Събития на дата
9 Май 2017

Архивни събития

Преди 72 години на 9 Май 1945 година

Светът научава за подписването на безусловната капитулация на хитлеристка Германия, поради което денят е обявен и се празнува като Ден на победата. Актът за капитулацията е подписан в нощта на 8 срещу 9 май 1945 г., когато в Западна Европа и САЩ е все още 8 май, а в СССР и страните от Източна Европа 9 май. Съединените щати и страните от Западна Европа празнуват края на Втората световна война на 8 май, а Русия и страните държави от бившия социалистически блок на 9 май.

Същият ден в Австрия е заловен лидерът на германските нацисти Херман Гьоринг. Херман Гьоринг (1893 – 1946 г.) участва в Първата световна война като пилот на изтребител. Той е член на националсоциалистическата партия от 1922 г. и ръководител на щурмовите отряди. Като политически пълномощник на Хитлер
от 1930 г. и председател на Райхстага от август 1932 г. има заслуги за спечелване на изборите. Става имперски министър на авиацията и министър-председател на Прусия в правителството на Хитлер от 1933 г. Главнокомандващ е на военновъздушните сили от 1935 г. и ръководител на един от най-големите германски промишлени концерни "Гьоринг" от 1937 г. Гьоринг е един от организаторите на нацисткия терор в Германия и окупираните европейски страни. Херман Гьоринг е Райхсмаршал от 1940 г. Осъден е на смърт от Международния военен трибунал в Нюрнберг (1946 г.). На 15 октомври 1946 г., два часа преди да бъде обесен в Нюрнберг, Гьоринг поема капсула с отрова.

Освободена е Любляна, столицата на Словения. На 11 април 1941 г. Италия окупира Любляна. Година по-късно градът е обграден от 34-километрова телена ограда и е защитен с 69 бункера, с което се превръща в своеобразен концентрационен лагер. На 9 май 1945 г. двадесет и девета дивизия и седми корпус на армията за национално освобождение освобождават Любляна. Ден по-късно, на 10 май, е сформирано и първото словенско правителство.

В България на този ден започва двудневната национална конференция на БЗНС, свикана от левите сили в съюза, подкрепени от БРП (к). Избран е нов Управителен съвет и ново Постоянно присъствие. Никола Петков не е съгласен със свикването на конференцията и не присъства, но въпреки това е избран за главен секретар на съюза, с което се поставя началото на Български земеделски народен съюз "Никола Петков". Численият му състав е над 50 000 души, включени в около 2000 селски и градски дружби. След обединението от 11 октомври 1945 г. с групата на БЗНС "Врабча 1" численият състав на БЗНС "Н. П." достига 80 000 души. В съюза се оформят три групи: пладненци, гичевисти и балансиращи, между които съществуват тактически различия. БЗНС "Никола Петков" е главната опозиционна сила на отечественофронтовската власт. Съюзът се бори за възстановяване на Търновската конституция без монархическия институт, за запазване на капиталистическата стопанска система, против съветския икономически модел. Обявява се срещу социалистическото преустройство на селското стопанство и създаването на трудовите земеделски кооперативни стопанства. Освен това се противопоставя решително на опитите на БРП (к) да установи пряк контрол над властта и бойкотира парламентарните избори за XXVI ОНС през 1945 г. В изборите за ВНС през 1946 г. Българският земеделски народен съюз "Никола Петков" влиза в съюз с БРСДП (о) и независимите интелектуалци и получава 1 205 530 гласа. За активната му дейност против отечественофронтовската власт в парламента и извън него правителството започва репресии против съюза и неговите дейци. В началото на май 1947 г. е спрян неговият печатен орган в. "Народно земеделско знаме". През следващия месец Никола Петков е лишен от депутатски мандат, арестуван е , предаден е на съд и е екзекутиран. Със специален закон от 26 август 1947 г. съюзът е забранен. Мнозина от неговите видни дейци са подложени на преследване и малтретиране, други излежават присъди в затвори и лагери.

