Вера Мутафчиева =)

[vekil]

Опитвам се да обясня и на себе си границата между литературата на която се крепи историята от Херодот, през Тацит, ПсевдоМаврикий ако щеш(много показателно), Бейкън, Волтер ит.н. и литературата, която се отрича като манипулираща историята.Аз лично не виждам хронологична, стилова, фактологична и последствена разлика.Повлиян съм от някои европейски автори отричащи достоверността на много(повечето)писмени, и особено литературни източници, които сега са крайъгълни камъни на историята в днешния и вид.След стотина години някой ще се позове на Вера Мутафчиева че българските благородници са били от турски произход, изтъквайки близоста и до историческите събития!Или че е имало турски аристократи в европейския смисъл на думата.Ма какви ти сто години, скоро гледах един френски филм за последния балкански(друга литературна подмяна, вече живееща собствен историчен живот) аристократ - некъв гаджал с някакви съборетини и 100 дка камъни в Западна Македония.Те ти история.Май и назад във времето тъй се е сътворявала историята - рукотворно.

[emilia_n]

Наскоро и аз  прочетох книгата  " Случая Джем " на Вера Мутафчиева. Моето мнение, че тази книга е много добър исторически роман. Историческите романи имат своето място. Като дете прочетох няколко исторически романа и така се запалих по история.
От няколко месеца работя като възпитател  в една частна занималня. В една от  групите  има едно дете в ІІІ клас. В училище изучавт по Човек и общество - българска история. В учебника така е преставена историята ни, че за два месеца минаха цялата средновековна история. Материала  е написан така, че е непонятен на децата. Като към това   прибавим и факта, че детето не се интересува от историята и нейните факти. Как мислите ще го накарате да хареса историята като предмет?
Поради това се наложи да му дам няколко заглавия на исторически романи. Дано ги прочете!

[vekil]

По добре да се правят исторически филми. Жанра позволява повече хипербола, не е още впрегнат в ярема на източниците за историята, макар че БибиСи и Холивуд усилено работят по въпроса. Ето няколко исторически личности за децата-"Балгер"(хобитски род), "Болтар", президент на Аврора, Адам и цялата "Галактика", Виктор Крум - централен нападател с магични способности(почти като Камата и Гунди ).

[лаутаро]

Публикувано на: Август 27, 2008, 23:19:25Публикувана от: vekil 
Вмъкни Цитат
,,След стотина години някой ще се позове на Вера Мутафчиева че българските благородници са били от турски произход, изтъквайки близоста и до историческите събития!"


Не разбирам защо някой ще достигне до този извод. В ,,Случая Джем" и ,,Летопис на смутното време" В. Мутафчиева проследява българския или изобщо балканския произход на съответния османски аристократ. Същото е и в ,,Аз Анна Комнина". Така, че спокойно в големи предателства не можем да я обвиним. Като агент на ДС не знам какви ги е вършила но като писател тя е един от най-големите бълг. писатели. И именно тук е най-големият и принос към историята. Не забравяйте, че Клио е муза. За историята са мн. важни худ. автори, които ще събудят интересът на хората и ще ги откъснат от чалгата и сериалите. Важни са и авторите, които не пишат худ. произведения но въпреки това написаното от тях е интересно, увлекателно и РАЗБИРАЕМО за всеки - А. Пантев, Хр. Матанов, Д. Ангелов... Я си представете, че всичко се пишеше от разни модернисти, лингвисти, интердисциплинисти и др. исти, които аз бих обобщил в думичката сноби - историята би се превърнала в загиваща наука нещо като алхимията. Не че няямаме нужда от тях и академичният им език но от написаното от В. Мутафчиева нужда имат всички.

[vekil]

Осъзнавам че наистина не разбирате какво имам предвид.Има признаци, които отличават художествената литература от документалната(стремя се да ползвам актуални термини, колкото и да са многозначителни и многозначни).
Едната ползва реалиите като фундаментни точки за развиване на сюжетни линии, лични авторови представи и съществуващите конюнктурно-обществени настройки на обществото.
Другия вид литература се стреми да се абстрахира от сюжетни линии, лично авторово мнение и обичайновъзприетото с благородната цел, гонитба на истините, многото, може и със съпоставяне.
Анна Комнина е полувъзхитена-полуотвратена от Василий, което веднага изстрелва авторството в 18 век, Вера Мутафчиева я четях с удоволствие, без и за миг да реша че разказва реални събития, личности, случки, или че е аналитичен изследовател на епохата на късната османска империя примерно.Тя не се е афиширала като такава в произведенията си.Което уважавам. Придържа се към трубадурството.

[emilia_n]

Такива хора като нея също са нужни.  Все пак историята трябва да бъде достъпна.