ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ УНИЖЕНИЯ /част II/

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, само в България за него немеят...”

България – чудесна земя, която има един съществен недостaтък: не е случила на население. Или поне населението рядко показва, че е достойно за земята си, за 1300-годишната си история, както и за падналите герои в нея... Към последните това население има 3 подхода: рядък и вече неактуален: този с костите на Раковски и Кондолов; чест: този да се открадне нещо тяхно като изчезналата част от едни мощи в Сливен и най-чест: да не се търси нищо тяхно, да се пренебрегва и да се пречи на всичко и всеки, който дръзне да променя статуковото.

Парадоксално е, че поне 3/4 от населението ни положително смятат, че е дело твърде достойно и патриотично да се открият останките на Левски, Ботев, цар Асен I или пък на някой друг велик българин. Също поне толкова хора смятат, че човекът, който извърши такова дело заслужава признателност, награда и уважение. Е, да, ама не! Оставяме документите сами да говорят как тръгваш да откриваш Ботев и се връщаш с 1000 лева глоба:

„Мотиви към Решение № 100/23. 08. 2011 г. по НАХД № 279/2011 г. по описа на Врачански окръжен съд

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано въз основа на постановление, внесено от Окръжна прокуратура гр. Враца против обвиняемите А.П.А., П.А.И. и Ц.Д.В. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК за извършено от тях престъпление по чл. 278в, ал. 1 от НК затова, че на 14. 09. 2010 г. в района на Врачански балкан, в съучастие като съизвършители, са извършили изкопни работи, като са повредили обект в „Триъгълна дупка”, находящ се под връх „Купен” в землището на с.Челопек в границите на природен парк „Врачански балкан”-защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии, обявен за народен парк със заповед № 1449/21.12.1989г. от Държавен комитет за опазване на природната среда /ДВ, бр.3/09.01.90г./ и прекатегоризиран в природен парк със заповед № РД-934/22.07.2003г.

В проведеното съдебно производство представител на обвиняващата прокуратура не се явява.

Обвиняемите П.И. и Ц.В. се признават за виновни по повдигнатото им обвинение, но поддържат, че други лица преди тях са извършили почистването на скалната пещера от камъни и скални образувания. Твърдят, че са посетили обекта с цел да открият костите на Христо Ботев, които според легендата се намират там, като същевременно отричат да са знаели, че местността е защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии.

Обвиняемият А.А. не се явява в съдебно заседание.

Защитникът на тримата обвиняеми - адв.Р.Я. пледира за пълното им оправдаване, поддържайки, че деянието не е осъществено от обективна и субективна страна. Твърди, че обвиняемите не са действали за да унищожат или повредят защитена територия, а за да търсят костите на Ботев, като същевременно не са съзнавали, че обекта попада под закрилата на Закона за защитените територии. Алтернативно прави искане за налагане на глоба за всеки от тях в минимално предвидения в закона размер.

Анализирайки събраните на досъдебното и в хода на съдебното производство доказателствени материали поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Врачански балкан е обявен за народен парк със заповед № 1449/21. 12. 89г. от Държавния комитет за опазване на природната среда /ДВ, бр.3/09. 01. 90г./ и е прекатегоризиран в природен парк със заповед № РД-934/22. 07. 2003г. Обект „Триъгълната дупка”, който се намира под връх „Купен” в землището на с. Челопек” попада в границите на природен парк „Врачански балкан” и съставлява поземлен имот № 037001-частна общинска собственост.

Обвиняемият А.П.А. *** и живее в същия град. Женен с две деца, безработен и е неосъждан /реабилитиран/.

Обвиняемият П.А.И. ***, но живее в гр.Враца. Пенсионер по болест е и е неосъждан.

Обвиняемият Ц.Д.В. *** и живее в същото село. Пенсионер е и е неосъждан.

И тримата обвиняеми са с добри характеристични данни-ползват се с добро име в обществото, не контактуват с лица от криминалния контингент и нямат регистрирани противообществени прояви.