Преди 76 години на 9 Май 1941 година

Учредена е Централна служба за организиране и възстановяване на новите земи начело с о.з. полковник Христо Калфов. С постановление на кабинета службата получава 10 000 000 лв. На 19 и 20 април по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат във Вардарска Македония и поемат администрирането там, въпреки че българската армия не участва пряко във войната на Германия и Италия против Югославия и Гърция. Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Македония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие.
Това става след като на 6 април Германия напада Югославия и Гърция и чрез обход на отбранителната линия "Метаксас" достига Солун. На 17 април германските армии навлизат в Тесалия, а на 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без съгласието на правителство, подписват капитулацията на гръцката армия.
На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата "Клодиус-Попов", с която се уреждат задълженията на България към Германия. В спогодбата се посочват само задължения на страната ни и на практика поемането на администрирането на областта е отплатата на България към Хитлеристка Германия.
О.з. полковник Христо Димов Калфов е роден в Калофер на 16 октомври 1883 г.
Завършва Военното училище в София, след което специализира във Военната академия в Торино, Италия. След като взема участие в Балканските войни 1912–1913 г. е включен във военната свита на цар Фердинанд I. Калфов е човекът, който обучава на военно дело княз Борис III, а след неговото възкачване на престола продължава да му служи като личен адютант. През 1922 г. напуска Двореца и се включва в организирането на държавния преврат на 9 юни 1923 г. За периода 10 юни 1923–4 януари 1926 г. Калфов е министър на външните работи в правителството на Ал. Цанков, а от 1923 до 1931 г. е депутат в ХХI и ХХII ОНС. След разцеплението на Демократическия сговор през 1932 г. той преминава в крилото на Ал. Цанков. От 1941 до 1944 г. e председател на ХХV ОНС. След 9 септември 1944 г. Калфов е осъден на смърт от Народния съд и е убит през февруари 1945 г.

Преди 104 години на 9 Май 1913 година

В хода на Балканската война 1912–1913 г. край река Ангиста, Сярско, напредващи гръцки войски са спрени със сила от Сярската бригада на Македоно-одринското опълчение. На 11 май гръцкият и сръбският посланик в София колективно протестират пред министър-председателя Иван Ев. Гешов (на снимката).
Македоно-одринското опълчение е формирано на 23 септември 1912 г. с царски указ. Начело с ген. Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов са съставени 6 дружини от по 212-215 души: Солунска, Скопска, Дебърска, Битолска, Одринска и Охридска.
През октомври са сформирани още 6 дружини: Велешка, Костурска, Кумановска, Прилепска, Сярска и Лозенградска. 12-те дружини са групирани в три бригади с командири полковниците Стоян Николов, Александър Протогеров и Антон Пчеларов. На 12 април 1913 г. са формирани още три дружини: Кукушка, Воденска и Щипска. Общият състав на дружините възлиза на 14 670 души.

Преди 171 години на 9 Май 1846 година

След предателство турските власти успяват да арестуват в Горна Оряховица Иван Панов Семерджиев, Георги Измирлиев-Македончето и други местни дейци. След като са изправени на съд всички те са осъдени на смърт. Иван Панов Семерджиев, Георги Измирлиев-Македончето са обесени на 28 май 1876 г. Когато увисва на въжето Георги Измирлиев-Македончето изрича думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”.
Иван Семерджиев е роден в Търново на 8 октомври 1854 г. Той завършва Духовна семинария в Одеса, след което продължава образованието си в Одеския университет. През 1875 г. се завръща в България и става учител в Горна Оряховица. При подготовката на Априлското въстание 1876 г. той разгръща активна дейност, като oглавява местния революционен комитет и подпомага дейността на Ст. Стамболов. Семерджиев участва и в разработването на плана на въстанието в пределите на Първи-Търновски революционен окръг.

Георги Измирлиев-Македончето е роден на 21 април 1851 г. в Горна Джумая (днес Благоевград). Образованието си Македончето получава в Серес, в Цариград и във Военното училище в Одеса като юнкер в Люблянския пехотен 59-и полк. След като установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция в Румъния той се включва като военен специалист в подготовката на Априлското въстание 1876 г. Гюргевския революционен комитет го избира за помощник-апостол и военен ръководител на Първи- Търновски революционен окръг в България. В началото на 1876 г. Георги Измирлиев се прехвърля през р. Дунав в определения му район. Там изявява организаторските си способности - създава нови комитети, привлича много съидейници и ги обучава във военно дело.