Село Садина свали Стефан Самболов

В последните години на Стамболовия режим съотношението между политическите сили се променя неблагоприятно за режима.
Расте напрежението сред селячеството – основна маса от населението в страната. Селяните са подложени на насилия и екзекуции за прояви на политическо непокорство. Властта се задържа от Стамболов изключително чрез средства на насилието. Расте недоволството и съпротивата в народните низини.
Буржоазията постепенно започва да оттегля поддръжката си за режима. Рязката му русофобска политика настройва негативно русофилските кръгове. Политически израз на преориентирането на буржоазията е оттеглянето на част от Стамболовите съюзници, които с останалата легална опозиция през 1893 г. образуват т.н. ”съединена опозиция”.
Духовенството, важен фактор в живота на страната, е притеснено от намеренията на Стамболов за промяна на чл.38 от Търновската конституция, според който наследникът на княза трябва да бъде източноправославен. Стамболов вярва, че при отмяната на това условие, Фердинанд ще може да се ожени, да създаде династия и да постави пред свършен факт нежелаещите да го признаят западни държави. По този начин въпросът за отмяната на чл.38 става не само конституционен проблем, но и стъпка по пътя за признаването на Фердинанд и закрепването му на трона. Започва подготовка за избори за Велико Народно събрание, което да извърши конституционни промени. Предвижда се наред с отмяната на чл.38, да се намалят на половина народните представители, да може да се гласуват закони с една трета присъствие на депутати, с което режимът се стреми да монополизира законодателната дейност.
В подготовката на изборите се включва цялата държавна машина. Кандидатите за депутати са одобрявани лично от Стамболов. В телеграма от 24.03.1893 г. до окръжния управител в Разград той изрежда поименно кои са одобрените от него кандидати за народни представители от областта. Разпорежда: „Ще вземете всичките зависещи от Вас мерки за избиране на одобрените от мен кандидати. Ако за сполуката за избора ще има нужда от някои извънредни мерки, ще ми съобщите за тях и ще искате наставленията ми...” Изисква внимателно проучване на отношението на кандидатите за народни представители към промяната на конституцията, което е критерий за включването им в листите. Резултатът от изборите е толкова предрешен, че в телеграмата Стамболов съобщава, че заминава за Месемврия /Несебър/, откъдето ще отпътува с княза за Италия, в която ще бъде до 14 април. Женитбата на Фердинанд е в ход.
Активизира се агитационната дейност и на опозицията. На 5 април Поповският околийски началник Велизаров съобщава с „конфиденциален” /секретен/ рапорт до окръжния управител в Разград Дянко Коджабашев, че на 1 април в Поповска околия е пребивавал Бончо Раданов, лидер на опозицията, легализиран като търговец, но е водил агитация за изборите. Подговял е кандидатска листа, в която включил брат си Димитър, Георги Стоянов и Димитър Йосифов от Попово, Сава Михов от Паламарца, Панайот Стойков от Спахилар /Ломци/ и Йордан Димитров от Садина.
Пак от същия рапорт става ясно, че владиката /вероятно Доростоло – Червенският митрополит/ е разпоредил на поповете да не поддържат кандидатите, които са за изменението на конституцията, а да работят за такива, които са за неизменението й. От друг рапорт се вижда, че свещениците водят агитационна дейност в тази насока. Свещеникът от с. Балкански Илия Поптодоров агитира в с. Помощица, което е в неговата енория, против изменението на конституцията, понеже ще се потъпче съвършено религията.
Реакцията на Стамболов е решителна и безкомпромисна. Разпорежда на окръжния управител да интернира на 17 април Бончо Раданов в Попово, където околийският началник да снеме от него дознание за размирничествата му, да го задържи на 17 и 18 април /деня на изборите/, след което да го пусне.
