Въстанието на принцовете Петър и Асен за извоюване независимостта на Царство България

Те наистина са принцове, както ги наричат летописците от Волжка България, живеещи в "стария дом" на предците си в Търново. А въстанието и войната за независимост си е лично тяхно дело и "приумица"...!

За произхода на династията АСЕН по сведенията от "Джагфар тарихи":

"...Стареца Умар обаче скоро починал и на трона бил издигнат АЗАН ТУКТА. Син на Кермек и дъщерята на аварския каган Улаг от рода Магунти. Рода Дуло си върнал властта.

В детството си Азан бил доста слаб и кам-бояните му дали заговорено име... По-голямата част от живота си прекарал в служба при аварите далеч от политическите ежби в България.

Азан бил баща на КРУМ и брат на КАРДАМ. Всички дунавско-български царе след него носили родовото име АЗАН(АСЕН).

Жената на Азан била княгиня от рода Урус-Алан.Тяхната дъщеря Арья Услан била омъжена за Кан-Караджара и родила най-великия цар на Кара Булгара - Урус Айдара!

Майката на средния син на Омуртаг - Джан Арбат(Енравота) била

маджарска княгиня..."

Необходими са още уточнения по въпроса за произхода на Асеневци, тъй като фантазиите и спекулациите и тук не са спрели нито за миг...Кой е този техен "родоначалник" Азан Тукта? Него все още го наричат "Хан Токту"(766-767)...В чуждите им извори пишело, че бил "мъж българин, брат на Баян". Това е сведение на виз. хронист Никифор. Сигурно е това, че брат му Баян е бил известна за времето си личност сред византийците, щом чрез него се обяснява кой е всъщност владетеля Токту. Защо така?

Двамата братя взели властта в смутното време на дългата династична криза у нас през 8-ми век. Те лично преследвали хората на предишния Умар на север чак до Дунава, но в една от схватките загинали...По същото време византийския император Константин V Копроним нахлул в България и опустошил много села и местности, възползвайки се от размирицата.

Дали наистина и Баян е загинал край Дунава? По-скоро изглежда се е спасил, но волю или неволю му се наложило да поеме обичайния по това време път на емигранта - към Константинопол. Все едно междуособиците продължават и третия брат Кардам взема властта цели 10 години след тия събития през 777 год.

Основание да се мисли, че Баян чрез който обясняват за Азан Тукта("Токту") е станал техен човек, дава един пръстен-печат от VIII век, на който се чете:"Богородице, помагай на Баян патриция и стратега". Нищо не ни пречи да приемем ,че става дума за същия Баян. Не бива да се забравя също, че титлата патриций била твърде висока и не се е давала на кой да е, а предимно на лица от владетелски произход. Например с нея били удостоени нашите Кубрат, Телериг а също и Карл Велики - бъдещият германски император. Така че най-вероятно въпросният Баян да е попаднал във Византия, там да е бил покръстен и удостоен с почетни титли и високи длъжности подобно на дядото на Кирил и Методий и редица други високопоставени български емигранти по онова време.

А по времето на принцовете , извоювали независимостта на България нямало никакви обществено-класови назрели условия или благоприятна международна обстановка...Както обичат да се изразяват някои марксистки историци.

Вътрешната политика на Комнините, които управлявали българските земи по това време, била в интерес на поземлената аристокрация, като особено се разрастнало прониарското съсловие. В рамките на тази византийска аристокрация влизало и българското болярство.

През 12 век затишието в българските национално-освободителни борби е факт. Идеята за възтановяването на българската държава обаче била жива и то сред всички социални общности...Свободолюбивите настроения били най-силни в Паристрион(Северна България). По думите на Никита Хониат, участник в събитията, местните българи се осланяли на своите крепости по "надоблачни височини" и се държали " високомерно към ромеите". На друго място казват че " българите там не обръщали много внимание на византийската власт".

