Храбростта на българската войска от гледището на автентичната българска народопсихология

По материали от: авторска

Храбростта на българската войска от гледището на автентичната  българска народопсихология

©Стефан Чурешки

В историческата и народоведческата литература често пъти се отправят недоказани твърдения и нелепи по същината на логиката си обвинения относно българската народопсихология. Българите са считани за дребнави, за затворени в консервативната си обвивка, за самовглъбени, за хора със селски манталитет и за прагматици, които не виждат по-далеч от конкретната си сметка. Тези характеристики сигурно отговарят на психологията на определени социално-психологически типове и имат своята обосновка в личностни примери, особено от областта на политиката. Трябва да се каже ясно и недвусмислено обаче, че българската народопсихолрогия като наука, метод, теория и философия към настоящия момент не е поставена на правилни научно-познавателни основи, защото тя борави с остаряла информация, предимно от изостанали селски райони или пък е плод на едно преднамерено виждане за българите като селски народ-класа в рамките на “буржоазното общество”. Българската народопсихология  като родена и създадена преимуществено по времето на комунистите следваше сериозната философска грешка на Маркс, който равнопоставя битие на бит. Затова тя беше подвластна на историческия материализъм и затова народопсихологията в България се занимаваше с битови и социално-икономически обосновки на твърденията си, което е груба научна грешка. Народопсихологията изследва феномени на битието, а битието е интегрално и цялостно проявление на националния дух и култура в протяжността на цялото историческо време от появата на българите в полезрението на учените и писателите, като освен това обхваща и цялото пространствено измерение на териториите, където българинът по един или друг повод е стъпил. Народопсихологията е предмет, който строи постановките си въз основа на културните феномени, а българските културни феномени от 681г. насетне са блестящи. Българският културен феномен е личностно изразен, духовно обоснован, грамотно написан заради старобългарската азбука, воински и държавно мотивиран и със силен творчески импулс, проявен главно в художественото изкуство. Сумата на българските артефакти показва, че българското битие е  нещо съвсем различно от материално-вещевия бит, който комунистите изследваха и с който се занимаваха като материалисти. Затова българската народопсихология изисква нови и по-съвършени методи на изследване, както и огромна начетеност от страна на учените, ако те са почтени и обективни. Българинът е мистик, идеалист, с ирационални стремления, високо духовен и мечтател, който живее на границата на реалния свят и на свръхестественото. Тази му характеристика се проявява и в мирно време и във войните. Българинът по природата си и по възпитанието си не е комунист, както се опитваха да докажат платените и безсъвестни пропагандатори на комунизма и народничеството в България след 1944г. А някои правят това дори и до ден днешен.Наистина, колективистичните настроения сред българите са силни, а вроденият им егалитаризъм, плод на специфични исторически условия ги прави трудни за стратиграфиране и анализиране в социално-психологически аспект. Освен това с българската народопсихология, като изключим блестящите текстове на Спиридон Казанджиев, Ефрем Каранфилов и др. се занимават предимно марксисти като Иван Хаджийски, който пише текстовете си преди да е завършил висшето си образование. Или като проф.Марко Семов, който кой знае защо се опитва да назидава българите, като че ли те разработиха философията на комунизма или като че ли българите създадоха научно-просветителски идеите на фашизма и националосоциализма, които са сериозни проблеми на личностната и обществена психология на европееца. За качествата на един народ се съди не от спорадичните исторически прояви на безличната народностна маса, която е благоприятно анонима за да й се приписват всички земни и неземни грехове. За психологията и социалната изразност в политически план на даден народ се съди от проявите, делата и постъпките на неговите изявени водачи и общопризнати всенародни представители. За българите от 1878г. насетне  това се представителите на военния елит, който е бил водач на народа в трудните изпитания на следосвобожденската действителност. Българите много рязко и много неочаквано се освобождават от турско робство през 1878г., имат сериозни проблеми с националното си обединение и пред тях стои задачата да посторят държавата си с модерни институции, като тръгват  на практика от нищото. Едниствената опора на българите след 1878г.е Църквата, която е национален предсдтавител и мотор на образованието и възпитанието на българите, останали под чужда държавно-административна власт на Балканския полуостров. Именно до голяма степен  от средите на духовенството като интелектуален и политически стожер на българщината произлизат по социално-съсловен състав и представителите на висшия български военен елит до 1944г. За това преливане от религиозно към военно поприще в социалното осъществяване на естествено издигнатите в обществената стълбица българи има направени много изследвания и са публикувани редица модерни научни статии. Затова българската народопсихология следва да се обърне не само към представителите на цивилната интелигенция и разюзданите политически водачи, както прави по механични заемки от чужди научни школи,  но и към изясняване психологията на българите като религиозен и военен народ, като народ, който в пълнокръвното си историческо битие е  възпитаван в идеализъм и високи духовни и нравствени стойности. Ичиято културология от прастари времена до днес е ориентирана към бъдещето, а не към миналото , колокото и славно да е то, затова пророко-месианското начало е силно като елемент на амтентичната българска народопсихология.

