Формиране на българската народност

Според формулировките на историческата наука, етнос е съществуващата при определени исторически условия общност от хора, които си служат с един и същи език, притежават единна материална и духовна култура, и имат самосъзнание за своята народна обособеност, т.е. за това, че са различни от другите подобни общности от хора. Историята на човешкото общество познава три вида етноси: племе, народност и нация. Племената възникват при условията на т.нар. дивачество и варварство и окончателно се консолидират до племенни съюзи(орди) в периода на военната демокрация. Народностите се оформят и развиват след създаването на държавна организация. Нацията е продукт на новото време, когато връзките между хората стават много по-тесни и по-плодотворни. През средните векове в Европа се появяват редица романски, германски и славянски народности. Една от първите сред тях е и българската народност.

Акад. Д.Ангелов формулира пет основни черти(белези) на народността.

Първата отличителна черта на всяка народност е общият език, който се говори и разбира от всички членове на общността. Езикът се явява спойката, която най-ярко подчертава единството на хората в тази общност. Колко важна е ролята на езика като белег на народността личи най-добре от това, че ако отделни лица или групи по една или друга причина забравят родният си език, то обикновено следва и тяхното етническо обезличаване, т.е. следва загубата на тяхната народност.

Втори важен белег на народността е наличието на една сравнително устойчива култура, която си има свои специфични черти и се предава по традиция от поколение на поколение. Културата бива два вида: материална ( жилищна, покъщнина, оръдия на труда, украшения, оръжия и т.н.) и духовна ( религиозни, политически, естетически и др. идеи). Духовната култура също сполучливо може да се използва като етнически портрет на съответната народност, особено чрез литературните творби, песните, танците и т.н.

Всеки народ с течение на времето придобива една ясно открояваща се историческа памет, която говори на хората за тяхното многовековно съществуване, изгражда ясно изразено чувство на солидарност, сплотява народните маси, особено в дни на големи изпитания. Историческата памет се освежава било по пътя на устното предание, било чрез книжовността или чрез веществените паметници. Тя може да избледнее в дни на чуждо владичество и робство, както се случва с нашия народ по време на турското иго, та се налага отец Паисий Хилендарски да я възстановява чрез своята известна "История славяноболгарска".

Белег на народността понякога може да бъде общата религия. Тя получава особено ярка изява при положение, че даден народ живее в обкръжение или съжителство с друг народ от който се различава в религиозно отношение. Така е в началото по отношение на ромеите. Разграничението е българин-християнин, който е християнин не е българин, християни са ромеите, гърците. По-късно по време на турското робство става обратното - ако си мюсюлманин ти си потурчен и не си българин. Принадлежността към "християнската вяра" се явява важен показател за характеризиране на българската народност и противопоставянето и на турците-мюсюлмани.

Последната важна черта на народността( но не и по значение) е народностното съзнание(самосъзнание). Да имаш народностно съзнание, значи да знаеш, че принадлежиш към даден народ, че говориш неговия език, да чувствуваш, че си свързан с неговото минало, с родната земя, да познаваш и споделяш проявите на неговата култура( материалното и духовното му творчество). Самосъзнанието се създава и утвърждава под влиянието на различни фактори. Най-важните от тях са семейството, училището, обществената среда и т.н. Народностното съзнание се предава от поколение на поколение и е извънредно устойчиво. Българин се чувствувал обитателя на нашите земи през 8 век и през 10 век и през 15 век и днес. Нещо повече, българи се чувствуват хора, напуснали родината преди десетки години. Съзнанието за народностна принадлежност се изявява и утвърждава чрез едно общо народностно име: българи, руси, германци, сърби, французи и т.н. Всяка формирала се народност притежава свое самосъзнание.

Създаването на народностите е продължителен и нелек процес. При това върху този народообразуващ процес въздействат различни фактори.

Един от главните фактори, спомагащ за превръщането на племената в народност, е наличието на обща територия, в която се изгражда, живее и твори даден народ. Общата територия е решаващ фактор при образуването на българската народност през 9-10 век. На тази територия, обхващаща главно областите Мизия, Тракия и Македония, се срещат и заживяват съвместен живот отделните компоненти на нашата народност( старото балканско население, славяни и българи), за да се слеят след няколко века в една хомогенна общност.

