Политическо могъщество на България при Цар Иван II Асен (1218-1241 г.)

Второто българско царство достигнало апогея на своята политическа и военна мощ по времето на цар Иван II Асен. Макар и за недълъг период, под властта на Търново били обединени всички етнически български земи на Балканите. България отново се превърнала в политически фактор от първа величина в Европа с водеща роля в Югоизточния район на континента. Процесът на стабилизация и подем се отразил на стопанския живот, както и на културата. Голямо значение за страната имало и възтановяването на православната българска патриаршия през 1235 г.

Жизнения път на знаменития владетел не бил гладък и лесен. Още като дете и той като братовчедите си останал сирак и подобно на някои от тях скоро го постигнала участта на изгнаник, далеч от родината.

За негова чест Иван Асен не се превърнал в безпринципен авантюрист и марионетка в ръцете на чужди сили, както някои други злополучни принцове и царски роднини през средновековието. Той се наредил до тези, които намирали вярната пресечна точка между личните амбиции и интересите на българската държава.

Внезапната смърт на цар Калоян предизвикала междуособици, в които се наложил неговият племеник Борил.

Той отстранил от Търново претендентите Слав и Стрез, също царски племеници.

( Думата - "Слав" по булгарски("прабългарски") означава - "Булг",така се превежда. Това е и значението на "Ивана Асеня Булгуня" в Синодика на Борил т.е. - Българина. А не "куманина" както им се привижда на големите разбирачи и тълкуватели...Оттук и загадката за "изчезванията" и "изпаряванията" на славяните у нас...Кой знае защо станали българи без да ги е еня ,че няма да са славяни..Но това не е първото метериологично историческо явление, преди това имаме "изпарение" на скити, сармати, хуни...Друг въпрос е че после пък българите по света и у нас почват вече насилствено да ги "изпаряваат" понякога и физически...! И да ги превръщат в македонци,татари, гърци,турци,сърби,румънци,руснаци, помаци и т.н. Затова ни в клин ни в ръкав ще включа към постинга едно интересно видео - За просвещение по българските работи...!!!)

Непълнолетните синове на цар Асен - Иван и Александър, подобно на сина на Цар Калоян, Витлеем били отведени от своите привърженици на север в куманските и руските земи. Иван и Александър също като Витлеем, първо се добрали до Киев. А след това за разлика от братовчед си, който останал там , продължили към Волжка България. Приказките за Галичкото княжество са предположителни разсъждения на същите тия, които редовно потурчват или покуманчват всичко българско, ако преди това не са го пославянчили вече...Старото булгарско име на Новгород е Галидж, оттам и булгарското име на Галичкото княжество, но няма сведения братята да са живели или дори пътували до там.

А за живота им в гр. Буляр има сведения. Там Иван Асен дал свои средства за нуждите на българската емиграция - за българска църква и участък земя за християнско гробище.

Казват още(в истор.сборник"Джагфар тарихи"), че по времето на Борил най-много хора се изселили във Волжка България от района на днешния град Русе. Тогава го наричали Урус, кръстен така от българите още по-рано в памет на това, че край него починал и бил погребан българският владетел Урус Ружа, син на Кермек(Ирник).

(19.  Ружа-Джураш Масгут/489-505 год. / Син на Кермек от дъщерята на масгутския бек Ружа,  за което бил наречен и Ружа.  Владетел на Кара Бершуд.  Управлявал 16 години и с помоща на себерските бекове разширил владенията си на запад в няколко успешни войни с Византия.  През 492 год. ,  годината на маймуната,  заел цялата западна част на Дунавска България.  От Дунава до Кубар-дара/Вардара/.  В памет на това основал град Бичин-”маймуна” /Видин/.  За успешните си войни получил прякора Джураш-„Войн, Дух на войната”.  Прославил се като мъдър и справедлив владетел.  Знаел няколко езика ,включително и езика на шаманите-кам теле.  Имал петима известни сина: Буляк-Болгар,  Куштан,  Айяр,  Могер и Банджа-Татра.

(Джагфар тарихи,том.3,1997 г. стр.93)

http://atil.blog.bg/history/2011/05/01/svedeniia-za-bulgarskite-bylgarskite-care-ot-vsichki-dinasti.739078)

Двамата претенденти се обособили на юг като крупни феодали единия като васал на латинците а другият - Стрез, на сърбите. Но Стрез после бил убит от сръбски агенти а земите му ги присвоила гръцката Епирска държава.