 Областта между Дунава и Балкана си останала една странична провинция, където администрацията явно избягвала да притиска местното болярство, тъй като то защитавало от набези северната граница на империята... Показателни са думите на един местен болярин : " Аз като служа на Урум кана(византийския император), пазя и собствените си земи".

А хората били свързани и със спомена за Първото българско царство, в градовете се пазели архитектурните паметници от миналото и книжнината, родовата памет на аристокрацията била жива. Както знаем, в търновската църква "Св.Четиридесет мъченици" дори и през 19 век съжителстват надписите на Крум, Омуртаг и Иван II Асен. От преписката на Цар Калоян с папата научаваме, че местното болярство разполагало с недостигнали до нас - закони, и "книги на нашите стари царе".

Често пъти за начален момент на идеята за  въстание и като първо известие за братята Асеневци се споменава срещата им с Исак Ангел през ноември 1185 г. при Кипсела, където била армията за война с норманите.

Според Никита Хониат, който бил тогава императорски секретар, възникнал спор за едно малодоходно село(явно са го искали по стратегически съображения). Скромното искане било посрещнато с груб отказ, който според византийския историк бил добре дошъл за тях, като повод за бунт. Асен дори не се въздържал да заплаши лично Исак Ангел, заради което бил наказан с удари по лицето.

Как точно са стояли нещата можахме да научим от сведенията в "Джагфар тарихи" за политиката на техния владетел, на Волжка България - Г.Челбир спрямо България на Балканите:

"...Сина на Чишма, Улаг Чишма, който се намирал в Бащу(Киев) потвърдил достоверността на разказа на Белебей, и свързал посланика с тримата кара-бурджански принца. Единият от тях, Боян, бил уговорен от Улаг Чишма и пристигнал през 1184 г. в гр. Буляр, където бил приет от самия цар. Челбир така се зарадвал от тази среща и здравето на кара-бурджанския народ, че приел на служба Улаг Чишма и му заповядал с отряда си от 800 човека да помогне на братята-принцове в тяхната война срещу лукавите тирци(гърци)..."(том 2,1994 г., гр.Оренбург, стр.109)

Та оттук и да съдим какъв "коз" е имало в ръцете на Асен и Петър през 1185 г. срещу Исак Ангел на срещата им при Кипсела.

Като добри познавачи на българската народопсихология, на тях им е било нужно нещо повече от временните благоприятни народни настроения(Например допълнителния натурален налог върху животните по случай сватбата на Исак Ангел...).

Но те развили идеята за "Знака от Горе, знамението, дори поверието за Орендата на владетелите, Божията благословия за правото дело и т.н.", в условията на тогавашното християнство.

Нарочно изчакват пролетта на 1186 г. когато е насрочено освещаването на новия храм посветен на "Св.Димитър", покровителя на Търново и на техния род, за да обявят началото на "бунта".

В Търново са поканени епископите, които са заставени да ръкоположат техния сподвижник Василий за български архиепископ, който пък от своя страна коронясал, големият брат за - Цар!

Той приел името Петър в знак на приемственост със стария цар Петър преди загубването на независимостта.

Колебанията на някои по-първи българи били пресечени с "накървяването" им, като ги заставили да изколят разните византийски чиновници, войници и други тем подобни...!

Веднага след обявяването на независимостта и коронясването на новия български Цар, била подхваната "въоръжена пропаганда" - български отряди потеглили в различни посоки, като ликвидирали византийските местни органи и обявявали българската власт.

Основните сили били насочени на изток и към Преслав. По-късно цар Петър се установил в този град, който отново бил обявен за столица а Асен като съвладетел останал в стария родов дом - Търново.

През първата кампания, т.е. пролетта на 1186 г. те не могли да овладеят Преслав, но взели под свой контрол планинските проходи и дори преминали в Тракия.