На 14. 09. 2010г., около 15.00 часа, след получена оперативна информация за незаконна изкопна дейност в защитена територия, св. Ц. Н.и Д. М. - служители в сектор „Противодействие на криминалната престъпност” при ОД на МВР-Враца посетили скален обект „Триъгълна дупка” под връх „Купена” в землището на с. Челопек, в границите на природен парк „Врачански балкан”. Там заварили тримата обвиняеми и И. В. Т./спрямо когото наказателното производство е прекратено на основание чл.33, ал.1 от НК, поради невменяемост/. Установили, че в обекта се извършва изкопна дейност, като на около 3 метра от отвора на „Триъгълна дупка” в посока към земята били поставени залепени една за друга 7 бр. дървени подпори, здраво скрепени за скалите, които образували платформа за качване и слизане. На около 3 метра под тази междинна площадка била изградена друга, състояща се от 6 бр. подпори, също служещи за стъпване и движение върху нея, с размери 3 метра дължина и около 0,80 метра ширина. Върху тях била опряна дървена стълба със 17 стъпала, водеща към дъното на дупката. Във вътрешността на обекта били открити множество счупени камъни и скални отломки, както и разхвърляни изкопни инструменти, сред които 4 бр. кофи, метален лост, кирки, лопати, чукове, гвоздеи, длето, въже, 2 бр. предпазни каски, метални тръби и мотика. От едната страна на дъното имало прясно изкопана дупка с отвор с ширина 0,80 метра и с дълбочина около 2 метра, като в нея била открита лопата с дървена дръжка с дължина 60 см. Странично бил открит прясно изкопан тунел с дължина около 2 метра. На повърхността били открити 25 броя скелетирани останки с нарушена цялост. Обвиняемите обяснили, че са предприели изкопната дейност, тъй като според легендата в обекта „Триъгълна дупка” се намират останките от скелета на Христо Ботев и неговата сабя.

Бил извършен оглед на местопроизшествието и изготвени 14 бр. фотоснимки, приложени във фотоалбум към протокола за оглед.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, а именно показанията на свидетелите Ц. Н. /л.24-25 от ДП/ и Д. М. /л.26-27 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.8-12 от ДП/, фотоалбум към него /л.14-17 от ДП/, писмо изх.№ В-1935/05.11.2010г. на директор РИОСВ-Враца /л.29 от ДП/, 3 бр. характеристики за обвиняемите и 3 бр. свидетелства за съдимост на същите, декларация от обвиняемия Ц.В. /л.16 от НАХД № 37/11г. при предишното гледане на делото/, медицинско направление от 11.02.11г. /л.17 от НАХД № 37/11г. по описа на ВОС/, разпореждане на ръководител при ТП на НОИ гр.Враца /л.18 от НАХД № 37/11г./, декларация от обвиняемия А.А. /л.23 от НАХД № 37/11г./.

От заключението на назначената в досъдебната фаза СМЕ на скелетирани кости с в.л.д-р Р.А. /л.31 от ДП/ се установява, че намерените на местопроизшествието 25 броя кости са с нарушена цялост, не отговарят да са човешки, а принадлежат на две групи бозайници, като три от тях са от птица.

Съдът не кредитира обясненията на обвиняемите П. И. и Ц. В., депозирани в съдебно заседание, в които отричат те да са извършвали изкопните работи, твърдейки, че са заварили съоръженията и инструментите при пристигането си в обекта, като други преди тях са „разчиствали” от камъни скалната дупка. Тези им обяснения са в остро противоречие на първо място с показанията на св. Ц. Н.и Д. М., в които се съдържат безспорни доказателствени факти за това, че именно обвиняемите са предприели инкриминираната изкопна дейност, с цел откриване на костите на Ботев, което обстоятелство признали пред заварилите ги полицейски служители. Показанията на тези свидетели са последователни, непротиворечиви, логични и изцяло кореспондират с констатациите, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, за наличието на множество инструменти и прясно изкопани отвори и тунели в скалната пещера, което напълно дискредитира версията на обвиняемите, че други лица преди тях са осъществили въпросните действия в защитения обект.

