Събития на дата
9 Април 2017

Архивни събития

Преди 92 години на 9 Април 1925 година

В Горна Джумая (днешен Благоевград) завършва двудневна конференция на ВМРО за Петрички окръг. Приета е Наредба за Пиринския край и е определено 5-членно Управително тяло, утвърдено от ЦК на ВМРО. От 9 март ЦК е в състав Александър Протогеров, Иван Михайлов и Георги Попхристов. Протогеров настоява той да ръководи Петричкия край, тъй като в Солунския, Струмишкия и Серския революционен окръг няма да има много работа, а и е извършвал революционна дейност на младини и е познат сред хората в Пиринския край. Въпреки настояванията на Протогеров Михайлов поема ръководството на Петричкия окръг. В изпълнение на решения от Шестия конгрес на ВМРО, провел се от 9 до 12 февруари 1925 г. в с. Брежани, са съставени няколко програмни документа практическа насоченост: Наредба за управлението на Македония под българска власт, Наредба за финансовата част на ВМРО, Упътване по съдебно-наказателната дейност на ВМРО и Бойно упътване. От пролетта на 1925 г. строителството на “държава в държавата”, придобива окончателна идейна обоснованост. При приемането на Наредбата присъстват тримата членове на ЦК, Наум Томалевски от задграничното представителство, делегати от Петричка, Горно Джумайска, Светиврачка и Разложка околия. Михайлов реализира идеята си за спомагателната организация под непосредствения контрол на ЦК и за ограничаване до минимум пълномощията на Ал. Протогеров в Петрички окръг. Осем членен окръжен комитет ръководи спомагателната организация. Пет от членовете са редовни, а трима запасни. Председател на комитета е “общият пълномощник на ЦК”, а членовете се избират от делегатско събрание, предложено от околийските конгреси, на които околия е представена от 3 до 5 делегати според големината й. ЦК трябва да утвърди окръжния комитет след избирането му. В новия Правилник се утвърждават организационни пунктове около границата със Сърбия и Гърция. Пунктовите началници завеждат пограничните канали и поща, уреждат складовете за оръжие, приемат, укриват и препращат върналите се чети, бежанци и отделни хора. Разузнавателната служба откъм българската страна на границата се урежда от пълномощника на ЦК. В Наредбата има клауза и за финансовата, съдебна част и културно-стопанските инициативи на ВМРО в окръга. Терористичният акт, извършен на 16 април в софийската катедрала "Св. Неделя" по нареждане на ръководителите на Военната организация на БКП (т. с.), ускорява прилагането на разпоредбите. В Горноджумайска и Мелнишка околия, където комунисти и “комунистващи санданисти” имат влияние сред населението са извършени първите назначения. На 19 април за председател на околийското управително тяло за Горноджумайска околия е определен Ар. Манасиев. Коста Димитров и Георги Талев са назначени за ръководни дейци. От 25 април Страхил Развигоров е председател на Мелнишкото околийско управително тяло, а Златко Димитров, Димитър (Мицо) Христов Чегански са назначени за ръководни дейци.

Преди 128 години на 9 Април 1889 година

В Солун е основано обществото на сестрите евхаристинки към църквата на българските униати. Основатели са лазаристкият свещеник Йосиф Алоати и сестра му Еврозия.
Униатското движение е църковно-политическо движение за създаване на автономна българска църква под върховенството на римския папа. Възниква в резултат на засилването на католическата пропаганда след Кримската война 1853-1856 г. Франция и Англия, в стремежа си да отслабят руското влияние на Балканите, изпращат множество католически и протестантски мисионери, които разгръщат силна агитация за откъсване на българите от православието. Турското правителство, заинтересувано от разрушаването на верското единство на българите и за да нанесе удар на руското влияние, поддържа униатството. Католическите мисионери обаче не успяват да се похвалят със значителни успехи. Движението не е популярно сред българското население. Само една малка част от обществеността проявява склонност да приеме католицизма и да се откъсне от Цариградската патриаршия. През 1859 г. българите в Кукуш се обявяват за униати. На 18 декември 1860 г. Драган Цанков, архимандрит Йосиф Соколски и други подписват акт за уния - присъединяване на българската църква към католическата. 80-годишният Йосиф Соколски през март 1861 г. е ръкоположен в Рим от самия папа Пий IX за архиепископ на българите униати. Високата порта признава веднага новообразуваната българска униатска община в Цариград и заточва Иларион Макариополски. Българският народ не приема новосъздадената църква. Той стои зад Иларион Макариополски дори и след заточаването му. Н. Геров и П. Р. Славейков успяват да убедят Йосиф Соколски да се откаже от унията. Той заминава за Одеса на 6 юни 1861 г. и отправя послание до българите униати да се върнат към православието. Драган Цанков също се отказва от унията.

Преди 286 години на 9 Април 1731 година

Във водите на Карибите, близо до Хавана (Куба), испанската брегова охрана отрязва ухото на капитан Дженкинс.
През 1738 г. капитанът показва пред английския парламент отрязаното си ухо като доказателство за насилствените испански нападки срещу английските мореплаватели. Тази случка служи като повод на Великобритания да обяви, на 19 октомври 1739 г., война на Испания. Войната между двете държави се води в годините 1739-1742 и е наречена “Войната за ухото на капитан Дженкинс”.
Този военен конфликт между Великобритания и Испания е предизвикан от продължителното англо-испанско противопоставяне, подхранвано от незаконните търговски дейности в Испанските Кариби и често бруталните опити на Испанската колониална брегова охрана да се справи с този проблем. Внезапните събития, ускорили избухването на военните действия са потопяването на няколко контрабандиращи британски кораба от пирати, действащи с протекцията на испанските власти, прекратяването договора за доставки на роби, интензифициране издирването на британски контрабандиращи кораби и предявяването на обвинения към тях и преди всичко отрязването на ухото на Робърт Дженкинс.
Под влияние на силното обществено недоволство, предизвикано от събитията, описани по-горе и подхранвано от политическата опозиция и с цел защита на британските икономически интереси (колониалната търговия е от съществено значение за икономиката на страната) Великобритания обявява война на Испания на 19 октомври 1739 г. Войната приключва през 1742 г. Тя не довежда до желаната и очаквана голяма победа над Испания. Великобритания получава несъществени дълготрайни икономически ползи вследствие на войната, но британските търговски проблеми остават неразрешени.