Сама по себе си общата територия не би могла да изиграе своята обединяваща роля, ако наред с нея не е налице и държавна организация. Благодарение на властта, която има добре устроен административен апарат, става възможно да бъдат разчупени тесните рамки на родовата организация и по този начин да се преодолее племенната разпокъсаност и обособеност.

Три години след смъртта на кан Кубрат(663 год.) във Велика България(Кара Булгар) обхващаща тогава огромни територии от източна Европа и северна Азия, (макар все още вместо това да рисуват по картите, територията на хунобългарското тарханство в Северното Причерноморие, представяйки я за "Велика България"), започва междуособна война. След като претендентите за трона Аспарух и чичо му Шамбат пет години обсаждали Бояна и Котрага на полуостров Крим, Боян сключил съюз с Хазарската орда. С това получил превес и изтласкали претендентите до р.Бури чай(Днепър), където се състояла решителната битка. Хазарите претърпели огромни загуби и оттеглили помоща си за Боян. Така той си върнал трона, но от Днепър на запад териториите останали под властта на Аспарух и Шамбат. Долното Поволжие и Северен Кавказ били отстъпени от Боян на хазарите заради тяхната помощ в гражданската война. След смъртта на чичо си Аспарух напуснал Киев, предугаждайки настроенията на тамошните боляри, и действително след това те предали града на Боян. Аспарух с осиновените си братя Кубер и Лачин заел областите Онгъл(между долното течение на Днепър и делтата на Дунав) и Кашан(Молдова и Закарпатието). Оттам атакували Балканите и за по-малко от две години завладели северната и западната част на полуострова. През 681 год. Аспарух обявил откъснатите територии от Велика България и балканските си нови земи за отделна държава със столица на Балканите в Плиска. Частите от българската народност които се отделили с Аспарух били от бурджаните(северокавказци), ермийците( преселници от Тюркския каганат след като групировката на узите взела властта там) и няколко рода алани воювали на страната на Аспарух...Старото балканско население ,родственно с булгарите(българите), от самото начало се приобщило към тях а славянските племена получили статут на подвластни поданици на България.

Ще направим една ретроспекция в действията на българската власт в насоката довела до формирането на една-единствена народност:

"...българите, като наели срещу заплата авари и околните славянски племена..."

"...на императора било известно по слух, че Крум се е отправил на поход, като събрал голяма войска от аварите и околните Славинии."

"..А императорът като изпратил тайно хора в България, заловил княза на северите Славун, който бил направил много злини в Тракия..."

"...Там били пратениците на други народи, именно абодритите... и тимочаните, които наскоро се били откъснали от съюза си с българите..."

Това е през първото столетие на новата държава и по-нататък:

"...кавхана...направих моят брат и стратегът Леон нека бъде негов подчинен. От Берое и...Дултрони първенец е ичургу боилът Тук - за дясната страна на моя саракт(южната страна на царството, на стария език, юга българите обозначавали с думата "сара") - Анхиало, Девелт, Созопол, Ранули - главатар е боилът кавхан Иратаис, а Кордила и Григора са му подчинени стратези."

"...българите, като изпратили войска, ...разорили с меч славяните, ..изгонили техните князе и им назначили български управници."

"И тъй, колкото били в десетте комитата, те се събрали около двореца му..."

След покръстването имаме обратния процес, тъй като отдавна кръстените славяни станали опора на властта на новата прохристиянска групировка начело с Борис:

"След това..Борис...отделил Кутмичевица от Котокой, поставил и за управител Домета, като освободил Курт от областта..."

Не е случайно това, че действителния процес на формирането на българската народност на Балканите започва от самото основаване на държавата през седми век и в общи черти приключва през десети век, след установяването на обща религия и общ език.

Важен фактор за създаването на народността е развитието на стопанския живот, появата и укрепването на градовете като центрове на търговия и занаяти. При един по-развит икономически живот се създават по-благоприятни възможности за преодоляване на племенната раздробеност, за създаването на по-тесни връзки между населението в дадена област, за сближаване и взаимно проникване на отделните етнически групи.

Един специфичен фактор, който може при определени условия да повлияе върху формирането на народността, е религията. Въвеждането на нова, обща за всички поданици, религия допринася за преодоляването на битовата и културна раздробеност, създава условия за уеднаквен начин на живот, на мислене, на поведение. Важно в това отношение е и изнамирането на собствена писменост и книжнина, както и на слой от образовани хора. Благодарение на писмеността става възможно да се наложи по-лесно един общ език и да се премахне съществуващата пъстрота на племени езици и диалекти. А чрез дейността на интелегенцията(със слово и книга) се допринася за укрепването на чувството за принадлежност към род и родина, за утвърждаване на едно по-силно изявено народностно съзнание.