През 1213 г. четирима царски роднини на запад се разбунтували срещу Борил. Център на бунта станал Видин, но обхващал териториите до Браничево и Трансилвания. Но куманите от север вече не подкрепили царя а бунтовниците...(А уж куманите и тяхната княгиня - жената на Калоян, били в заговора за убийството му и възцаряването на Борил...?!).

Бунта бил потушен с помоща на унгарците а Борил се развел с Калояновата вдовица защото сметките му излезли криви...Оженил се за латинска принцеса понеже унгарците-католици му помогнали.

От сведенията за това време става ясно, че Иван винаги е бил претендент за Трона, като законен приемник на Цар Асен. Завземането на властта обаче не станало така лесно и бързо както се смята. Любимият ми византийски историк Георги Акрополит казва, че със своите наемници и сподвижници, (които не е задължително да са само руски славяни например, щом са от ония земи, но може да са емигранти от тук или воини от булгарските племена на Украинските степи) обсаждал Търново "седем години". Израза е на Георги Акрополит, но често е "поправян" от същия сорт разбирачи и тълкуватели на "седем месеца"..., съвсем неубедително. Във всеки случай, Акрополит отразява дочутото в Никея за една дълга междуособица.

Отначало Иван Асен завзел "немалко земя" и едва по-късно успял да превземе столицата и "цялата българска земя". При опита си за бягство Борил бил заловен и ослепен.

Цар Иван II Асен е най-големия син на Цар Асен I от брака му с царица Елена. В прочутия надпис от търновската църква "Св.40 мъченици" той се назовава - "Цар Иван Асен, син на стария Асен". В друг вариант името е записано като "Цар Иван новия Асен, син на Асеня Стария". Т.е. тук нашите отново потвърждават сведенията от Джагфар тарихи относно родословието на дунавско-българските царе.

Асен освен лично име отдавна вече е и родово име на тукашната царска династия излизаща от стария род Дуло.(Чрез Азан(Асен) Тукта, брат му Кардам и внука му Крум...)Това означава обяснението - "новия Асен"...в случая. Затова думата "Асен" се прибавя към името на всички владетели до Ивайло и Тертеровците. Като династично име.

Правата му на престолонаследник никога не са били оспорвани от роднините му по мъжка линия, т.е. от действителните Асеневци. Затова Калоян изпратил своя син Витлеем да учи в Рим за патриарх, защото не го е готвел за Цар...

Борил се падал вуйчо на братовчедите и никак не бил чужд на мисълта да премахне непълнолетните царевичи с цел да подсигури себе си и потомството си...

Иван и Александър били спасени от своя учител-наставник, който заедно с охраната заминал с тях първо при куманите а после в Киев. Витлеем, Калояновия син бил спасен от куманския войвода Кабан(Коча,Манас...) веднага след гибелта на баща му, отпътували от Солун на север. Витлеем останал в Киев а Кабан продължил за г.Буляр.

Дали са получили политическо убежище в Киев или някое друго руско княжество не е известно. Витлеем може би - да. Но престолонаследника и брат му - едва ли.

Известно е обаче, че Борил се представял като ревностен християнин а руските княжества по това време подържали съюзнически връзки с гърците. От сборника "Джагфар тарихи" знаем, че българската емиграция имала за свой център във Волжка България гр.Буляр. Там пребивавал известно време и принц Азан Улаг(Иван Асен). За първата му жена - Ана, днешните разбирачи и тълкуватели пишат също, че била рускиня, но това пак са предположения, които ги лансират като "наука"...

Това, че е от онези земи и е християнка не я прави автоматично - рускиня. От нея имал две дъщери.

Знае се, че накрая търновската аристокрация стигнала до единство и му отворила вратите, така заел столицата.

Иван Асен поел управлението на една отслабена държава с орязана територия и агресивни съседи. Той обаче имал амбициозни планове. Но опита от миналия му живот го научил да не рискува необмислено, да не се предоверява, а да действа внимателно, упорито и последователно.

Унгарците и епирците били силни във военно отношение. Слав оставал независим, но първите контакти били положителни. Латинската държава стигала до Пловдив...

