Категорично, ние сме ТРАКИ!
Категорично ние не сме траки, а българи. Много добре знаем, че сме българи. Може сред нашите предци, живели преди хилядолетия, да има такива, които са се наричали или са ги наричали траки. Понеже по принцип сред нашите предци, живели преди хилядолетия, може да има всякакви жители на Стария свят.
Това по безспорен начин доказва Иван Желязков в своята книга "Кои сме ние?-Езикът, който говорим, ни показва това или коя е истината за българския народ." Изяснявайки нашия произход, авторът поставя въпроси и за произхода на други народи. Книгата може да намерите в София на следните места - Площад "Славейков"-книжния пазар/сергиите/. Книжарницата на НАТФИЗ. Книжарницата "Български книжици"-до бившия "Кристал". Може да проверите и в книжарницата на ВМРО или "Сите българи заедно" - в началото на "Пиротска" и първата и пресечка до централата на ВМРО или това е бившето кино "Македония". Книгата е малка и е евтина. Доказателството, което се дава е непоклатимо и никой не може да го обори. Вземете книгата и ще се уварите!
Достатъчни са ми и цитатите, които привеждате, и идеите, които преразказвате, за да заключа, че нищо не е доказано. За да се докаже нещо, преди това трябва да е ясно какво трябва да се докаже. Тук даже това не е ясно. Не е ясно какво означава изразът "нашият произход".
Това, което със сигурност знаем, е че днешните българи произхождаме от християнските поданици на Султана (т.е. от гяурите), по-точно от раята (паството, стадото) на Цариградския патриарх, по-точно от тази част от раята на Цариградския патриарх, която не говорела на гръцки, а на български език.
За по-старо време нищо не може да се твърди по безспорен начин.
Звучи интересно.
Знаеш ли обаче колко пъти през последните 150г. са излизали книги, чиито автори доказват по безспорен начин произхода на българите? И произходът, който доказват, е все различен.
Произход на народ не е дефинирано понятие в научен смисъл. Става дума за избор на митологеми - едни предпочитат да вярват в едно, други - в друго.
Знам обаче, че от тракийските текстове твърде малко е стигнало до нас, за да могат да се правят някакви капитални изводи. Става дума за няколко надписа. Останалото са ономастични данни, които не са нито достатъчно, нито сигурно основание за правене на заключения.
Съгласен с уважаемия съфорумник
Jonchev. Нищо не се знае за тракийския език. Дори принадлежността му към индоевропейското семейство не може да се счита за доказано, понеже такова нещо за неизвестен древен език няма как да се докаже. Ами не може да се изключи роднинството на тракийския език с езика на баските, например. Да повторя, нищо не знаем за тракийския език. Дори съществуването на един тракийски език не е сигурно. Възможно е северните съседи на древните гърци, които гърците са наричали все траки, понеже не са ги различавали, да са говорели на повече от един език.
За езици, които не са известни, всякакви твърдения могат да се изказват (например, за родство с езика на баските), които обаче нито могат да се докажат, нито да се опровергаят, просто защото езиците са неизвестни.
Искам да поясня, че в книгата на Иван Желязков - "Кои сме ние? - Езикът, който говорим, ни показва това ...." нещата се доказват, чрез езика, който в момента, говорим с вас. При това положение, дори липсата на всякакви тракийски надписи, не пречи да се стигне до истината.
Няма как да се разбере вече каква е истината. Минало, заминало, незапомнено, забравено. Само едната вяра може да ви накара да приемете за верни твърдения относно някакъв си неизвестен език.
А в действителност, ако сравним езика, който ние говорим днес, с другите езици, които се говорят днес, както и с древни езици, които сега са добре известни, можем да стигнем до доста правдоподобна картина за историята на нашия език. Картина, основана на известни езици.
Ето цитатите :
А да видим.
не случайно, в подкрепа на този факт идват много твърдения от древните хроники, в които буквално се казва –“Траките, които наричат българи”
Ако наистина има такива цитати от надеждни древни хроники, то те са много по-важни от всякакви псевдо-лингвистични опити за разсъждения.
Антропологични проучвания сочат, че сегашните дунавски българи са от неславянски расов тип и че са генетично свързани с коренното балканско население от времето на неолита.”
С такова твърдение бих се съгласил. Ние, днешните българи, сме от средиземноморски расов тип. Португалците са по-близо до нас, отколкото руснаците или поляците. Решаващият фактор за този факт вероятно е бил Римската империя.
От друга страна, не приемам понятието славянски расов тип. Терминът славянски има само езиков (лингвистичен) смисъл, а не расов или генетически.
"Има един много важен факт, който доказва, че не сме източноиранци. Това е словоредът, строежът на изречението или синтаксисът, който в иранските езици е съвсем различен от нашия."