Веднъж изградена и здраво консолидирана, народността може да мине и без наличието на някои(дори без всички) народообразуващи фактори. Нашият народ е бил лишен от своя държавност за дълги периоди от време, но въпреки това се е опазил, продължил е да съществува, да се развива със свой език, бит ,култура, самосъзнание.

Сложен е въпросът за начина на образуването на народностите. Обикновено се приема, че това става при наличието на два паралелно протичащи, но коренно различни процеси. Първият процес се свежда до постепенното преодоляване на племенната раздробеност, до обединяването на племената в едно цяло, най-често в рамките на държавността. От друга страна се развива процес на постепенно сливане на различните етнически групи, на тяхното уеднаквяване до сплотяването им в нова етническа общност с единно народностно съзнание и самоназвание.

В продължение на около 70 години ( приблизително от 580 до 650 г.) една обширна част от Балканския полуостров е плътно заселена със славянско население, делящо се на различни племена. Всяко племе си има свое име, познато на съвремениците и употребявано от тях ( севери, тимочани, абодрити,смоляни и т.н.). Това променя употребата на понятието "Славинии" у византийските автори. Докато по-рано с това име се обозначават само земите на север от Дунав, то сега вече Славинии се появяват и на юг от реката. С това име се обозначават земите, заети от едно или друго славянско племе. Доколкото Славиниите представляват самостоятелни области, използва се и названието на съответното племе за обозначаване на същите тези области: "Берзития", "Драговичия", "Велезития" и др.

Интересни сведения получаваме от сборника с исторически летописи от Волжка България за произхода и възникването на антите, славянска групировка играла важна роля по-късно в образуването на българската и древноруската народност( урусите - преди да се разделят на руснаци,украинци и белоруси).

"...Сина на Боян-Челбира, Тубджак(563-593 г. , дядото на Кубрат), воювал на страната на аварите с Рум(Византия) и с подчинените от румците(ромеите) улчийци(славяни). В същото време , когато аварите безпощадно убивали улчийците, българският балтавар ги щадял и изкарал от Рум( от днешните български земи) в своите владения до двеста хиляди от тях. Тези булгарски(български) улчийци почнали да ги наричат анчийци(анчилар), т.е. "погранични", "окраиными"(думата има значение и като "побратим" - анчи). Тъй като били заселени на северните рубежи на бегството(бейлика) Кара-Булгар - в Учула и Бури Чай(Днепър). Хакана на аварите отначало се отнасял към това с раздразнение, но когато по заповед на Тубджак анчийците направили няколкостотин лодки и успешно се сразили на тях с румците, смегчил отношението си и ги оставил на мира..."

Българите и славяните са се познавали отлично и са имали обща историческа памет, предците на славяните проживели около 1600 години в древнобългарската държава Идел...

Създаването на българската държава на Балканите е събитие, което изиграло решаваща роля за оформянето и утвърждаването на днешната българска народност. От една страна, чрез държавата се преодолява племенната раздробеност на славяните и се подпомага сливането им в едно цяло, а от друга - извършва се смесването на славяни и българи, като се намаляват съществуващите помежду им различия от езиково, битово и религиозно естество. Тези два процеса имат за краен резултат образуването на българската народност като устойчива етническа, политическа и културна общност. Териториалното разширение на България, особено през 9-ти век, довежда до включването на редица славянски племена от "българската група" в нейните предели. Постепенно се очертават трите главни области, образуващи сърцевината на българската държава (Мизия, Тракия и Македония). Именно в тези териториални рамки се извършва и утвърждава процесът на изграждане на българската народност на Балканите.

Покръстването на българите (866г.) и извоюването на самостоятелна българска църква (870 г.) съдейства за ликвидирането на племенната раздробеност на славяните, както и за обединителния процес на двата основни етноса. На мястото на изхвърлените Тангра, Кубар, Перун, Лада, Морена и т.н. почва да се почита един общ бог.