В анализа на психологията и на социалните настроения на българите трябва да се вземат предвид и най-важните и съществени исторически факти, които белязват духа на новото време. А най-важните и значими факти, които пронизват  цялото българско историческо битие през модерността са несъмнено войните, които България води от 1878г. насетне. Цялото българско общество по силата на завещания от възрожденците национален идеал е бил впрегнат в осъществяването на националното обединение по военен път. Войната е била много популярна сред българите, защото нейната мотивировка е била продиктувана от основни християнски разбирания за истина, честност и справедливост. Българите захващат оръжието, защото е накърнено тяхното чувство за вселенска справедливост и защото са нарушени човешките им права да живеят обединени в една собствена държава, пропита от национално и религиозно единство. Симеон Радев  пише в бележника на една журналистка по време на  Букурещкия мирен договор от 1913г. след края на Междусъзническата война, че историята постига устойчивост единствено чрез справедливостта. Точно справедливостта е движещият мотив на войните и който не познава благородният порив на българите и не го оценява, той служи съзнателно или несъзнателно на антибългарски пропаганди, които са създадени от великошовинистичните доктрини на нашите врагове. Именно идеализмът и подтика към решаване на световни задачи със съзнанието за мисия обяснява защо войните са толкова популярни у нас до средата на ХХв. и защо българите с радост са жертвали материално богатство, социална кариера, себе си и децата си за обединението на целокупния народ в границите на една държава. При това жертви и безпримерен личен героизъм, които не получават никаква отплата от страна на обществото заради националните катастрофи и заради фалшивата героизация през комунизма.Тук не става дума за великобългаризъм, нито за национализъм в отрицателния смисъл на думата. Българите умеят да воюват, но по природа не са милитаристи. В психологията на военното българско присъствие в историята на Европа и света  става дума за наличието на един чист порив на засегант в сърцето си народ, който иска реванш не за унищоженото си историческо величие от Средновековието, а за претърпяното актуално  унижение да бъде третиран като “мръсен малък народ”, както го окачествява пропагандата на византийците чрез историята и по-точно идеолога на византийската държавно-политическа доктрина Теофан Изповедник. А за съжаление в чужбина византийските текстове и културологични образци са по-разпространени и с по-голяма тежест от оригиналите български виждания по въпроса. Затова и задачата на българознанието и народната психология е да разпространява българската версия на неотдавнашните събития с всички сили и средства, които модерните комуникации позволяват. Българите искат щурм над чуждите крепости през ХХв. не заради подтика  да се воюва заради самата война, а заради биологично преодпоределения инстинкт и благородно възпитан  стремеж  да се защитава онеправдания. Бъгарите искат битки през ХХв. не заради удоволствието да се убива и да се граби, а заради установяването на хармония и народностно-социален мир в отчуждените от България нейни изконни земи. Както пише генерал Никола Жеков в своята заповед за обявяване на Първата световна война от октомври 1915г. –“Ние не отиваме да туряме окови, а да ги чупиме”. В патоса на българите макар и през ХХв. има нещо средновековно, нещо идеалистично и техният кръстоносен поход против враговете им е с цел възстановяване на естественото право един народ, една вяра и една историческа традиция да бъдат обединени в неразривното тяло на Третото българско царство. В устрема на българите има нещо мистично и ирационално, което отговаря на политическото учение на Църквата за държавата и народа като за едно мистично тяло, споено от невидимите връзки на божественото начало. По тази причина именно войните през ХХв. са огледало на българската душевност и на добрите качества на българския народ. Затова представителят на обобщения нашенски социално-психологически тип е воина и религиозния водач, а не дребния политически интригант,  безскрупулния търговец или необразования селянин, който в хитростта и прагматизма  си е скрил целенасочено  потенциала си на наследник на старинен народ с висока религиозна и патриотична свяст.