Въпреки всестранните мерки, резултатът от изборите в Попово е изненадващ за режима. На 19 април околийският управител с „конфиденциален” рапорт до окръжния началник донася, че на проведения на 18 април избор за представители в предстоящото Велико народно събрание в секцията, в която са гласували гласоподавателите от Садинска община /известна с непокорно, а през периода и изцяло русофилски настроено капанско население, с кмет и старейшини - русофили/, „ всички присъстващи са дали гласовете си за противниците”. Това става въпреки предварителната обработка и направени „внушения” на Садинския общински кмет Йордан Димитров от страна както на околийския началник, така и на окръжния управител. Кметът е извикан от околийския началник, но той заявява, че не е могъл нищо да направи, след като не го оставят да си седи в селото, а постоянно го разкарват до Разград и, че самият той не е очаквал такъв резултат. Тези видимо неверни обяснения не разколебават убеждението на околийския управител, че кметът работи против наставленията на властта. На 20 април 1893 г. окръжният управител Коджабашев разпорежда на околийския началник Велизаров да намери случай да се бламира садинския кмет Йордан Димитров от страна на общинския съвет и да се избере друго вярно лице за кмет.
След 18.04.1893 г. тлеещите въглени на конфликта между властта и Садина прерастват в пожар. Стамболов приема проблема „Садина” като личен, което се изразява ясно в действията му през следващите месеци.
На 13.02.1894 г. в Поповска околия се провеждат допълнителни парламентарни избори. В града, където се провежда изборът за околията, се събират около 6000 гласоподаватели. По-голямата част от избирателите са в подкрепа на опозиционния кандидат адвоката Ненчев, по-рано интерниран в Сопот. При пристигането си в секцията представителите на Садина заварват урните, в които ще гласуват, предварително запечатани. Знаейки средствата с които си служат управляващите за спечелване на изборите, те подкрепени и от представителите на с. Спахилар /Ломци/ искат кутиите да бъдат отворени. Отказано им е, което рязко повишава напрежението и селяните грабват една от кутиите, разбиват я и тя се оказва пълна с бюлетини за правителствения кандидат. Множеството се отправя към околийското управление за да протестира, но е посрещнато със стрелба от намиращите се в него полицаи. Двадесетина души са ранени, от тях четирима смъртоносно. Впоследствие са извършени следствени действия и окръжният управител докладва на министър-председателя за резултатите от следствието. Според него полицейският пристав Паскал Петров е предупреждавал тълпата да се разпръсне, но тя е направила опит да нахлуе в управлението. Започнали са да хвърлят камъни по прозорците на първия етаж, където са били полицаите и тогава приставът е дал заповед за стрелба във въздуха, но тъй като тълпата не отстъпила, заповядал да се стреля в нея. Прокурорът и следователят намират прозорците потрошени и сградата пълна с камъни.
Изборите се провалят и се насрочват нови за 20.02.1894 г.
Окръжният управител предприема трескава дейност за арестуване на размирниците и недопускане на провал на новонасрочените избори.
Като главни виновници за бунта са обвинени над сто души от Садина и седем от Ломци.
В Ломци е изпратен един стражар, който с двама „караулджии „ от селото арестува Стойчо Василев, един от активистите по отваряне на урната. Селският учител Балабанов, братовчед на Василев, започва стрелба и двамата избягват. Набързо са арестувани и те, и останалите обвиняеми.
Не така гладко протичат събитията в Садина.
На 16 февруари, наскоро назначеният околийски управител Стоянов изпраща девет стражари в Садина да арестуват няколко от „обвиняемите за смута”. Кметът е принуден от стражарите да ги призове. В резултат в „Каеджикската” махала на селото се събират повече от двеста мъже, които „едногласно и категорически отказват да предадат дирещите се”. Заявяват, че в Попово работа нямат. Окръжният управител Коджабашев веднага докладва лично на Стамболов и с негово съгласие разпорежда в Садина да бъде изпратен околийския пристав с 20 стражари. Изискват се стражари от съседните околии Горна Оряховица и Кесарево. Очевидно притеснен от развоя на събитията Коджабашев заповядва да се арестуват само най-главните виновници, които да се викат с призовки от следователя. Ако селяните отново се съберат и противодействат на нарежданията на пристава, то той да състави необходимия акт и да се завърне в Попово. Към оръжие да се прибегне само ако стражарите бъдат нападнати. Дори предлага селяните да бъдат измамени. Понеже заявяват, че няма да отидат в Попово, да им се съобщи, че ще бъдат откарани в Разград и след като се изведат от селото в посока Разград, да се откарат в Попово.