Подвластните славяни стават равноправни поданици а аристокрацията им се изравнява по права с българската. В замяна на старите обреди задължителна сила придобиват редица религиозно-култови действия като кръщение, причастие, пост, молитва, изповед, молебен, погребални обичаи и др. Народния годишен обреден календар се християнизира и става еднакъв за всички. Всичко това създава един нов светоглед и начин на живот. След покръстването смесените бракове, които преди 866 г. все пак не са били масово явление, сега стават нещо съвсем естествено и нормално. Всички поданици са християни, които могат да се сродят без никакви пречки, съобразно въведените в страната светски и църковни закони.

Славянският език, който е говорим и разпрстранен във всички части на страната, сега се превръща в богослужебен и книжовен език. Узаконяването му като официален държавен език става на Преславския събор през 893 г. Същевременно това е смъртен удар върху българския тюркски език и за негова сметка в процеса на формиране на новата народност се утвърждава старобългарския език от славянското наречие. Булгарския език постепенно потъва в забрава, като само кук-огузите, които не изоставили живота си в полето съхранили стария тюркменски език.

През 10-ти век българската народност в общи линии е изградена. Основни нейни белези са : общият език (славянски), единната религия (християнската), историческата памет ( българска), единното народностно съзнание( славянобългарско) и приблизително единната материална и духовна култура( българска).

В създадената през 9-10 век материална и духовна култура преобладава българският облик - на жилища, инвентар, керамика, облекло, накити, песни, танци и т.н. Християнизирания годишен празнично обреден каледар и до днес се е запазил върху сновата на стария тенгриански празнично-обреден календар.

Създаването на българската народност като резултат от продължително и сложно развитие е придружено и от възникването и утвърждаването на едно общо название за всички, които принадлежат към нея. Това название е името българи.

Главна причина за налагането му като народнстно наименование е дъжавата България - в рамките на която се формира балканската българска народност. Основната и главна роля в тази държава играят именно - българите. Още преди настъплението на Аспарух, векове преди това, на много места на Балканите се заселват българи. Така например Крум, Омуртаг и Пресиян говорят за "многото българи", над които владеят. Постепенно имената на отделните славянски племена се загубват и забравят. Самите византийски автори, които пишат за България спират да разграничат славяни от българи, като често поясняват, че славяните са българи и обратното , че българите са славяни...

Отново ще направим едно ретроспективно пътуване в миналото, за да видим кога и как се стига до утвърждаване на името "българи" за всички поданици на държавата:

"Случи се, че по времето на епископството на преподобния Йоан се вдигна народът на славяните (616 г.) - безчислено множество, съставен от драговитите, сагудатите, велегезитите, ваюнитите, берзитите и други племена..."

"През тази година (658 г.) император (Констанс 2) се отправил на поход срещу Славиниите..."

"Прочее преди славяните нямаха книги...Това са славянските букви...24 подобни на гръцките, а 14 според славянския език"(Черноризец Храбър)

"Книги от Стария Завет..., които са преведени от гръцки на славянски език при българския цар Симеон, син на Борис, от презвитер Григорий, черковник на всички български черкви..."(10-ти век)

"Тези благочестиви книги, наречени Анастасии, преведе по повеля на нашия български княз Симеон от гръцки на славянски език епископ Константин(Преславски)... Този Борис покръсти българите в годината етх бехти.(907 г.)

"Аз съм от новопокръстения български народ...Той (Борис) с Христовата сила и кръстния знак победи коравото и непокорливо българско племе..."("Чудото на св.Георги с българина" - 10 век)

" Ще възстане Михаил, каган на българите. Даденото му царство на българите прие не чрез насилие...И тук пак ще дойдат две части измаилтяни. И ще изпълнят цялата българска земя..."("Тълкувание Данаилово")

Много скоро старобългарският език почва да обслужва и други страни и народи. Голямо е неговото значение за създаването на староруската и старосръбскита литератури. Може би поради това понякога този език го наричат "старославянски" или "черковнславянски". Това обаче е неточно, защото той не възниква на основата на някакъв митичен , общ за всички славяни език, нито пък се създава специално за църковни нужди! Всъщност това е книжовният изказ на говоримия език на българските славяни, с други думи старобългарският език от славянското наречие.

България е първата държава в Европа, която създава необходимите условия и увековечава една писменост и книжнина на народен, на говорим език. Културните събития в страната от края на 9-ти и началото на 10-ти век имат значението на пример и опит за останалите европейски народи и особено за славяните. Запазвайки и развивайки на нова степен делото на безсмъртните Кирил и Методий, българите обективно дават своя голям принос в развитието на средновековната европейска цивилизация.