Откъде-накъде ще сме източноиранци? Никакви иранци не сме, разбира се. А от друга страна, едва ли в иранските езици съществува единен синтаксис и словоред. И двете твърдение, оборваното и оборващото, не струват.
"езиците в света, структурно, се изменят от синтетизъм към аналитизъм. Това е доказателство, че езиците на споменатите, вече, тюрки, славяни и др. и преди е бил синтетичен, защото не може от аналитизъм да преминат към синтетизъм, винаги става обратното. А структурата на нашия език е аналитична или това доказва, че няма как нашият аналитичен език да бъде привнесен отвън балканите. "
Тук повърхностно се борави с неадекватна терминология. Лингвистичните понятия "синтетизъм", "аналитизъм" и "преход от синтетизъм към аналитизъм" са въведени, за да опишат историческите изменения на индоевропейските езици. За неиндоевропейските езици (например за тюркските) тези понятия са неадекватни и неприложими. Известните древни индоевропейски езици - санскрит, авестийски, старогръцки, латински, старобългарски/старославянски, се считат за синтетични, и то в сравнение със своите езици - потомци, които се считат за аналитични. Например, латинският език е синтетичен, а всички негови живи потомци (романските езици) са аналитични. Дори и румънският език е аналитичен в сравнение с латинския. Може би румънският е най-малко аналитичният сред романските езици (заради славянското си обкръжение), но и той е аналитичен. Аналитичен език е и съвременният гръцки.
Въобще преходът от синтетизъм към аналитизъм по дефиниция на тези понятия е естествен за индоевропейските езици. При какви условия? Например при билингвизъм - населението говори на повече от един език, нито един не бива усвояван добре, всеки изпитва влияние от другия и тези влияния предизвикват упростявания. Или пък при креолизация: имперския език започват да го говорят всякакви други жители, понеже те не могат да се разбират на своите езици, и дори тези, за които имперският език е роден и само него знаят, започват да се придържат към опростената му версия, за да се разбират с разнородната тълпа.
Това, че днешният български език е аналитичен, си е напълно в реда на нещата. Проблемът е по-скоро в другите славянски езици: Защо те си остават предимно синтетични? Защо пътят им към аналитизъм е тъй кратък? Отговорът е прост: не са се варили в подходящо имперско гърне.
Второ, за да промени нашият език структурата си, трябва ,отнякъде, да има не малко въздействие върху него. Ако допуснем и повярваме, че той е славянски и е бил синтетичен / с падежи / и впоследствие ги е изгубил, то на практика, тук на балканите, той, въобще, не е имал контакт с езици, имащи различна конструкция от неговата или върху него не е имало никакво въздействие в тая насока. Защото езикът на всички заобикалящи ни народи, които са, несравнимо по-късно от нас, тук на балканите, е синтетичен – на сърби, хървати, словенци, гърци, турци, дори на албанци и румънци. Как тогава езиковата ни структура се изменя, след като няма никакво въздействие върху езика ни?
Нашият език е изпитал огромно влияние както от страна на гръцкия и романския (ново-латинския, балкано-латинския), така и от страна на турския.
Имайте пред вид, че съвременните балкански езици: гръцки, български, румънски, албански, имат почти идентична структура. Те заедно са се варили в имперското гърне и взаимно са си влияли. Заради наблюдаваната идентичност именно сред балканските езици в лингвистиката е въведен терминът езиков съюз.
Сърбохърватският и словенският наистина са изминали кратък път към аналитизма, оставайки си предимно синтетични езици. За турския тези понятия са неприложими, понеже той не е индоевропейски език. Типологията на турския език е различна, тя е стабилна и достатъчно добре се описва с термина аглутинативност. А пък съвременните гръцки и румънски са аналитични езици, въпреки жалките остатъци от падежи в тях. А остатъци от падежи има и в български, особено в диалектите. А диалекти без родителния падеж вероятно има и гръцкият език.
А от друга страна, подобно на българския и гръцкия, същия път от синтетизъм към аналитизъм е изминал например италианският език. Какви аналитични езици са го заразили с аналитизъм или той сам се е изменил?
структурните промени и въобще всякакви, с даден език не са изолирано явление, само за себе си, само за самия език. Езиците взаимодействат по между си и поради тази причина, промяната засяга група сходни езици, също и съседни, въобще езици, между които има взаимодействие. Ако промените в езика, можеха да стават само за себе си, по някакви вътрешни причини, то нямаше да има сродни езици, цели езикови семейства и т.н. Самият факт, че е имало един праезик, от който произлизат всички езици, достатъчно ясно говори, че всякакъв процес с даден език, дори и вътрешен, неминуемо, се отразява на съседните, сродните и др. езици.
Тук виждам нарушена логика. Именно допускането, че е съществувал един праезик, от който произлизат всички езици, води до извода, че езиците могат да се изменят от само себе си, по свои вътрешни причини, а не непременно чрез влияние отвън. Ако нямаше езикови изменения по вътрешни причини, щеше да си остане единният праезик и нямаше да има езикови семейства. А пък праезикът, без да е имало друг език да му повлияе, се е изменил по различен начин на различните територии, и така са се разроили езици-потомци.