Затова още от самото начало на царуването си(1218 г.) Иван Асен ловко се възползвал от затруднененото положение на завръщащият се от Близкия изток( като участник н Петия кръстоносен поход) унгарски крал Андрей II. Той бил задържан заедно с войската си на българска територия. Натискът се осъществил в приятелска и дипломатическа обстановка за владетелите, и в тежките зимни условия за унгарските кръстоносци...За прехраната на войската и свободното и преминаване през България те трябвало да върнат Белград и Браничево. Тези области обаче се третирали официално като зестра на кралската дъщеря Мария, чиято ръка поискал Иван Асен.

Бракът бил благословен от папата. Така България освен съюзник получила и своя изконен стар Северозапад(още от хунско време принадлежащ на българите).

Сред видните личности в поменика на Бориловия "Синодик" е споменат и Слав, което говори, че той не оказал съпротива на Търново при новия Цар. Следващата стъпка било присъединяването на Пловдив и деспотството на Слав с център в Мелник.

Постепенно политическият престиж на българската държава се покачвал, което наложило на латинците в Цариград една подчертана коректност в отношенията им с Иван II Асен. Те търсели приятелството му, за да го използват срещу засилващата се мощ на гръцките държави.

През 1224 г. охридският архиепископ Димитър Хоматиян провъзгласява деспот Теодор Комнин за император. Така на Балканския полуостров възниква нова империя. Но голямата цел на новия император се намира на изток. Той мечтае за изгонването на латинците от Константинопол и за възстановяването на Византия. В Мала Азия все повече се усилва Никейската империя, начело с умния и способен Йоан III Дука Ватаци(1222-1254). Цяло щастие за латинците се оказва фактът, че Епир и Никея не си сътрудничат в борбата срещу тях.

Стремежите на българската политика също са насочени към Цариград(Така че цар Фердинанд I в началото на 20-ти век е осъществявал българска политика с вековни традиции и основания. Прецакан и излъган от руснаците а след това обвинен във всички възможни грехове към България...). Желанието на чичо му Петър за "източен император" заявено официално на Запада в лицето на папата и императора на Свещената римска империя, е в сила и при Иван Асен. Във външната си политика той е категорично против възстановяването на Византийската империя.

През 1225 г. Теодор Комнин превзема Одрин и разширява владенията си от Адриатическо до Мраморно море(без владенията на Слав, който вече е васал на българския цар), доближавайки се плътно до Цариград. Тогава епирския император предлага съюзен договор на българския цар(явно за да си осигури тила от север...). Както била практиката тогава, съюзът бил скрепен с женитба: братът на епирския владетел - Мануил Комнин се оженва за Мария, дъщеря на Иван Асен от първия му брак с Ана.

През 1228 г. в Цариград умира латинският император Роберт дьо Куртене, чийто престол заема неговият едва единадесет годишен брат Балдуин II. Под заплахата надвиснала от могъщия епирски император Теодор Комнин, латинските барони се заемат с нелеката задача да намерят регент и опекун на малолетния владетел.

Изборът им пада на българския цар.

В хрониката на венецианеца Марино Сеуто се казва следното по този повод:

" И така,когато властта в Цариградската империя била наследена от Балдуин, който бил невръстен, за по-голяма полза бил сключен договор и с клетва било утвърдено, че дъщерята на загорския цар(Иван Асен), мъж славен и могъщ по това време в тези земи, ще встъпи в брак с невръстния, чрез което родство споменатият Балдуин се надявал на големи дела, както и немалко да укрепи своята власт. Преди споменатият император(Иван II Асен) обещал на Балдуин да отвоюва със своя народ и със свои собствени средства цялата земя на Романската(Латинската) империя, която предшествениците му(на Балдуин II) загубили в областите на Запада(Балканския полуостров). Тогава бароните, които се бояли, че след като Балдуин II укрепи властта си, ще започне срещу тях предишната голяма борба, която те водели срещу неговия предшественик( брат му Роберт дьо Куртене), взели коварно решение, а именно: (Балдуин II да не вземе дъщерята на загорския цар(Иван Асен) за жена, макар, че тя бе твърде красива, а дъщерята на господин Йоан(дьо Бриен), тогава крал на Йерусалим...И накрая споменатият Йоан(дьо Бриен) бил венчан от същите тези барони за Цариградската империя."

Това на практика е смъртната присъда за Латинската империя и краят на западното влияние в този район на света за дълги векове(по това време България все още е униатска държава в диоценза на папата...!)...