На 17 февруари приставът Петров още с приближаването към Садина вижда, че в Каеджикската махала се събира множество народ. След пристигането си в общинското управление изпраща няколко общински членове да предложат на тълпата да предаде дирените лица, на което е категорично отказано. Приставът отива сам и заявява, че действията му са в изпълнение на разпореждане на следователя. Отговорено му е, че следователят ако иска може да дойде в селото. Те в Попово ще отидат с жените и децата си. Приставът изготвя акт за съпротивата и прави извод, че в Садина действията са прерастнали в бунт.
С много бърза телеграма околийският управител Стоянов съобщава в Разград за резултатите от дейността на пристава и за информация, че в неделя по време на избора, садинчани най-първо щели да прекъснат телеграфната жица и тогава да предизвикат смут. Според него избирателите са надъхани и „ИЗБОРЪТ БЕЗ ВОЙСКА НЯМА ДА СЕ ИЗВЪРШИ”.
Следва размяна на няколко бързи телеграми между окръжния управител и Министерството на вътрешните работи и лично със Стамболов. Военният комендант в Разград получава заповед да изпрати в Попово една войскова рота с петима офицери с цел запазване на реда в деня на избора. Разпорежда се тази рота да се използва и за арестуване на престъпниците в Садина, като употреби и оръжие в случай на неизбежна нужда.
Окръжният управител със записка от 18 февруари до Министерството на вътрешните работи докладва, че по-добре би било ротата да замине направо за Садина за излавяне на виновните съвместно с полицията, но понеже времето е дъждовно и пътищата непроходими от кал, ротата няма да успее да пристигне до неделя, 20 февруари в Попово за запазване на тишината и реда по време на изборите. Затова е разпоредил да тръгне преди пладне направо за Попово, където ще пристигне на 19 февруари вечерта. За улавяне на виновните ще бъде изпратена в понеделник.
Стамболов е вбесен от мудността на окръжния управител и лично разпорежда с бърза телеграма ротата с наличните конни стражари в окръга да замине незабавно за Садина, да арестува виновните, които да се задържат в Разградския затвор. Заповядва с ротата да замине и Коджабашев.
С нова записка от същия ден Стамболов разпорежда „АКО САДИНЧАНЕ УКАЖАТ ВАМ СЪПРОТИВЛЕНИЕ, РАЗРЕШАВАМ ВИ ДА УПОТРЕБИТЕ ОРЪЖИЕ И ДА НАПРАВИТЕ ВСИЧКО ЩОТО ВИДИТЕ ЗА НУЖНО НА САМОТО МЯСТО”.
Разпорежда да се арестуват кмета, стареите и всички виновни.
Коджабашев отговаря, че ротата е отдавна заминала. След което получава нареждане от началника на кабинета - Карагьозов, изготвено въз основа на заповед на министъра, да изпрати Разградския околийски началник, с колкото конни стражари има на разположение, да настигне ротата в с. Батемберг /Благоево/ и да се отклонят директно за Садина. В заповедта е посочено, че Садина трябва непременно да се усмири до неделя, защото ако това не стане ще има много по-големи „гюрултии и бунтувания”.
Отговорът на областния управител е продиктуван от явно нежелание да оголи Разград откъм полиция, а може би и от страх от отговорност. Съобщава на министър-председателя, че по план ротата ще нощува в с. Ломци, което е по средата на пътя между Попово и Разград и е съседно на Садина. Предлага да разпореди на Поповския околийски началник да изпрати веднага за Ломци пристава с 20 стражари и да се отклонят за Садина с ротата. Стамболов заповядва за замине и Поповския околийски началник.
Околийският началник Стоянов заминава незабавно със стражарите за Батемберг /Благоево/, но среща ротата в Спахилар /Ломци/, където пренощуват. На 19 февруари в девет часа стражари и войници са пред Садина. Съгласувано с ротния командир, началникът изпраща двама стражари в селото да призоват кмета и старейшините да се явят при тях. След около час те пристигат. Заповядано е на първенците на селото да се върнат обратно и да съобщят на определените за виновници селяни да се предадат доброволно. Старейшините се връщат в селото, но никой не са предава. Приставът със стражарите навлиза в Садина, а половината рота е разставена за бой във верига срещу селото. Околийският началник остава за по-сигурно с войската.