Възприетите за установени и изложени по-горе фактически констатации и доказателствен анализ, дават основание на съда да направи следните правни изводи:

Безспорно установено е по делото, че тримата обвиняеми в съучастие като съизвършители са осъществили от обективна и субективна страна състава на чл.278в, ал. 1 /в редакцията до изменението му с ДВ бр.33/2011г., действала към датата на извършване на деянието/, вр.чл. 20, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, като на 14.09.2010г., в района на природен парк „Врачански балкан”- защитена територия съгласно Закона за защитени територии, са осъществили забранени по смисъла на чл. 31, т. 4 от същия закон изкопни работи, повреждайки скалните образувания в обект „Триъгълна дупка”, находящ се под връх „Купена”, в землището на с.Челопек, обл.Враца. От субективна страна, обвиняемите са действали с косвен умисъл -преследвайки пряката си цел да открият костите на загиналия Ботев, същите са осъществили неправомерна изкопна дейност в скалната дупка, находяща се в защитена територия, съзнавайки, че по този начин могат да повредят скалните образувания, но са се отнесли с безразличие към тези последици.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице всички предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Към времеизвършване на деянието за престъплението по чл.278в, ал. 1 от НК законодателят е предвиждал наказание до две години лишаване от свобода или пробация и глоба от 500 до 2 000 лева. Обвиняемите не са осъждани /обвиняемият А.А. е реабилитиран/, не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава VІІІ от НК и от престъплението няма невъзстановени съставомерни имуществени вреди. Ето защо, на основание чл.78а от НК съдът ги освободи от наказателна отговорност и им наложи административно наказание глоба от по 1000 лева-в минимума, установен в чл.78а, ал.1 от НК. При определянето на този размер, съдът взе предвид като смекчаващи обстоятелства целта на предприетата от тях дейност-откриването на тленните останки на великия български поет Христо Ботев, водени от местен патриотизъм и родолюбие, материалното и семейно положение на всеки от обвиняемите, добрите характеристични данни, чистото им съдебно минало, изразеното съжаление, както и влошеното здравословно състояние на обвиняемия П.И.. Множеството смекчаващи обстоятелства обуславят извод, че обвиняемите са с ниска степен на обществена опасност, която в случая намира справедливо и адекватно отражение при освобождаването им от наказателна отговорност и санкционирането им по реда на чл.78а от НК.   

На основание чл.53, ал.1, б.”а” и „б” от НК съдът постанови веществените доказателства, послужили за извършване на престъплението, а така също и откритите скелетирани кости да бъдат отнети в полза на държавата, като след влизане на решението в сила същите подлежат на унищожение.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди тримата обвиняеми да заплатят в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на по 59.67 лв. всеки от тях.

При тези съображения, съдът постанови решението си.”

     

Ето това е положението. Местен патриотизъм и родолюбие, ама... 1000 лева. И преди да направим обобщенията нека се зачетем в Наказателния кодекс и Закона за защитените територии:

Чл. 278в, aл. 1 от Наказателния кодекс: „Който противозаконно унищожи или повреди защитена територия или местообитание - предмет на опазване в защитена зона, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация, както и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.”

Чл. 31 от Закона за защитените територии: „В природните паркове се забраняват:

1. провеждане на гола сеч във всички гори, с изключение на тополовите и нискостеблените гори; сливане на голи, невъзобновени сечища на площ, по-голяма от 2 хектара, в нискостеблените гори, с изключение на акациевите;

2. внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове;

3. паша на кози освен на определени за това места;

4. събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания;

5. замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци;

6. бивакуване и палене на огън извън определените места;

7. добив на полезни изкопаеми по открит способ;

8. добив и първична преработка (обогатяване) на метални полезни изкопаеми чрез прилагане на химически и химико-бактериологични методи и цианиди;

9. дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените и технически планове и проекти;

10. събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научни цели;

11. добив на ресурси от морето чрез драгиране и тралиране;

12. други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и с плана за управление.

Значи нека надробим прочетеното, за да стане лесно то за всеки, който не е точно запознат със заплетената правна терминология:

1. Що е то „скално образувание”? Има ли дефиниция или е разтегливо понятие, което всеки сам си тълкува? Скалното образувание не трябва ли да е образувание, което е трайно прикрепено към скала, пещера и прочее и ако да, какво скално образувание могат да са нахвърляни в една пещера камъни, които са отместени или натрошени с длето, за да бъдат отместени?