Все пак договорът с латинците не остава съвсем без резултат за нас. Към страната е присъединена Пловдивската област, загубена по времето на Борил. Но това не може да се сравни с краха(с последици  до наши дни за нас и за Европа дори), предизвикан от тайното споразумение на латинците с бившия Йерусалимски крал Йоан дьо Бриен. То било подписано в Перуджа на 9.IV.1229 г. Той станал настойник на малолетния Балдуин II а споразумението се пазело в дълбока тайна. Но затова пък се давало воля на слуховете за сродяване между Цариград и Търново...

Теодор Комнин ,който си мислел, че заемането на трона в Константинопол от него е само въпрос на време, без да нарушава договора си с България започва подготовка за война с нея. Решил с един удар да разкъса кроежите на своите противници и като разчита на изненадата да елиминира най-голямата си пречка към византийския престол - българския цар...  Той дори се обръща с молба за съвместно нападение към германския император Фридрих II Хохенщауфен. След това сключва примирие с латинците и подготвя армията си за нахлуване в България.

Латинците, които разчитали, че приказките за женитбата на Балдуин с Елена, дъщерята на българския цар ще предизвикат съответната реакция у Теодор Комнин били "удовлетворени"...

През ранната пролет на 1230 г. той потеглил с голяма сила срещу българите, давайки си вид, че ще започне действия срещу Константинопол. Разположил силите си в Източна Тракия(Сред тях имало доста  западни рицари?! Дали в резултат от споразумение с германския император или помощ от латинците?!). От Одрин без да обявява война на България вместо към Константинопол по долината на р.Марица се отправил на север.

Неговите ходове обаче били разгадани от Иван Асен. За разлика от сега, тогава външното разузнаване работело а и сред епирците и сред никейците имало кръгове, които не желаели Теодор Комнин за император в Цариград.

Самочувствието на епирския владетел било адекватно на показната му самоувереност. Подклаждано явно не само от силната му армия, изненадата на която разчитал, но и на пълната международна "благословия" начело с папата, която имал за действията си срещу България. Той бил убеден , че "българите ще се уплашат и няма да издържат даже първото нападение на войските му". За това колко бил сигурен в победата си съдим по факта, че той водел със себе си и цялото си семейство.

Вместо това обаче, българският цар без да се мота много или да води дипломатически кореспонденции, с малко войска, храбро потеглил срещу нашествениците. Така е според визанийските историци, които казват ,че куманският отряд не наброявал дори хиляда души. Това съвпада със сведенията от "Джагфар тарихи". Там пише, че Кабан дошъл с личния си отряд бойци от 800 човека(болярска дружина). На България помогнал същия войвода, който бил обвинен от Бориловата партия и духовенството за убиец и предател:..

"...но византийските попове го отровили. Кабан(Коча) със сина на този цар заминал към Киев,където този принц останал, тъй като искал да е по-близо до земята на бащиното си царство. След това Кабан бил изпратен на помощ на селджукските узийци, където също се отличил..."

През 1229 г. изпратения от Алтънбек на помощ на Саксин-Болгара, Кабан бил атакуван от безчисленната войска на татарите и отстъпил с бой в Тамья Тархан(Тмутаракан). Там разбрал за възцаряването на Гази Бараджа с когото бил в лоши отношения заради поземлен спор.

Затова решил да замине със своите хора в Кара-Бурджан, където още веднъж разбил гърците при аула Кутар(Клокотница) и получил прякора Алтън-Кутар.

Но когато Кабан научил,че Алтънбек се е върнал на власт в двореца Мардукан в гр.Буляр то се отправил назад към Булгария. Царя, който имал силно приятелство с него му подарил още един участък земя. Там Кабан основал аула Алтън-Кутар и починал през 1235 г.

"...Той,който беше щедър и честен човек не въднъж ми е помагал и ме е измъквал от трудни положения, и аз бях с него ,когато се прощаваше с земния си живот..."(Гази Баба).

Щом казват "разбил" значи и тук е бил в ролята на велик воевода както в Калояновата войска.

Вражеската армия била посрещната близо до българските граници. Днес можем с възхищение да пресмятаме бързия марш на българската войска - тя изминала три пъти повече разтояние на ден от международните сили на епирския владетел. Близо до аула Кутар и р.Клокотница, недалеч от днешия г.Хасково на 9 март 1230 г. (в деня на св.40 мъченици на чието застъпничество по-късно Иван Асен отдавал великолепната си победа), станало знаменитото сражение.