За да не се дадат излишни невинни жертви, 13 души се предават доброволно, а останалите, обявени за водачи се укриват. Стражарите ги търсят по домовете им, но не ги намират. Междувременно селяните се събират „на купове” и според околийския началник е било възможно да се арестуват тези, които все още не знаят, че са в списъка, но стражарите му са малко и не могат да охраняват голям брой селяни до Разград. Ротният началник отказва да прати войници за охрана на селяните под предлог, че няма да успее да стигне до Разград и да се върне в Попово до следващия изборен ден. В Разград са изпратени само тринайсетте арестувани, като от един от тях Минчо Петров е иззет револвер. Още по пътя започват издевателства над тях, а в Разград са държани без постановление десетки денонощия, без храна и с постоянни побоища. Околийският началник Стоянов заявява писмено и пред Министър-председателя, и пред окръжния управител: „БЕЗ ЕКЗЕКУЦИЯ САДИНЧАНИ НЯМА ДА УТИХНАТ.”
Впоследствие по време на екзекуцията са арестувани и откарани в Попово 25 души. Околийският управител докладва, че поради нямане на място, виновниците се призовават постепенно.
Въпреки арестите, положението продължава да бъде тревожно. Стамболов разпорежда да се подготвят файтони и коли в Разград и да се изпратят по най-бърз начин за Попово „40 - 50 души солдати под командата на решителен офицер” в помощ на пристигналата там рота.
В изборния ден в Разград и Попово се получават от София няколко телеграми с почти еднакъв текст: ”Явете какво става в Садина”.
Околийският началник докладва на окръжния управител за хода на изборите: „Бюрото се откри и гласоподаването почна първо от поповчани... В тая минута се яви при мен садинският кмет и заяви, че садинчани и зараевчани били накрай Попово и казали, че искат да видят какво има в кутиите. Изпратих пристава...” Стамболовистите печелят изборите, но гласуват едва около 600 души.

Садина е обявена за разбойническо гнездо и е наказана с екзекуция съгласно чл.11 от Закона за изтребление на разбойничеството от 1887 г. Този член гласи: „Ако някое село, махала, или колиба укрива разбойници, или отказва своеувременното даване на предвидената в чл.4 от настоящия закон помощ, подлага се на екзекуция по предложение на министерския съвет. Постановлението на съвета трябва да е мотивирано и да се обнародва в „Държавен вестник”. В него се определя в какво ще се състои и в колко денье ще трае екзекуцията.”
Съгласно чл.13 от същия закон „Разбойниците, укривателите и съучастниците им както и всички лица, които с оръжие в ръка би си позволили да произвеждат, или би произвели бунт срещу държавата се съдят от полевите военни съдилища.”
Правилникът към закона определя реда на извършване на екзекуцията:
Чл.27. „За всичкото време, през което трае екзекуцията селата, градищата и др. са длъжни да доставят за своя сметка на екзекуционния отряд храна, квартири, отопление и осветление.”
Чл.28. „Кметовете , или общинските съвети на места, които са под екзекуция, доставят ежедневно необходимите съестни припаси по писменото искане на началника на войската.”
Чл.30. „Храната на всички чинове от екзекуционния отряд и фураж на конете трябва да се състоят:
а/ За офицерите: завтрак, състоящ се от кафе, мляко, сирене и яйца; обяд от три месни блюда с половин литър вино и 50 г ракия; вечеря от две месни блюда и половин литър вино.
б/ За войниците: 1/ в делнични дни – утрешна варка, обед и вечеря по положената за сезона разкладка с четвърт литър винена и 50 г ракиена порция ежедневно; 2/ в празнични дви – по девета разкладка с винена и ракиена порция.
в/ За фуража: За конете на офицерите и войската се дава фураж по усилена дажба.
