година

Състои се мисия на капитан Едуард Винсент в Пловдив с идея за обединение на Източна Румелия с Македония.

Едуард Винсент е английски военен и държавен деец, капитан. Участва като втори делегат на Великобритания в Европейската комисия, натоварена с прилагането на чл. 23-ти на Берлинския договор (1878 г.) – провеждане на реформи, които да изравнят правата на християните и мохамеданите. След това работи в Отоманската банка, на която от 1889 г. е директор. Като представител на банката през 1882 г. посещава Източна Румелия, за да се запознае с настроенията в Областта относно съединението й с Княжество България. Води разговори с княз Александър Богориди, д-р Ст. Чомаков, К. Величков, Ив. Евстр. Гешов и др. За да отклони вниманието им от този въпрос, чието разрешаване по онова време не е желателно за Лондон, той подхвърля на своите събеседници идеята за евентуално обединение на Източна Румелия с Македония, без обаче да даде каквито и да е обещания за подпомагане на тази акция от английска страна.

Преди 934 години на 7 Декември 1083 година

Написан е типикът на Бачковския манастир “Св. Богородица”, изграден със средства, дарени от Григорий Бакуриани. Той е грузинец по произход и командир на византийската армия в Европа - най-високата длъжност в имперската армия. Манастирът е построен в подстъпите към Родопите в долината на река Чая и получава името си от близкото българско село Петрич “Св. Богородица Петричка”. Ктиторът дарява на манастира значителен брой имоти в околните селища и в по-далечни региони. В типика основното условие на дарителя е в него да служат само грузински монаси, а достъпът на ромеи да бъде забранен. С времето Бачковският манастир се утвърждава като най-големия религиозен и духовен център за населението от Западна Тракия и Родопите.

Бачковският манастир е един от най-забележителните български манастири. Разположен е в Родопите на 11 км южно от Асеновград. Основан е от Григорий Бакуриани през 1083 г. под името "Св. Богородица Петричка". Манастирът преминава периодически във владение на Византийската империя и на България. В границите на българската държава остава трайно при цар Калоян (1197-1207 г.) и цар Иван Асен II (1218-1241 г.). Бачковският манастир се радва на особеното покровителство на цар Иван Александър (1331-1371 г.).

След завладяването на България от османските турци манастирът остава незасегнат и през XVII в. достига голям разцвет. Най-старият исторически паметник е костницата, която единствена е запазена от първоначалния манастирски комплекс и служи за гробница. Най-ранните фрески в тази гробница датират от XI-XII в. Те са допълнени през XIV в., когато в манастира е изписан ктиторски портрет на цар Иван Александър.

Всяка следваща епоха внася своя дял в художественото оформление на манастирския комплекс. Черквата "Свети Архангели" е двуетажна и е изградена през XIII-XIV в., а главната манастирска черква "Св. Богородица" е кръстокуполна и е построена в началото на XVII в. (1604 г.).

В южния двор на манастира се намира черквата "Св. Никола", която е изписана от големия възрожденски иконописец Захарий Зограф. Тук, наред с портретите на игумена и проигумена на черквата, той нарисува и своя портрет. Пак в южната част на манастира се намира и трапезарията, в средата на която е поставена каменна маса с надпис от 1601 г. Стените и сводът на трапезарията са богато украсени със стенописи, също от началото на XVII в. (1603 г.). В Бачковския манастир е уреден богат музей, в който се пазят изключително ценни предмети - икони, златарски изделия, църковни принадлежности и пр.

В него през 1971 г. е погребан патриарх Кирил.