В челен сблъсък на тежката конница без някакви специални маньоври и  отдалечени засади(българите вече познавали добре начина на воюване не само на гърците,но и на рицарите), и чрез двоен обход на частите на леката конница, противника бил разгромен а Генералният им щаб заедно с императора и семейството му били взети в плен.

Българският цар( сякаш и този бил чел трактата на Сун Дзъ) водел със себе си само елитни конни части. Пехотата осигурена от местните боляри го чакала на мястото...За да нахъса и настърви простолюдието, като му внуши че Бог, който обича справедливостта е непременно с тях, царят заповядал да набучат на едно копие нарушеният от Теодор Комнин договор!(Пехотата трябвало да удържи натиска на епирската армия докато конницата си свърши работата...).

Отново "българските стрели се оказали по-силни от ромейските копия"...!

Пред алтернативата да бъдат изклани или разстреляни от българските лъкове, когато видели пленения си император зад редиците на препускащите около тях и разсрелващи ги с лъковете си българи и кумани, оцелелите конници слезли от конете и заедно с пехотата хвърлили оръжието си на земята.

Поражението на Теодор Комнин било катастрофално, почти цялата му армия паднала в плен. Императорът със семейството му, знатните и рицарите били отведени в Търново, докато обикновените войници и сбирщината били освободени.

Великодушната постъпка на Иван Асен била продиктувана от политически съображения. Той имал амбиции за "цар на българи и на гърци". След това градове и области без съпротива приемали властта на Търново, още повече , че там живеело многобройно българско население. Така разумната стратегия дала резултат.

Победата при Клокотница отшумявала бавно. Цял век по-късно българите все още си припомняли този миг на звездна слава дал им право на господстващ елемент на Балканите. Както пише един византийски историк, когато българин срещнел ромей, той непременно му казвал "Клокотница" - дори и през XIV век това име изглеждало за ромеите като знаме на пълно поражение и понижени права на Балканите.

Резултатите от това сражение и пленяването на епирския император заедно със семейството му били катастрофални за неговата империя. Тя фактически минала под българска власт. С това България се превърнала в първа сила на европейския югоизток.

Единствено Цариград останал под властта на латинците, но според уверенията на самия цар Ивана II "...и те се подчиняваха под скиптъра на моето Царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мен прекарваха дните си. Защото Бог така заповяда...".

Това не са думи на порастнало самочувствие а отражение на реалната действителност и политическа обстановка на Балканите след 1230 година. Няма съмнение, че съдбините на полуострова са се решавали не другаде, а в търновския дворец.

След като приел ключовете на присъединените градове, Иван II Асен посетил Света гора и дарил щедро тамошните манастири. Реорганизирал управлеието в новите земи "по български образец"(защо тогава българските ученици и студенти днес, лъжливо ги учат, че Втората българска държава, копирала и заимствала всичко византийско??!) и поставил там свои управители и стратези.

От това време започнал да се подписва като "Цар и самодържец на всички българи и гърци" - титла, която станала задължителна за неговите приемници.

Опастността за латинците от Цариград изглеждала толкова голяма, че те решили да не крият повече споразумението от Перуджа.

През август 1230 г. Йоан дьо Бриен пристигнал в Цариград и бил официално обявен за император.

Това било открито предизвикателство към българския владетел, който смятал вече, че влизането му в Цариград е само въпрос на време. Нещо повече - освен че дьо Бриен станал съимператор на малолетния Балдуин II и негов регент, българската принцеса Елена била отхвърлена като Цариградска царица...

Към това се прибавило нахлуването на унгарците през 1232-33 г. към Белград, Браничево и Видин. Българският цар бил против опитите на унгарците за влияние върху тамошните кумани и българи и налагането на католицизма в техните земи на север от Дунава. Унгарците били изтласкани от севастократор(капаган,кавхан) Александър. В техни ръце останала обаче т.нар. Мала Влахия, където бил създаден т.нар. Северински банат. За сметка на това българския цар установил влиянието си в Сърбия.

Затова още от 1232 год. Иван II Асен решително преориентирал политиката си спрямо Латинската империя и Запада. Към това спадало и търсенето на съюзници срещу тях. Никейският император не закъснял да се възползва от новата ситуация. Освен планове за съвместни действия срещу Цариград съюза с Йоан Дука Ватаци включвал и брачен договор - хубавата българска принцеса Елена, вместо латинска царица ставала гръцка, било решено да се омъжи за никейския престолонаследник.