На 22 февруари в Садина са изпратени две дружини войска от Шумен и Търново с 28 офицери под командата на подп. Караджов от Седми пехотен Преславски полк. Числеността на войската надвишава 800 души. Село с по- малко от 500 къщи и 2300 души население е принудено да изхранва войска от близо 1000 човека и то през най-тежкия годишен сезон. Във всяка къща са настанени по двама - трима войници, а селяните с децата си спят по плевни и хамбари.
Садина се превръща в капката, с която прелива народното недоволство.
Започват масови протести в цялата страна от варварската саморазправа
с мирното население. В тях се включват интелигенция, цялата опозиция, граждани, селяни. В протестното движение се включват и български студенти зад граница. Започва всенародно събиране на помощи за Садина.
Опозиционната преса предприема кампания по отразяване на страданията на населението от екзекуцията. Най-активни са „Свободно слово”, „Прогрес”, „Защита” и „Работник”. Във в. ”Защита” и „Свободно слово” се дават постоянни отчети за получените помощи, размера им, дарителите, които са от всички области на Княжеството.
В статия в „Свободно слово”, орган на „съединената опозиция” се сочи, че „Населението от няколко окръга е събрало 20 000 лева и 10 000 оки брашно и ги проводили на с. Садина, за да му облекчи тежестта на беззаконната екзекуция, за да го спаси от незаслуженото опропастяване и да му покаже, че то оценява неговите страдания за народни права и съчувства на мъките на които се е изложило. Този е първият случай в който народните маси изказват тъй съзнателно, чрез чувствитерни жертви негодованието си против потъпкването на законите и против произволите на управниците.”
В уводна статия на „Свободно слово” от бр. 81 / 24.03.1894 г. се съобщава, че екзекуцията в Садина е усилена. ”Садинци се мъчат до безобразие от полицейска страна и полицейския началник. Никой не се пропуща в селото, за да не се видят безобразията. Не са останали агнета, прасета, кокошки вече не само в Садина, но и в околните му села. Докога?...”
В статия във в.”Работник” Димитър Благоев констатира, че противно на очакванията на управляващите със Садинската екзекуция да сплашат народа, те са постигнали обратното – неговата консолидация.
В протестната кампания се включват и представители на творческата интелигенция. Антон Страшимиров остро критикува поведението на режима. По-късно издава книгата „Диктаторът: животът на Стефан Стамболов”. В статията си „Кандисахме” Алеко Константинов негодува от кървавите събития в Садина.
Садина не се смирява и след приключване на екзекуцията. На 23.04.1894 г. над 350 мъже се събират на протестен митинг в училищното здание и изпращат телеграма до Двореца с молба да се разтури сегашния министерски кабинет , който е разрушителен за страната.
Подобни телеграми валят от цялата страна.
Наред с вътрешната обстановка и международната търпи промяна. Започват сондажи и подготовка на нови съюзи между Великите сили с оглед задаващата се Световна война. Княз Фердинанд прави постъпки за сближаване с Русия. Неотчитайки новата ситуация, Стамболов подава оставка, която е приета от княза на 18.05.1894 г.
На първата си редовна сесия новоизбраното Осмо народно събрание през м. ноември 1894 г. приема решение за назначаване на „парламентарна испитателна комисия за изследване на закононарушенията и злоупотребленията на бившия режим”, като акцентът пада върху Садинските събития.
За Садина последиците от екзекуцията са трудно преодолими и ще минат години, докато селото преодолее раните си, възстанови икономическото си състояние и забрави жертвите.
За окръжния управител Коджабашев остава доживотното прозвище „Садински герой”.
Но има и друго. Околийският център започва да се обозначава географски като „малък градец, разположен на ж п линията София – Варна, недалеч от Садина.
И още – Дълго време из страната се разпространява изречението, чиито думи започват само с буква „С” :
„СЕЛО САДИНА СВАЛИ СТЕФАН СТАМБОЛОВ”.

инж. Стоян Цонев - Садина

	Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай. Изгуби ли регистрационния е-мейл?	юли 25, 2008, 10:21:58
		Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

	Автор	Тема: Село Садина свали Стефан Самболов (Прочетена 2726 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.