Статията е публикувана преди 5 години, 3 месеца на 25 юли 2012 г, и е видяна 3426 пъти

Мнения за Формиране на българската народност Споделете
вашето мнение!

Преди 4 години, 9 месеца sim4o отговори на Атил

формира българската народност на Балканите. През 10 век. Оттогава се говори само за българи Т.е. българите асимилират всички останали! ... език от западнобулгарското наречие(славянския) става език на новата народност тук. ....Културата .. остават - български,

... Абсолютно вярно и се приема - западнобулгарският си остава основен език .. и хората живеещи на тези територии се асимилирати почват да говорят само западнобулгарски .. Западнобулгарски си говорим и ние и до днес! .. така разбирам основтата теза на статията! .. Културата и фолклорът също са преобладаващо западнобулгарски .. явно могат да се намерят огромен брой сходства с останалите западнобулгари - сърби,чехи, хървати, поляци, руснаци ... тука освен да се съгласим .. друго не виждам какво да правим! .....................................

Атил каза преди: 6 мес., 4 д. През девети век в България тук има един народ и той е българския, с българско самосъзнание ,култура и език ..

Въпросът е .. пред девети или десети век ..??! кое мнение е валидно .. Атил каза преди: 6 мес., 4 д или ... Атил каза преди: 2 ч., 44 мин ... ама майната му - век напред .. век назад - важното е статиите да са научни! .. За западнобулгарите се изкефих!

Преди 4 години, 9 месеца sim4o отговори на Атил

Фактите никога не са били теоретични...

Почти винаги, фактите ,сами по себе си, са си по скоро практични, отколкото теоретични!.. тука се съгласявам на 100%.. на 100% се съгласявам и със Западнобулгарския , като религиозен език! . просто търсех малко повече пояснения ..... ...

..официалният .. от западнобулгарското наречие(славянския .

А защо официалният език е бил от Западнобулгарското наречие ... дали аристокрацията и администрацията не са разбирали по-добре западнобулгарски .. как мислиш ..

Преди 4 години, 9 месеца Атил каза

Фактите никога не са били теоретични, фантастичните и тъпи разсъждения ги причисляват към теориите. Държавата се намира в Европа, там господстващата религия е християнството.България не е била на зор да се кръсти както се опитват да ни убеждават някои, но все едно рано или късно е трябвало да се случи поне по политически причини..Както става с всички европейски страни. Българите и куманите от Отвъддунавска България се кръщат чак през 12 век...От унгарците.Налагането на християнството за държавна религия е предизвикано и от вътрешнополитическите борби за власт. Борис е бил подкрепян от прославянската и прохристиянската групировка(болшинството от славяните отдавна били кръстени). Славянизираните български родове също го подкрепили. Водачите на разбунтувалите се провинции ги хванал с хитрост. След това воювал с бунтовническите групи по места, а тия които сложили оръжие им дал амнистия. Повече от две десетилетия тук царял пълен хаос и всеки кръщавал както му дойде и на какъвто език и ритуал му дойде на акъла.Гръцките духовници които отговаряли за църквата явно има ли други по-неотложни задачи...тарата култура,материална и писменна била разсипана и унищожена.Били в употреба поне 4 официални езика и писмености - гръцки, латински ,булгар-тюркски и славянски. Като писмото на славяните и българите, гръцките духовници го унищожавали , ако не вече заради триезичието, то за това че било "езическо и бесовско" понеже с него си служели предимно славянските и българските жреци. Събора от 893 г.трябвало да сложи ред и го направил. Чуждото духовенство било изпъдено,българската азбука създадена от Константин - Кущан-Баксан,въведена за официална,а едно от наречията - за официален и Богослужбен език. Борис избрал славянското по разбираеми причини, булгар-тюрското било наречието на групировката срещу която водел борба с роднините си - съперници. Освен това славяните били опората на новата религия в страната. Какво се случило след това горе в статията пише.

Преди 4 години, 9 месеца sim4o отговори на Атил

и богослужебен език от западнобулгарското наречие(славянския) ...

Нали вярата беше , ако се не бъркам - в Тенгри ... защо пък западнобулгарски се е ползвал за служебен - ей това пък сега ме хвърли в дълбок размисъл .. ?? Да не би самите вярвания да са западнобулгарски ??

Преди 4 години, 9 месеца sim4o отговори на Атил

..официалният и богослужебен език от западнобулгарското наречие(славянския)...