Георги Акрополит кратко отбелязва: "Съюзът между двамата самодържци уязви гордостта на латинците и положението им стана много тежко."

Към това време се отнася и решението на цар Иван II Асен да скъса унията с Рим и да върне българската църква в лоното на Православието.

Цар Иван II Асен възобновява и сеченето на български монети. Интересен факт е българските златни пари превишавали по тегло тези на съседните страни - 4,33 от 18 каратово злато.

През пролетта на 1235 г., придружен от съпругата си Ана-Мария и дъщеря си Елена, той пристигнал в Галиполи. Там били уговорени окончателните условия на съюза и бъдещите планове. След това всички(без Царя, тъй като според Никейските закони чужд владетел нямал право да стъпва в държавната територия на империята) преминали на малоазийския бряг. Там се състояла тържествената церемония по помазването на първия търновски патриарх.

Съборното решение, с което се признавала самостоятелността на търновската църква, било подписано от всички източни патриарси.

След това започнали военни действия срещу латинците. Обединените сили стигнали стените на Цариград, но военните действия продължили до есента на 1235 т. и "латинците били поставени в критично положение". Само настъпването на зимата попречило на победоносния завършек на кампанията. Двамата владетели се разделили, като предварително се договорили да подновят военните действия през пролетта на следващата година.

Зимата преминала под знака на усилени дипломатически преговори. Запада начело с папата впрегнал всичките си сили да отклони българския цар от предстоящия удар срещу Цариград. Папата го заплашил с отлъчване от църквата и Кръстоносен поход срещу "схизматика Асен"... Вероятно освен заплахи имало и обещания и тайни споразумения, но похода срещу Цариград през 1236 г. не се състоял.

Малко след това обаче починал регента-съимператор Йоан дьо Бриен. Изглеждало, че щастието отново застава на страната на българския владетел. Възкръснала надеждата да стане регент-настойник на малолетния Балдуин II. Без колебания Царят скъсал договора с никейците и направил всичко възможно да върне дъщеря си Елена обратно в Търново. Сцената на отпътуването и била тягостна, разказва Георги Акрополит, който обвинява Иван Асен в "притворство" и нарушаване на "божията благословия на брака". Още по-интересен е факта, че Елена обикнала съпруга си и била влюбена в него. Тя до последно се надявала, че ще уговори баща си да не я връща в Търново. Но при срещата на границата той не се поколебал да я смъкне от коня и да я вземе на своя кон. Тя и тогава продължавала да се противи та се наложило да я усмирява с шамари и удари...

Тази твърдост и безкомпромистност в случая не е само проява на характер, но се дължи и на промяната в българската политика..., която всъщност винаги си остава неизменна в основата си.

А промените са само търсене на пътища към основната цел - българска безспорна хегемония този район на света и власт над Проливите.

Всички български владетели отлично са разбирали ,че в противен случай държавата има едно неясно и несигурно бъдеще. И тези, които имали сили, качества и възможности не се колебаели да действат за постигането на тази цел. Гръцкият историк от това време Г.Акрополит открива част от истината: " тъй като владеел народ, който някога бил подвластен на ромеите и се боял от благоприятния обрат на техните работи". Т.е. българският владетел съзирал горчивата истина, че обективно съюзът му с Йоан Дука Ватаци подпомагал възкресението на Византийската империя. По този начин целта българските владетели да станат "източни императори" на една обща империя не можела да се постигне. Затова и като вдовец малко по-късно той взема за жена не кого да е, а дъщерята на пленения Теодор Комнин, красивата гръцка принцеса Ирина. Георги Акрополит обяснява това с голямата любов и обич която имали, че се влюбил и обикнал Ирина: "не по-малко отколкото Антоний Клеопатра..."

В думите му всъщност може е да има истина, и накрая българският цар  да е намерил вярната пресечна точка между любов и политика...!

Но през 1237 г. обединените сили вече на латинци и българи нападат никейците за да ги изтласкат от Европа в Мала Азия. Последното им убежище бил г.Цурул(Чорлу). Под стените на този град Иван Асен бил застигнат от ужасни известия - съпругата му Ана-Мария, едно от децата му и патриарха внезапно починали.