Преди 1944г. един от видните български културолози и интелектуалци - Ефрем Каранфилов - беше обърнал внимание в прекрасен свой текст, че Бай Ганьо не може да бъде представителна извадка за състоянието и качествата на българския национален характер, както впрочем преди него го беше заявил и литературният критик Боян Пенев. Ефрем Каранфилов казва, че воинската психология на българите трябва да се постави в основата на българската характериология, защото на въшлясалите гърди на бай Ганьо след 1912-1918г. стоят множество незараснали рани, прославили българския войник пред света. Ефрем Каранфилов е прав. Точно във военните качества на българите трябва да се търсят онези велики достижения на българския дух и онези морални и физически сили, които отличават българите от другите народи и които доказват, че българина не е посредствен човек, а великан, комуто трябва да бъде дадена ясна и точна задача от политици, учени и  интелектуалци за да я изпълни перфектно, по български.

По време на война личните качества на човека и на народа като цяло се виждат най-добре, защото изпитанията отпушват скритите резерви в човешкото мислене и човешката психика и така се вижда кой какъв е в действителност. А от българските воински качества, които са и национални психологически характеристики най-ясно изпъкват храборстта, дисциплината, предаността, вярността, послушанието, смирението и готовността за саможертва. Войните доказват, че ние не сме нация от предатели, както тръбеше комунистическата пропаганда до 1989г., а здраво споен целокупен народ, който с акциите си от Възраждането и по-сетне доказа, че има чувство чувство за национално единство и за преследване не един върховен идеал, който дори комунистите с цялата си тоталитарна политическа власт и чрез достиженията на научно-технически прогрес  не можаха да унищожат. Впрочем българската войска беше лошо въоръжена и екипирана по време на Първата световна война, но българския войник показа чудеса от храброст, защото беше въодушевен от свещеното си чувство за историческа мисия и се виждаше като цивилизационен и държавен мисионер и като християнски морален избавител на поробените си събратя. Обратно - през комунизма българската войска беше перфектно екипирана и въоръжена, но имаше нисък боен дух и беше разединена, с ниско подготвени кадри, които не бяха помирисали барут, защото комунистите като интренационалисти и материалисти  се стремяха да потъпкат идеализма на националното, отричаха религиозните и духовните стойности, а и освен това възпитаваха в материализъм. Та кой ще иска да загине заради една материалистическа философия и кой ще се жертва за фабрични строежи и за материална  инфраструктура? Човешкият живот е ценен заради неговата изключителност като единение на материя и дух и ако няма идеална кауза, която да преминава като слънчев лъч през съзнанието на воина и която да го убеди да изостави  всичко земно и плътско в името на осъществяването на мистична ирационална мисия с трансцедентални измерения и понятия за свещеност, то тогава усилията на воинските възпитатели и инструктори отиват напразно. Българите бяха силни през Балканските и Първата световна войни, защото вярваха че служат на една справедлива кауза. Те бяха храбри и непобедими на бойното поле, нападайки на нож от 500 метра дистанция, защото считаха, че изпълняват вселенска мисия. Българите бяха възпитавани в идеализъм, в безкористност, в духовни ценности, в патриархалност, в зачитане и уважение на ближния си, комуто отиваха да помагат да се избави от страданията си. Затова и прочутата още от Средновековието българска храброст се разрази с небивала сила през войните за национално обединеие.

Във всеки акт на човешка дейност могат да се открият елементи на войната. Всеки миг от човешкия живот е една сражение, в което ние даваме  и  взимаме жертви. Затова познаването на воинските качества на българите, разпознаването на техния  непримирим дух и жажда за победа , отразен в успехите на спорта и науката през мирно време както и създаването на народностна психологоия въз основа на фактите и явленията от войните с анализ на подготовката и качествата на военния ни елит ще спомогне за нравствено-моралното израстване на българите, независимо с какво те се занимават в цивилния живот. Най-добре воинските качества личат в спорта и в бизнеса. Но има и бойни полета на духа и на интелекта, които предлагат сериозни и тежки  сражения за опазване на българската духовна, нравствена и интелектуална самоличност. Днес повече от всякога българските воини трябва да бъдат хора с перо  наместо меч в ръката за да отвоюват България от комунистическата философия и да изведат страната от блатото на небитието, към което ни тласнаха онези, които десетилетия забраняваха да се говори публично за българските успехи по време на войните през ХХв. Българският съвременен войник трябва да е убеден, че служи на една световна идеалистична кауза, за която трябва да е готов на саможертва.

