Парк-музей "Врана" или как нещата не могат да продължават!

След като вчера по няколко медии г-жа кметицата на София, с обичайния й патос без покритие, информира гражданите на столицата и на България, че Паркът-музей „Врана“ е отворил врати за посетители, днес бързаме да охладим ентусиазма на същите тези граждани и да ги предпазим от още по-излишен патос.

Когато чуе за „Врана“ редовият посетител вероятно очаква да види поне някаква стотна частица от великолепието на „Белведере“ или „Пелеш“ примерно, защото за „Версай“ и т.н. и дума не може да става. По-знаещият посетител пък сигурно би искал да види къде се е крил цар Борис III от Цанков и антуража му на 9 юни 1923 г. или пък къде е намерено сърцето на монарха, респ. къде е бил унищоженият му параклис. Нищо от това, уважаеми кандидат-посетители! Наместо това - обичайният за прехода ни, а и за г-жа столичната кметица, гол патос и рязане на лентички, колкото нещо да се отреже...

В началото да обясним, че хаосът е пълен: на светофара откъм „Цариградско шосе“ няма никаква табела /то къде ли въобще има?!/ и завиващите откъм центъра се „сблъскват“ със затворената зелена метална врата, на която висят някакви нечетливи листа хартия. Паркирането става кой където свари – на тревата наоколо, по бордюрите или направо на платното за движение. От минаващите наблизо автобуси се изсипват тълпи от хора, които също нямат никакво понятие къде отиват. Една жена, вероятно от уредниците, се скъсва да обяснява на всички, че входът е откъм хлебозавода /около 1 – 1,5 км от зелената врата/ и се вайка, че не бил очакван подобен наплив /?!/. Някои си тръгват, а други стоически поемат по пътното платно в посока хлебозавода. Има и хора с деца, с инвалидни колички и пенсионери. Тези, като нас, с колите, пътуват чак до околовръстното и след пътуване без каквито и да е табели се спускат по страничен път към уж входа. „Входът“ е една улица със закърпен асфалт, полупорутени къщи, някакви ведомствени общежития и една табела, от която разбираме, че сме стигнали новия столичен музей.

На оградата охраната ни уведомява, че групите тръгват на всеки час, но не знаят нито кога свършва обиколката, нито колко продължава. С една дума – нищо. Събираме се една самосиндикална групичка и предвождани от някаква жена, която „познавала района и растенията“ тръгваме. Парк-музеят представлява започнато и недовършено нещо, което може да бъде открито за посетители само в най-оптимистичните представи на г-жа Фандъкова. Асфалтът само след 5 метра става на някакъв чакъл или прахоляк, ако щете, а тревата е окосена на 10-тина или 15-метра от пътеката, след което започва джунгла. Самоорганизираните вървим към езерце с жълтясала вода и 2 нови мостчета, след което поемаме към изоставена дървена постройка, около която е пълно с изоставени камъни и боклуци. Скоро вече вървим по изровена алейка, с широчина за 1 човек и всеки гази из тревите както свари. Някакви указателни табели, стрелки или охрана въобще не се наблюдават. Видно е, че се намираме в почти изоставен обект, който плахо са започнали да възстановяват, но дотам. Прави впечатление, че няма нито един кош за боклук, а на доста места има отворени изкопи от стари времена, в които лесно всеки би могъл да падне и да се стигне до неприятни последици.

Скоро групата ни се разпада и всеки поема по която „алея“ си иска. Криво-ляво стигаме до основната атракция – дворецът на бившия премиер, който задържа край себе си най-големи тълпи. Веднага прави впечателение, че дворецът е мръсен и неподдържан. Дограмите не са виждали боя от развития социализъм, а някъде мазилката е паднала. Има прозорци, залепени с найлони, а пристройката е в безобразно състояние. Зад много прозорци се виждат нахвърляни завеси и платове, изпочупени мебели и въобще разруха и забрава. С изненада научаваме, че се провеждали някакви преговори с величеството, но не е ясно за какво. Вероятно с народни /общински/ пари да му се направи и замъкът, след което той просто да се нанесе там. За отбелязване е, че ако величеството имаше малко повече усет, би могло да отвори поне една част от двореца си за посетители или поне 1 кафе да направи, но тези въпроси /за усета и целесъобразността/ е трябвало да си ги зададат нашите дядовци, като навремето дядото на величеството е дошъл да става български монарх... Само отбелязваме, че при такава добра поддръжка няма как да не адмирираме връщането на двореца „Кричим“, а защо не и на цялата ни родина, на такъв грижовен стопанин...

