Видео

България на българите

Този монтаж с архивни кадри съдържа официална пропаганда. В памет на жертвите по-голямата част от първоначалния звук е заглушен. "Възродителен процес ", го наричат комунистическите управници: кампанията за систематично асимилиране на турското населения в България. Дни преди празниците в края на 1984, специални части навлизат в районите с компактно турско население, поставяйки началото на брутална компания срещу най-многобройното малцинство в страната. Българските турци трябва да сменят ислямските си имена, наложена е забрана да се говори турски, джамиите са затворени или разрушени, носенето на турски носии е забранено. Онези, които отказват да се подчинят биват принудени: голям е броят на българските турци, които прекарват тежката зима на 1984-85 в зловещия лагер Белене на Дунава, закрит през 1959 година. Докато репресивният апарат на режима изпълнява своя план, "учени " търсят своите оправдания за кампанията. Българските турци са наречени "ислямизирани българи", закрити или унищожени са архиви, променени са дори имена върху надгробни плочи, или те са осквернени. По улиците на големите градове за първи път се появяват "червени барети". Но репресиите постигат обратен ефект: българските турци застават в първите редици на борбата за демокрация. През пролетта на 1989-та те започват гладна стачки, движението им се разраства. Специални части са изпратени в Североизточна България, в някои райони те стрелят по цивилното население, жертви са дадени в Тодор Икономово, Каолиново... Няколко дена по-късно Тодор Живков обявява че "ислямизираните българи " могат да заминат за Турция. Над 300 хиляди души преминават границата, предизвиквайки най-масовото изселване в Европа след Втората световна война. Все по-масовото движение за демокрация в България възприема правата на българските мюсюлмани като част от общата борба срещу комунизма. Когато през лятото на 1989 видни български интелектуалци пишат писмо до Народното Събрание с копия до българските медии, става ясно: дните на режима на Тодор Живков са преброени. През следващите месеци един от първите признаци за краха на живковата политика са плакатите "Искаме си имената!" Досега никой не е осъден в България за отговорността за тази кампания, нито за смъртта на цивилни граждани.

Още от категорията