Име:

Андрей Карлов Луканов

Роден/а на:

26 Сепември 1938 година, 78 години, 7 месеца

Място на раждане:

Москва, СССР

Починал:

2 Октомври 1996 година

Място:

София, България

Към момента няма статии с участието на Андрей Карлов Луканов
Към момента няма качени клипове с участието на Андрей Карлов Луканов
Към момента няма галерии с участието на Андрей Карлов Луканов
Към момента няма снимки с участието на Андрей Карлов Луканов

Информация

Андрей Карлов Луканов е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), след 1990 - Българска социалистическа партия. Той е министър-председател на България в 76-то (1990) и 77-то (1990) правителство, въпреки че според някои няма българско гражданство.
Андрей Луканов е роден през 1938 в Москва в семейството на известния български комунист Карло Луканов. Той е съветски гражданин по рождение и придобива българско гражданство на шест годишна възраст когато се премества да живее в България със семейството си. През 1963 завършва "Международни отношения" в МГИМО, Москва, след което е служител в Министерството на външните работи (1963-1965) и Министерството на външната търговия (1966-1968). От 1969 до 1972 работи в представителството на България в Организацията на обединените нации в Женева. След завръщането си е заместник-министър (1972-1973) и първи заместник-министър (1973-1976) на външната търговия, вицепремиер (1976-1986) и първи вицепремиер (1986-1987), министър на външноикономическите връзки (1987-1989).
Луканов играе важна роля в отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП, след което заема ръководни постове в партията и оглавява нейното правителство през 1990. Правителството на Луканов пада след публични протести, предизвикани от тежката икономическа криза в страната. От тази криза е останал изразът „Луканова зима“.
На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание [1] му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност с предположение, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 - 1989, при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г. След което г-н Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Жалбата е определена за допустима по отношение на твърдяната от г-н Луканов незаконност на задържането му под стража. През март 1997 независимият европейски съдебен орган приема, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно по смисъла на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест.
От 1994 г. е съдружник и президент на руско-българското съвместно предприятие "Топенерджи". През 1996 г. Андрей Луканов създава в Плевен фондация "Кайлъка". На 2 октомври 1996 той е застрелян пред дома си в София.
Андрей Луканов е женен за Лилия Герасимова (също завършила МГИМО през 1963 г.), имат дъщеря и син:
* Ана Луканова
* Карло Луканов - също завършил МГИМО (1992)

Под предлог, че в процеса на преструктуриране икономиката не може да ги издържи, правителството на Луканов едностранно преустановява плащанията по външния дълг през 1990 г. В следствие на това кредитният рейтинг на държавата се сгромолясва.
През 1992 г. правителството на Филип Димитров се подава на натиска и подписва споразумение с основните кредитори за 3-годишен гратисен период по просрочените плащания. След изтичане на гратисния период правителството на Жан Виденов безуспешно опитва да договори облекчени условия или ново разсрочване. За да не се влошава допълнително репутацията на държавата, плащанията са възобновени. Покриването на над 1 млрд. щ. д. лихви и главница допълнително обезкървява икономиката. Съчетано с кризата в тежката индустрия и краха на банковата система това е един от основните фактори за икономическата криза през 1996 г.
С въвеждането на режима на валутния борд през 1997 г. състоянието започва да се стабилизира и след 2000 г. международните кредитни агенции постепенно си възвръщат доверието в платежоспособността на България.