(За политическите убийства и внезапните смърти, обикновено в източниците няма сведения.Те се приписват на божията ръка, на светиите, на дяволите, на провидението, на греховете и т.н. Следите се замитат и по-късно, затова освен, че се горят българските книги, то и в чуждите липсват страници или при преписите някои "подробности" се пропускат...)

"Той сметнал, че това е Божие наказание - коментира случилото се Г.Акрополит, - унищожил с огън обсадните машини и бързо се отправил към Търново".

През последните години от живота си Иван II Асен се стремял да подържа изгодни за България мирни отношения със съседите. Потърсил сближение с Унгария, във връзка с тревожните вести от Изток, свързани с нашествието на монголите.

През 1237 г. Дунава бил преминат от една приятелска куманска орда , която не се подчинила на монголите и потърсила убежище в България. Всичко това карало българския цар да е нащрек. Падането на Киев (1240 г.) предизвикало паника дори в Германия и Франция а България била в директна близост до театъра на бойните действия.

Както възторжено възкликва един западен хронист "царят на българите почти разбил" страшните татари. Това е във връзка с нахлуването им в Унгария, когато явно изпълнявайки някакви съюзнически договорки, българите разбили един техен флангов отряд, преминал на българска територия в Отвъддунавските земи...

В тази сериозна обстановка, когато един силен и авторитетен владетел бил нужен повече от всякога, България понесла тежка загуба - относително млад, недостигнал още 50-годишна възраст, неизвестно как и защо, Иван II Асен починал около Еньовден(24 юни) 1241 год.

 

Статията е публикувана преди 4 години, 9 месеца на 09 февруари 2013 г, и е видяна 3994 пъти

Мнения за Политическо могъщество на България при Цар Иван II Асен (1218-1241 г.) Споделете
вашето мнение!

Преди 4 години, 5 месеца bozman отговори на sim4o

И принизяването .. на постижения, ми се ще да го приравним към уйдурмите..Аз и Атил лъвски се борим ,срещу принизяването на Древните Булгари, техния Флот и техните мореходни съобъжения! Само ние двамата, уви..Написано е ЯСНО ОТ АТИЛ: "Урус Айдар е прокарал водем път за морски кораби от Ледовития океан" .. ЕДИНСТВЕНОТО КОЕТО БИ ТРЯБВАЛО ДА НАПРАВИМ, Е ДА СРАВНИМ ...например канала Майн-Рейн ,през Бамберг , с направеното от Булгарите!Цена, кубически метри изкопи, разлика във височините преодолявана от съоръжението, времетраене на строежа...Тогава вече-имаме пълната картина на изключителността на Урус Айдар и неговото мащабно строителство!А иначе, велик е един владетел, тогава, когато...

--- Амин !

Преди 4 години, 5 месеца sim4o отговори на Атил

Колкото е "велико" едно същество ... писането му на уйдурми и лъжливи манипулации с текстове с цел омаскаряване и злепоставяне...

И принизяването .. на постижения, ми се ще да го приравним към уйдурмите..Аз и Атил лъвски се борим ,срещу принизяването на Древните Булгари, техния Флот и техните мореходни съобъжения! Само ние двамата, уви..Написано е ЯСНО ОТ АТИЛ: "Урус Айдар е прокарал водем път за морски кораби от Ледовития океан" .. ЕДИНСТВЕНОТО КОЕТО БИ ТРЯБВАЛО ДА НАПРАВИМ, Е ДА СРАВНИМ ...например канала Майн-Рейн ,през Бамберг , с направеното от Булгарите!Цена, кубически метри изкопи, разлика във височините преодолявана от съоръжението, времетраене на строежа...Тогава вече-имаме пълната картина на изключителността на Урус Айдар и неговото мащабно строителство!А иначе, велик е един владетел, тогава, когато резултатите от дейноста му са впечатляващи! Атил е НАПЪЛНО ПРАВ с поредицата си критични за булгарите статии!.. За какво е направен каналът Майн-Рейн се знае.. ама за какво са копани грандиозни канали от булгарите и какво имаме като резултат???Дали увлечението на поредица булгарски владетели по кораби и корабоплаване, не е изиграло негативна роля в Булгарската История ..какви са били усилията за поддържане на водни пътища и флотоводство, не са ли в огромен мащаб, какви са всъщност резултатите... ето въпроси, на който статиите на Атил дават прост и ясен отговор!