След връхлетелите ни радост от гения на някогашните архитекти и тъга от вида на нещото, което иначе трябва да ни прави горди, пак без посока, се понасяме по една асфалтова алея. Отново няма никакви табели или поне някаква боя, която да указва нещо. Изпречваме се на пътя на талази от хора, които се оказва, че са пуснати от онзи вход, който се намира на „Цариградско шосе“. Въоръжени с поговорката, че по-добре късно, отколкото никога, започваме един друг да се питаме има ли нещо за гледане в тази или в онази посока. Оказва се, че към „Цариградско шосе“ няма нищо. Лутането стига такива размери, че един посетител ни пита къде е дворецът, който се намира на 3 плътни храста зад него.

Започваме да си търсим сами пътя към нашия вход и попадаме на неподдържани асфалтови алеи, изровени от времето, или на такива, които са само от кал и дребни камъчета и водят към изоставени сгради /кой обаче да укаже къде свършва парк-музеят?!/. На места дърветата заприличват на джунгла, а комарите са просто нещо, без което не може. Озоваваме се на по-широко пространство, където има стара, запазила някакво великолепие сграда /била работническа кухня/, в която е по-добре да не се влиза от съображения за сигурност. До нея са нахвърляни дървени пейки и други мебели, които стоят в една бяла палатка-навес. Всички са в окаяно състояние. От другата страна на широкото пространство има вехта сграда, служила неясно за какво, но вероятно за гараж. Влизаме през една отворена врата и се озоваваме в помещание със стари плочки и колони, единствената атракция в което е висящият портрет на вожда и учителя Димитров. Понеже не е ясно нито кой е, нито защо е там, половината по-млади посетители го гледат откровено тъпо.

Минаваме покрай още една затворена и изоставена дървена сграда и се насочваме по поредната изровена алея към изхода. Вляво от нас се показват някакви постройки в допотопно състояние, приличащи на цветарници, тревата пак е окосена до първите дървета и всеки пак си ходи където пожелае. Да не забравим да споменем, че има няколко пейки, които са разхвърляни на произволен принцип, всички лампи /освен тези към „Цариградско шосе“/ са в безобразно състояние, а няма и едно кошче за отпадъци. Какво остава за „екстри“ като детски кът, кафене или пък тоалетна /една химическа има на входа!/. Никава информация не може да се получи – къде е къщата, в която е живял Георги Димитров /пише го на табелата на входа!/ или пък къде е открито сърцето на царя – важно е, че г-жа кметицата е открила вчера парк-музей.

В заключение можем да кажем на посещаващите страничката приятели и на останалите, които се канят да го направят – недейте! Идете на друг музей или пък на зоопарк, или по-добре на село, отколкото да гледате разруха и подигравка. Явно българският турист е сведен до безгласна буква и ленторезите имат доста ниско мнение за него. Нека той им отговори подобаващо – с пренебрежение. А ленторезите – те днес ще открият един недовършен обект, утре ще режат лентата на втория етап, вдругиден – на третия, ще пишат актив, а ние ще се чудим къде отидоха парите на общината и колко ли струва да се направят 300 метра асфалт и 1 фонтанче, които са единственото здраво нещо на фона на разрухата.  В заключение държим да напомним на г-жа кметицата на столицата на България, че по същия нелеп или половинчат начин бяха „открити“ и пробивът на бул. „Гешов“, и метростанцията на бул. „Цариградско шосе“ и др. Така беше преасфалтиран и бул. „Цариградско шосе“ при предшественика й, който все още пооткрива някой и друг столичен обект. Ако това е дейност, насочена към добруване, или пък съвсем не Ви се работи, г-жо кмет, просто можехте да го кажете вчера по телевизията. Вместо да се тупате в гърдите, че сте открили нов музей...

 

Снимки за новия Парк-музей:

 http://www.facebook.com/media/set/?set=a.616466731706559.1073741826.188499534503283&type=3&uploaded=16

Статията е публикувана преди 4 години, 6 месеца на 08 юни 2013 г, и е видяна 5667 пъти

Мнения за Парк-музей "Врана" или как нещата не могат да продължават! Споделете
вашето мнение!