2. Извънредно свободното тълкуване на понятието „скално образувание” не означава ли, че всеки турист, тръгнал на поход в планината-природен парк, който залитне и счупи някакъв камък или част от скала е престъпник? И в малко по-тесен смисъл: има ли някакъв акт, който утвърждава „Триъгълна дупка” като скално образувание или като природна забележителност или който ни навежда на мисълта, че това е някакво „ценно образувание”, каквато терминология използва в същия член Наказателният кодекс?

3. В мотивите на решението не се виждат доказателства за унищожаване или повреждане на скални образувания, а само, че са налице „счупени камъни и скални отломки”. Дали същите са счупени от стената на пещерата или са се намирали струпани в нея пак не става ясно... А и противоречи на логиката да са копани тунели или дупки в стената на пещерата, тъй като според „легендата” Ботев е бил затрупан, а не зазидан все пак...

4. И още една „дреболия”: Наказателният кодекс говори за унищожаване на защитена територия, но самият природен парк, както виждаме, допуска и населени места в себе си, и палене на огън в тях, и паша на кози, и сеч на тополи, и какво ли не. Това на практика не означава ли, че защитената територия на места представлява само територия?

И ето, че идва времето за обобщение. Сигурно някой ще каже, че някакви алчни иманяри са си получили заслуженото. И може би ще бъде прав: сигурно има хора, които биха дали пари за костите на Ботев и за сабята му естествено, нищо че той не е египетски фараон, тракийски големец или император. Трагедията в случая е другаде:

1. Съдът признава патриотизма и родолюбието на извършителите, но ги осъжда. Това по логика означава, че съдът или не е безкрайно родолюбив и патриотичен или че за него няколко камъка или „скални образувания” са по-важни;

2. В цялото дело не се изтъква мотив нито за унищожаване, нито за повреждане на „скални образувания”, нито за иманярство у извършителите, което означава че същите няма как да бъдат упреквани в това. А, както би отбелязал всеки, извършването на разкопки и проучвания с цел откриването на културни ценности без разрешение, си е престъпление по същия този Наказателен кодекс. И за сведение на обвинителите се намира съвсем малко по-горе от чл. 278в от кодекса. Но прокурорска активност в такава посока не е налице;

3. За огромно съжаление съдът е само крайното звено в правораздавателната система и не се самосезира. Под него има прокуратура, дознатели, съвестни еколози, доблестни граждани и прочее, които се грижат на България да й е весело настоящето и светло бъдещето;

4. За активността на историческия музей във Враца, както и за тази на държавата за опазване и откриване на светините ни по-добре въобще да не се започва тема.

Та, това е то Ботев, а вий го усуквате! Един Ботев = 1000 лева и попълнено свидетелство за съдимост. Дори би било сполучливо да се отпечата банкнота от 1000 лева с лика на поета-революционер, нали толкова струва я мечтата за него, я това, което е останало от него... Толкова е и далаверата на държавата от Ботева... А уважаемите читатели да внимават: никакво ровене, спускане в пещери, катерене и тем подобни – и скалите имат очи и после я унищожаване или повреждане, я някоя честитка за иманярство. Левски, Ботев и другите неоткрити са на всички, техен гроб е „цялата земя българска” и кой ви е дал право да ги откривате само вие или да разваляте статуквото? А и защо ли са ни герои – само да харчим пари за чествания...

Комар

Статията е публикувана преди 5 години, 7 месеца на 19 април 2012 г, и е видяна 4945 пъти

Мнения за ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ УНИЖЕНИЯ /част II/ Споделете
вашето мнение!

Преди 5 години, 5 месеца draganovski каза

Какъв ли щеше да е коментарът на нашите юристи/съдии/, ако бяха открити кости и ДНК анализът им бе показал 99 процента сходство с родствениците на поета...???Бюрократичният подход е най-ужасното нещо пред,което можеш да се изправиш.Виждаме колко е точно определението за бюрокрацията-"Висша форма на формалната рационалност".

Преди 5 години, 6 месеца Luciq каза

Хубава статия, браво! Всичко би ми звучало трагикомично, ако не беше толкова жалко...