Исак Ангел реагирал бързо и въпреки оказаната съпротива разбил българите и овладял Паристрион. Асен и Петър се изтеглили с въоръжените си отряди на север зад Дунава.

Това станало през лятото в разгара на жътвата, местното болярство привидно притихнало, масова мобилизация не могла да се осъществи а братята и хората им били обявени за бунтовници.

Високомерният Исак Ангел обаче, въпреки това "опожарил кръстците с жито", с което окончателно настроил българите против себе си. Сметнал с това въпроса за приключен и победоностно се завърнал в Константинопол, като не оставил дори сериозни гарнизони на север от Балкана.

Някои ромейски аристократи обаче осъзнавали същината на българските събития, а Исак Ангел станал обект на жлъчни тънки подигравки. Казвали, че Исак е по-велик и от Василий II - докато прочутият Българоубиец не могъл да сломи българите цели десетилетия, сегашният император сторил същото за няколко седмици...

Още през есента Петър и Асен се върнали с многократно по-голяма от обещаната  от Кан Челбир куманска помощ и освободили Северна България.

Така започнал вторият етап от освободителната война. Двамата заявили категорично, че " няма да се спрат(...) докато не обединели под една власт мизи и българи, както някога..." Т.е. докато не бъде освободена и все още византийската тема България и възтановена целостта на Българското царство.

Настъплението продължило в Тракия. Армията водена от кесаря Кантакузин, била разгромена. Новият главнокомандващ пък обърнал оръжието си срещу императора, мечтаейки за короната.. Смущенията и междуособиците в противниковия лагер дали възможност на българите да проникнат към Централна Тракия и Странджа.

Опитът на Исак Ангел да премине в контранастъпление през есента на 1187 г. бил париран. Византийската армия била по-многочисленна и превъзхождала българските сили. Тук обаче се сблъскали с военния талант на Асен, военачалник "извънредно изобретателен и твърде способен в трудни положения", който печелел инициативата със светкавични удари в три направления(Пловдив, Боруй и Ахтопол).

През 1188 г. ромеите атакували България през Средец и Западния Балкан, но били спрени при Ловеч. Тук Асен удържал тримесечна обсада, а Исак Ангел се принудил да сключи примирие. Въпреки, че най-младият брат Йоаница(Калоян) бил отведен като заложник, империята "де факто" признала възобновената българска държава.

 

Утвърждаване и укрепване на Второто Българско царство

Преминаването на Третия кръстоносен поход през Балканите открило нови възможности пред българите. Пратеничеството на "Калопетър и брат му Асен" посрещнало Фридрих Барбароса още в Ниш.

Зелените стрелки през Балканите проследяват пътя на Третия кръстоносен поход, воден от Фридрих Барбароса.

Бил сключен съюз и със сръбския жупан Стефан Неман.

Въпреки че кръстоносците завзели и подложили на разорение българските земи под византийска власт в Тракия, в това число градовете Пловдив и Боруй, Петър признал старшинството на немския император. Нещо повече, в Одрин Барбароса бил посетен от ново пратеничество обещаващо 40-хилядна помощ за атака срещу Цариград. Западни хронисти, например Ансберт, твърдят, че Петър искал от Барбароса "диадемата на гръцкото царство". Т.е. не може да се отрече на братята приемвеност и продължаване на традициите в българската външна политика. С други думи, ако немците успеели да унищожат Византия, Петър искал да поеме мястото на "източен император", признавайки "западния"(този на "Свещената Римска империя") за първенствуващ.

Такава била и идеята на Барбароса по същество, но едва следващия вече латински Четвърти кръстоносен поход успял да я осъществи частично след превземането на Константинопол...Но в надменното поведение на латинците спрямо българите и претенциите им и към самата България, тази идея била погребана, заедно с разгромената им империя от цар Калоян. България не получила правото да има "източен император", но не получили след това такова право нито гърците, нито папата. Получили го турските султани, заедно с властта над Проливите, едно фактическо положение, което под друга форма продължава и до наши дни...Русия по-късно продължила да прилага към България къщата политика както Запада и Византия, но засега и тя нищо не е получила от това...!