Въпреки изключителното развитие на техниката в съвременната война психологията и манталитета оказват голямо влияние. Ако българите имат психиката на своите деди, то те ще бъдат непобедими. Така пише и в един средновековен латински документ от Ватикана – “Българите са малък народ, но непобедим”. А непобедимостта идва от ясното съзнание, че служиш на истината, справедливостта, честността и доблестта. Без тези фундаментални религиозни понятия няма и България, защото българското име, както пише известния македонски българин Йордан Хаджи Константинов –Джинот е синоним на истинност, честност и почтеност. Ето това са ключовите опорни точки на перспективаната постройка на българската народопсихология и ако те бъдат защитени нашите воини ще запазят репутацията си на храбреци и на предани професионалисти. Защото храбростта се ражда от чувството за истинност и справедливост, а българите през целия си исторически път, с изключение на годините на комуизма, нямат основание да имат гузна съвест в тази насока.

И така – храбростта и съзнанието за дълг като вродени качества на българите – ето това е платформата на бъдещото воинско и народностно възпитание, обоснована научно и публицистично  от безкрайните примери на българската военна и гражданска история.

 

                                 Частична библиография на Стефан Чурешки  през последните 14 години

Научни публикации

Чурешки, Ст.,  «Отношението "българи-хуни-скити" в ранносредновековните  текстове според една  интерпретация на известен пасаж от Именника на български ханове», сп.Минало, 1998, кн.1, с.13-22 . Сведенията от допълнителните проучвания върху Именника дават основания на автора да счита, че правилното назоваване на  документа е Именник на българските князе, а не Именник на българските ханове. Довод за това е естественият език на извора и успоредиците му с други документи от славянската традиция и българската народна памет.

Чурешки,Ст."Християнство и история. Към философията на българската история",С.,1998

Чурешки, Ст. "Един различен поглед върху вярата на ранносредновековните българи според някои успоредици в средновековните и античните извори", Минало,С.,1999,кн.1,с.5-25

Чурешки, Ст. "Народностното име и  произходът  на българите според някои  антични и средновековни свидетелства", Минало,С.,2000,кн.1,с.20-35

                Чурешки, Ст., «Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история», С., 2000

                Чурешки, Ст.,  «Римокатолическата пропаганда и българската история .Към философията на българската история», В.Т., 2001

                   Чурешки, Ст., «Кратък очерк относно историята на християнското изповедание», сп.Съвременник, бр.2,2004, с.474-502

                  Чурешки, Ст. «Историческата логика във философията на българската история», сп.Разум,  бр.1, 2004 (07), с.56-79

                 Чурешки, Ст., «Православието и комунизмът в България  1944-1960г.», С., 2004

    Чурешки , Ст. , « Религия и наука в България», сп.Съвременник, бр.2, 2007, с.434-455

              Чурешки, Ст. « Някои проблеми на философията на историята.Една задочна лекция за България», сп.Минало, кн.4, 2007, с.81-96

    Чурешки, Ст. «За някои видове исторически теории», сп.Разум, кн.2, 2007(16), с.63-87

                 Чурешки, Ст. « Наука и духовност», сп.Съвременник, кн.2, 2008, с.415-433

                 Чуреши, Ст., «Отново за философията на българската история», сп. Минало, кн.3, 2008, с.84-96

                   Чурешки, М., Чурешки, Ст. “Колелото на историята”, издателство Домино, С., 2008

                    Чурешки, Ст. “Трите периода в автентичната българска история –езичество, християнство, атеизъм”, сп.Съвременник, кн.4, 2009, с.410-427

                     Чурешки, Ст. “ Мадарският конник – неразгаданият символ на българите”, сп.Светъ, брой 1, 2009, с.26-29

                      Чурешки, Ст. “Християнските катакомби – символът на една епоха в историята на вярата”, сп.Светъ, бр.5,2010,с.19-23

                      Чурешки,Ст. “За философията на културно-историческото наследство на България”, сп.Съвременник, кн.1, 2О11г.,стр.326-335

Choureshki,Stefan, An observation on the getic-schythian ethnic ahd cultural interactions in the 8th.-5th. Century BC : Contact in motion, in: Thracia 11, Studia in honorem Alexandri Fol, Serdicae,1995,pp.181-190

Публикации в печата

  Чурешки,Ст. " Християнство, политика  и национална идея", в."Капитал", 30 юни-6 юли 1997г., с.55