Преди 4 години, 5 месеца Атил каза

Колкото е "велико" едно същество приличащо на човек, толкова са му "велики" и мненията и разбиранията, погледа му върху сведения и събития от миналото и съвремието...Затова пък е плодотворно писането му на уйдурми и лъжливи манипулации с текстове с цел омаскаряване и злепоставяне... Заради този сорт хорица нещастията и простотиите на българска земя никога не са спрели. Няма да коментира нищо повече АТИЛ тук , нито да праща статии. А този линк за последно е посветен на един друг произход, от по-ново време- проихода на българското чорбаджийство и новите български елити: http://atil.blog.bg/history/2013/05/23/za-proizhoda-na-bylgarskoto-chorbadjiistvo.1113085

Преди 4 години, 5 месеца sim4o каза

А статиите , за булгарите .. които Джумбурлу пише на конвейр и публикува , къде ли не .. ще ме запитате .. Ами статиите са пълни с величие !!!!! На което величие обаче , в статиите , кой знае защо , не се акцентира добре. За да бъде ясно показано величието , колко е огромно - е нужен някой като мене .. който да сравни начинанията на булгарите с канала Рейн-Майн-Дунав ( Дължината му съставлява 171 км - Уикипедия) .. който германски канал е остойностен по днешни цени 2,3 милиарда евро .. и е изграждан с багери и наливане на бетон! А булгарите градят воден път в 9-и век!. Градим Булгария .. От сегашна гледна точка, освен невероятно мащабни, начинанията на Булгарските владетели са и НЕВЕРОЯТНО ТЪПОУМНИ! За да СЕ направят канали за корабите, сигурно е отивал ПОНЕ ПОЛОВИНАТА ОТ БРУТНИЯТ продукт на Булгария! Нагледно описана се, в Джагфар Тарихи, поредицата БУЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ- ИДИОТИ! .. които с безумното си увлечение по флотове и кораби, докарват държаватаси до трагедия.. КОЛКО ДУШИ според вас, приятели, са необходими да прокарват корабен път от Ледовитият океан, до пристанището Червен??! Дали на тези хора, не е могло да се даде по-смислена задача .. Ярко в "Джагфар Тарихи" е показан умственият потенциал на Булгарските Владетели .. Хвала на Атил, загдето ни разкрива малко познатите страни от Булгарската История .. Величие-ДА! .. ама то не е лошо ,да има и маааааалко Разум във владетелите!

Преди 4 години, 5 месеца sim4o отговори на Атил

Булгарският флот е .. велико нещо,...

..велико нещо, са и булгарските строежи на канали и шлюзове ..! Не бива, с лека ръка, да се премълчават титаничните булгарски усилия! Градим Булгария!!

Преди 4 години, 5 месеца Атил каза

Булгарския флот е бил велико нещо, дълго време съсредоточен и по Днепър(Бури Чай- Вълчата река) по времето на Кара Булгарския период на Държавата. Ето тук има нещо нагледно за илюстрация: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=436966336384159&set=a.215652871848841.53337.100002123894824&type=3&theater Една от причините за падането на Казан е и пленяването на флота, след поредицата от предателства на охраняващите 9 крепости около столицата. Много са мрачините и затъмненията и маймунските изцепки относно миналото а и относно настоящето и бъдещето, но от това те нито ще се променят нито ще успее някой да измисли на хората друга фалшива история.Или измислен живот днес и утре...

Преди 4 години, 5 месеца sim4o отговори на Атил

И също така ентусиазирано и безплатно да популяризират всичко каквото съм изкарал на бял свят!!!

Аз Джумбурлу, само аз те подкрепям, ще знаеш .. особенно за Булгарския флот!!! .. как са плавали по Печора .. и по Целия Свят, как 8 години са мизерували в Средиземноморските Пристанища .. подлагали са се, на страшни унижения, за парчето хляб.. ама не са се прибрали в Булгар, а са стояли ,стояли ... За каналите за корабоплаване, които булгарите строят задружно и които прорязват надлъж и нашир Евразия ..и за това те подкрепям. Въпросите които ми задават "абе тея булгари, малоумни ли са били, защо пък им са били хидросъоръжения?Защо са се мотали насам-натам по тея кораби без някаква реална полза. Тъпанари са си и туй то!" ..та на всякакви подобни критикари, отговарям,че за да усетят Величието на Джагфар Тарихи и на Булгарския флот, трябва да отворят блога на Джумби!