Отминаването на кръстоносната заплаха за Византия обаче, развързало ръцете на Исак Ангел, който вече имал достатъчно причини да унищожи възобновената българска власт на север. Византийските успехи през 1190 г. били значими - флотът навлязъл в Дунавската делта, като прекъснал пътя на съюзните кумански части и им нанесъл тежки загуби, а самият император обсадил Търново. Градът обаче бил вече здраво укрепен, а обсадата се проточила без изгледи за скорошен успех. Чрез един мним дезертьор "изобретателният Асен" провокирал василевса с лъжливата вест за идващи от север кумани. Исак, който и без това имал проблеми със заплащането на войската, решил да се оттегли. В Тревненския проход обаче станало ясно, че талантливият стратег Асен е предвидил всичко - ромеите попаднали в капан, а императорът избягал благодарение на гвардията си, която с оръжие му проправяла път през собствените му войници и обоз.

Катастрофата при Трявна се помнела десетилетия наред, а сред българските трофеи имало най-ценни византийски реликви, дори и императорският кръст.

Българското настъпление след това добило необратим ход, макар към 1193 г., да се стигнало до политически разногласия между самите Петър и Асен...Петър бил склонен към някакъв компросис и по-умерени действия спрямо Византия, докато Асен оглавил най-непримиримите среди в страната с център в Търново. До разрив не се стигнало, но авторитетът и влиянието на Петър тогава видимо спаднали.

Цар Петър IV явно доброволно отстъпва първото място в държавата на брат си. Преотстъпването имало и формална конкретна причина - цар Петър страдал от болки в краката. Обременен от своя недъг и издигането авторитета на брат си, той останал в Преслав като втори съвладетел...Освен това усилните и тежки времена налагали държавата да се управлява от енергична и действена натура.

Като първи човек в Царството се утвърдил Асен, който в 1193 г. овладял Средец, а през 1194 г. разгромил обединените европейски и азиатски ромейски сили при Аркадиопол(Люлебургаз). На следващата година той достигнал до Сяр и Беломорието. Междувременно били освободени Браничево и Белград, дотогава под византийска и унгарска власт. Планираната особено опасна византийско-унгарска акция срещу България не се осъществила тъй като Исак Ангел бил свален от брат си Алексий III.

Замъкът на Асеновата крепост близо до днешния Асеновград. Един от малкото оцелели. Както обикновено ставало около замъците се строели крепости. В случая за охрана на прохода към Бяло море.

Силната централна власт, строгият и безкомпромисен Асен представлявали не само пречка ,но и заплаха за тази част от аристокрацията ,която традиционно вече, била подкупна, двулична и при първи удобен случай проявявала себичен сепаратизъм.

Политическите интриги и шпионажа на Византия намерили добра почва за реализация в лицето на тези среди. В една наглед семейна свада Царят бил убит от братовчед си Иванко. Като цяло обаче обществото се възпротивило на преврата, граничещ с предателство към провежданата дотогава политика.

Мълвата за смъртта на Асен се разнесла из страната, още преди заговорниците да овладеят Търново. Цар Петър обсадил новата столица с верните си войски. От ден на ден Петър ставал по-силен, докато накрая Иванко се принудил да бяга в Цариград. А потеглилите на помощ на узурпатора две византийски армии отказали да навлязат в старопланинските проходи, въпреки участието във втората акция на самият Алексий III. Споменът за Тревненската катастрофа деморализирал войниците.

В началото на 1197 г. цар Петър завладял Търново. Той привлякъл най-малкия си брат в управлението,който на практика заел мястото на Асен в Търново и най-вече като Главнокомандващ на войските.