  Чурешки, Ст "Левски в измеренията на светостта", Литфорум, бр.26, 9-15.07.1997, с.1-7

  Чурешки, Ст."За християнството и Яворов", Литфорум, брой 1, 1998, с.3

  Чурешки,Ст. "Необходима или излишна е националната доктрина на  България", в."Македония", 31.01.1998, с. 6

  Чурешки, Ст. "За България приемането на православието е било достойният, а не пресметливият избор", в."Континент", 09.10.1998, с.27

               Чурешки, Ст. "Македония и българската самоличност", в."Македония", брой 45,09.12.1998, с.5

               Чурешки,Ст. "Пак марксизъм-ленинизъм",в."АзБуки", бр.12,2000,с.6

               Чурешки, Ст., «Възпитанието в християнски добродетели – възможно пожелание за българското учлище», в. «Аз Буки», бр.40, 2004, с.14

  Чурешки, Ст., «Съвременното езичество», в. «Сега», 09.05.2005, с.12

  Чурешки, Ст., «За Орфей и националната идентичност»,в.«Сега»,  19.09.2005, с.13

                  Чурешки, Ст., «Академизъм и религия», в. «Седем»,   31 май-6 юни 2006,с.6

                   Чурешки, Ст., «История и религия», в. «Седем», 2-8 август 2006, с.6

                  Чурешки,Ст., « Интелигенция и елит на прага на ЕС»,  в. «Сега», 16.10.2006,с.12

                    Чурешки, Ст., “За книжовността и предмета”, в.”Сега”, 11.12.2006, с.12

                     Чурешки, Ст., “Когато рицарите станат шутове”, в. “Сега”, 26.02.2007 , с.12

                    Чурешки, Ст. “Какво правя още тук?”, в. Седем, 18-24.04.2007,с.5

                    Чурешки, Ст. “Историческата критика в България”, в. АзБуки, брой 39, 2007, с.14

                Чурешки, Ст. “За притчата на историята”, в. “Монитор”, 14 март 2008, с.15

                     Чурешки, Ст. “   Историческо съзнание        и религиозност”, в. “АзБуки”, брой 15, 2008, с.14

                     Чурешки, Ст. “Какво ни пречи?”, в. “Монитор”, 19 април 2008, с.12

                      Чурешки, Ст. “ Ще успее ли православието в България ?” , в. “Монитор” 25 април 2008, с.13

            Повече и по-актуални текстове от автора можете да прочетете в Интернет порталите www.pravoslavie.bg, www.liternet.bg, www.bg-history.info, http://chureshki.wordpress.com/ и   електронното историческо списание Anamnesis.

 

Статията е публикувана преди 6 години, 2 седмици на 05 ноември 2011 г, и е видяна 2842 пъти

Мнения за Храбростта на българската войска от гледището на автентичната българска народопсихология Споделете
вашето мнение!

Преди 6 години, 5 дни mironati каза

Не разбирам душата на клишетата - дори когато войската ни е храбра. Не смятам, че днешната еголичностна сервилна психология е подраздел на българската автентична (?) народопсихология.

Преди 6 години, 1 седмици Атил каза

Тук бих препоръчал книгата на военния психолог Тодор Панов "Психология на българския народ"! Дори съм я сложил в блога са като фундаментално четиво наред с още няколко...Статията е правдива , има вродени качества наистина у българина и те се дължат на българския дух. Това пак е неразбираемо понятие обаче също като понятието -Душа. Щото са нефизични,не са нито баница нито кебабче ! И на пръв поглед е трудно да се докаже съществуването им. Също като фактите от някои булгарски източници които ги "нямало"?! Духа се връща към кръвта и костите, това са биометафизични процеси, но са факт и съществуват откакто съществуват Слънцето и Луната и човека на този свят. Затуй почнах да пиша и за шаманизма ,който го "нямало" също като Тенгрианството,което не било доказано... Храбростта не зависи от никакво възпитание и никакъв разум или убеждения! Човек или се проявява като храбър или като страхлив. На страхлив може да се преструваш например ,но да се преструваш на храбър е много трудно! И почти никога не се получава. И оттук "мистиката" за "страхливия" роб ,който се превърнал в храбър войник и разгромил поробителя си. Това на практика е едно и също поколение! Мисля че днес робите и страхливците сред българите са повече а народна войска няма! Нека поколенията да помислят по-напред за това отколкото да разсъждават за неща от които нищо не разбират!( Например произхода на българите и общото на древните цивилизации...)