Че славянският е западнобулгарско наречие е интересна теория!!!.. малко се поизяснява вече историята на Булгарите ! Западните булгари, излизат да са си славяни ..

Преди 4 години, 9 месеца Pomak отговори на Атил

Да, както се казва нищо ново под слънцето...Написах 10-15 изречения ясно и разбрано, дори за ученик от 8 клас, но вие изглежда имате сложени хомоти от извънземните..(Филма на Стивън Спилбърг - "Падащи Небеса"). Племена преставаме да имаме когато се формира българската народност на Балканите. През 10 век. Оттогава се говори само за българи - не се говори и пише в чуждите документи(защото българските са унищожени и оцелелите са моите основни източници и съм посочвал нееднократно..). Не се пише за хуни,скити,анти, себери и т.н.„ а само за българи. Т.е. българите асимилират всички останали!А официалният и богослужебен език от западнобулгарското наречие(славянския) става език на новата народност тук. Културата и расовите черти обаче преобладаващо си остават - български, държавата също, и на никой не му е минавало през ум да я...

Атиле, С това че си написал тук и твърдиш че за българи се говори едва от 10 в насетне ти надмина дори себе си в разпространяването на измишльотини от съплеменниците на ахмед доган (татарите)! Завчера постнах една статия като коментар под друга от твоите теми тук; тя е от един руски сайт, неистирически, по-скоро политически и се отнася до някаква младежка националистическа организация в Тарастан - очевидно популярна и масова - която се кани да празнува някаква годишнина на основателя на Златната Орда - хан Батий. Изрично се подчертава, че той е родоначалник и на татарите и че това става през 13 век след н.е. Което ме навежда на мисълта, че Д. П. Даскалов е станал жертва на някаква заблуда от страна на професорите в Казанския университет - че татарите нахлуват и завладяват Волжска България през 8 в от н.е. И след като те се настаняват за първи път на полуостров Мала Азия през 11-12 в. и то първоначално като "рая" в българското и арменското княжества там, значи е напълно възможно те да са още в активната фаза на популационната си експанзия и истинското им настаняване в Европа да е станало през 12 или дори 13 в. с организацията на Ордата от хан Батий. Убеден съм че ти няма да се съгласиш с нищо което не поддържа твоите тези, дори и да ти избожда очите, но все пак ще ти кажа -единственото общо между българите (скитски народ) и тюркотатарите (монголоиден народ с примеси на европеидни, т.е. скитски гени) е това че вторично огнище на възникване на тази популация от монголоидната раса - тюрките или татарите - са Алтайските планини където коренното население е било от скитски произход и те най-вероятно са внесли гените в тюрската популация, заради което днешните антрополози ги определят като "монголоиди с някои европеидни черти".

Преди 5 години, 3 месеца Атил каза

Да, както се казва нищо ново под слънцето...Написах 10-15 изречения ясно и разбрано, дори за ученик от 8 клас, но вие изглежда имате сложени хомоти от извънземните..(Филма на Стивън Спилбърг - "Падащи Небеса"). Племена преставаме да имаме когато се формира българската народност на Балканите. През 10 век. Оттогава се говори само за българи - не се говори и пише в чуждите документи(защото българските са унищожени и оцелелите са моите основни източници и съм посочвал нееднократно..). Не се пише за хуни,скити,анти, себери и т.н.„ а само за българи. Т.е. българите асимилират всички останали!А официалният и богослужебен език от западнобулгарското наречие(славянския) става език на новата народност тук. Културата и расовите черти обаче преобладаващо си остават - български, държавата също, и на никой не му е минавало през ум да я преименува, когато са преименували народа по време на покръстването(личните им имена). Възрожденската архитектура е продължител на традициите на средновековната - в Анадола, който не е бил в рамките на средновековната българска държава имаме същите черти и характеристики. Който иска може да отиде и да направи един фоторепортаж или филм.И религиите и различните азбуки и езици не са могли да изтрият и променят нравите бита и обичаите. Както и хората.Та оттам и "изпаренията и изчезванята" на траките и древните македонци. Станали са турци и българи а някои дори и гърци... За Англия недей да разсъждаваш защото и за това малко знаеш, смесват се келти и германци а след това и нормани. Английския език все пак се остава към немската група. По-добре поразсъждавай над французите защо насят немско име а се числят към романските народи а в основата на народа им са галите- които ги "няма"?!