Същите тези тъмни и подривни сили, които не се смирили под тежката ръка на Асен се поставили в услуга на поредния заговор. "Малко по-късно", скоро след повторното си възцаряване, Петър IV "мизерно завършил живота си, като бил пронизан от меча на свой сънародник".

Събитията от срая на XII век, са свързали трайно името на Цар Петър със съдбините на българския народ. На него до голяма степен принадлежи заслугата(като идея и организация) за освобождаването на българите от византийска власт. За разлика от цар Асен, той разчитал на по-бавно действащи, но за сметка на това далеч по-сигурни средства. Това не му пречело разбира се, да "опустошава ромейските земи"  и да печели победа след победа. За това съдим от тъжното признание на един византийски историк, според когото, никой от ромеите "не бил в състояние да се противопостави на Петър".

Петър продължил действията в Тракия, но месеци по-късно през същата 1197 г. и той станал жертва на заговор.

Борбата започната и водена от Петър и Асен, съвсем не била лека и щедра на оптимистични прогнози. Един обективен поглед върху събитията показва, че Исак Ангел и съветниците му съвсем не са били така бездейни и бездарни както понякога се твърди. Въпреки някои грешки, византийските акции били издържани в стратегическо отношение. Даже през 1190 г., когато българската държава е видимо укрепнала, ромеите преминали Балкана и обсадили Търново. Независимо от проявите на криза, империята била силна със своя превъзхождащ България стопански, финансов, териториален, човешки и военен потенциал.

Това трябва да покаже, че българското освобождение не се дължи на слабата Византия, както се пише понякога.

Възтановяването на Българското царство било заслуга на възбудената енергия на българското общество, на умелата и решителна политика на царете Петър и Асен.

 

Статията е публикувана преди 4 години, 9 месеца на 03 февруари 2013 г, и е видяна 2356 пъти

Мнения за Въстанието на принцовете Петър и Асен за извоюване независимостта на Царство България Споделете
вашето мнение!

Преди 4 години, 3 месеца T.Jonchev каза

Единствената разлика между този материал и онзи за Калоян е, че тук не е преписвано от една публикация, а от две, едната от които най-случайно се е оказала качествена. Във всяко друго отношение оценката ми в коментара за статията, посветена на Калоян, е валидна и за тази.

Преди 4 години, 9 месеца даскал каза

Допълвам : била се образувала колона 11 километра. Исак Ангел не е бил глупав стратег обаче щял да завърши като Никифора.Нашите юнаци са го разбили под връх Бедек това е най-правата точка за Цариград пътя още стои излиза на Мъглиж. Важна роля е изиграла крепоста Стринава над Царева ливада /сега през там минава балканската линия / на всичкото отгоре нашите са задигнали и короната на Исака едвам се е отървал . А наистина Асеневци са от рода Дуло подтвърждение може да намерите в историята на Стефан Цанев той го казва също както и Дагфара изобщо да е жив и здрав академик Нурутдинов ,че е запазил историята . Сега друго за тъмните сили дето пише авторът. Това е чифутлъка който тогава е заседавал в Цариград той и е управлявал няма как да го намерите явно написано някъде . Асеневци се явяват трън в техния трибуквеник то и сега сме им трън изатова правят струват да ги ликвидират. Другото ,което е ,че те са имали пипала и в Търново и карат -варат докарват царицата Сара на престола тогава тя е разложила държавата . Същото се повтаря дословно и сега разложена държава само е въпрос на време турците да ни довършат те са им дилавя с ,който тези гадове работят и днес . Затова и историята ни е изтрита с цел .Много ни мразят обаче в последните дни а те много ще се молят на Господа обаче прошка няма да има . Това е другата призма от която да се гледа нашата мила история да не забравяме и Влашко било е българска територия чак до 18век обаче пак тъмните сили се намесват и така сега Румъния говори римски диалект пък на паметниците им пиши на старобългарски какво е туй нящо дето има една песен .Коментара го оставям на вас !