Някои езикови изменения са вътрешно обусловени, други са повлияни отвън, трети са предизвикани от няколко фактора.
Защо никой от славянските езици не е изгубил падежите си, особено сръбският, с който от 5-6 век сме в най-тесни връзки
Нашият език е в най-тесни връзки с останалите славянски езици някъде
до 6-7-ми век, а след това тръгва по свой път. Тогава, през 6-7-8-9 век, се оформят два масива от славяно-говорящо население: царска славянофония (поданици на ромейския цар) и кралска славянофония (аварски поданици, после поданици на Карл Велики). Нашият език продължава царската славянофония, а сръбският и останалите славянски езици произлизат от кралската. След това, сръбският поякога е попадал под наше (балканско) влияние, но да измине пълния път към аналитизъм не му се удало. През 19-ти век сръбският език влиза в политически съюз с хърватския и създават общ книжовен език, придържащ се към кралската славофония.
Точно днешната езикова ситуация, това че и днес , навсякъде, сме заобиколени от синтетични езици и че езиците на народите, с които сме се срещали по пътя си в миналото, също са синтетични в момента, много убедително доказва, че езикът ни от хилядолетия е аналитичен и е много по-древен от редица други езици.
Това не е истина. От векове нашият език е заобиколен от аналитични езици. Гръцкият и балкано-романският поне от едно хилядолетие са аналитични, макар че техните предшественици, старо-гръцки и латински, да са синтетични. Няма никакво основание да се твърди, че езикът ни е аналитичен от хилядолетия, след като в него и досега има остатъци от падежни окончания. Спомнете си как Ботев е кръстил едно от стихотворенията си: "Майцѣ си". Тази форма нито е руска, нито е църковно-славянска - народна е била и е архаична.
Не може да се каже, че един съвременен език е по-древен от друг съвременен език, понеже всички естествени съвременни езици са на една и съща възраст. Ако под "древност" се разбира "слабо изменение през последните векове", то твърдението пак не е вярно - езикът ни бързо се е изменял през цялата си история, което си е нормално.
на стр. 37 е показана специална карта, на която е показан пътят на българите към Азия и обратно към Европа. На картата се вижда, че българите тръгват от Балканите.
Което пък ни показва, че той-нашият език е тръгнал от района, в който живеем, не е срещнал други езици, които да могат да му въздействат, структурно, лексикални въздействия винаги има, върнал се е отново на старото си място, където отново не среща езици, които да могат да му въздействат структурно. Единствено, езикът на траките, които са един от най-древните и най-многоброен народ в нашия район, може да свърши тази работа. Това недвусмислено ни показва, че сме траки и че прабългарите са завърнали се по родните си места траки."
Тези твърдения са невероятни. Просто си обяснете аналогичните структурни изменения на италианския и гръцкия. По същия модел се е изменял и нашият език.
Няма данни някъде в Средна Азия да се е появявал славянски език.
Ако считате, че славянщината на нашия език е придобита чрез масивни славянски лексикални въздействия, грешите. Езикът ни е славянски в основата си. Глаголната ни система носи всичката специфика на славянщината. Местоименията са ни съвсем славянски. Предлозите са славянски. Наречията са славянски. Числителните (от едно до 999) са славянски (хиляда е гръцко, милион - италианско). В системата на съществителните и прилагателните имена са загубени само косвените падежи, но от славянщината е запазено всичко останало: словообразуването, родовете, окончанията за именителен падеж. И в допълнение, огромен корпус домашна славянска лексика. Това идентифицира и класифицира езика ни като славянски за цялата му история след момента на обособяването на славянския език от индоевропейския праезик.
Историческата лингвистика твърди, че до преди около 10 хиляди години например нашият език, т.е. неговият предшественик от онова време, е споделял общо битие на индоевропейски праезик с предшествениците на повечето днешни европейски езици (с малко изключения: унгарски, фински, естонски, турски, баски). В частност, нашият език е съвременен индо-европейски език.
Историческата лингвистика твърди, че до преди около хиляда и петстотин години нашият език, т.е. неговият предшественик от онова време, е споделял общо битие на славянски праезик с предшествениците на днешните славянски езици. В частност, нашият език е съвременен славянски език.
За неизвестни езици историческата лингвистика нищо не може да твърди.
Историческата лингвистика се изказва за произхода на самия език. Само на езика, а не на народа, който говори на него. При това се предполагат естественост на езика, т.е. това, че език не се създава, а произлиза от свой по-стар вариант. При този процес езиците се роят. Напоследък се наблюдава например вторично роене на славянските езици на Балканите: появиха се македонски, босненски и т. н.
Dilber MC Theme by HarzeM