Събития на дата
8 Септември 2017

Архивни събития

Преди 23 години на 8 Септември 1994 година

Парламентът приема оставката на правителството на проф. Беров с 219 гласа "за", 4 "против" и 1 "въздържал се".
Професор Любен Беров е икономист и държавен деец. Роден в София на 6
октомври 1925 г. Завършва икономика в Софийския университет "Св. Кл.
Охридски", след което постъпва на работа във Висшия икономически
институт в София. От 1971 г. е професор. Доктор на икономическите науки
(1976 г.). Професор в Института по балканистика и хоноруван професор в
Икономическия институт в София от 1985 г. Съветник на президента на
Република България по икономическите въпроси (1990-1992 г.).
Председател на Министерския съвет (1992-1994 г.). Професор Беров е
автор на повече от 200 труда - монографии, студии и статии по
икономическа история на България и Балканите.

Преди 71 години на 8 Септември 1946 година

Проведен е референдум за ликвидиране на монархията и обявяване на страната за "народна република". В него участват 91,63 % от гласоподавателите. 97,01 % от бюлетините са действителни и от тях 95,63 % са за република. Резултатите не са оспорени от нито една политическа сила. В литературата до днес има изтъкнати редица нередности от технически и организационен характер по време на референдума, които са в полза на републиката. Но най-важният коз на обявяващите се и до днес срещу легитимността му е невъзможността съгласно Търновската конституция да бъде проведен такъв референдум въобще. Търновската конституция не предвижда смяната на държавното устройство в страната, нито такъв инструмент като общонародно допитване. Иначе в България по онова време на практика няма никаква сила, подкрепяща монархията, защото и управляващи и опозиция (в т. ч. и Никола Петков и Коста Лулчев) са убедени републиканци.

Преди 73 години на 8 Септември 1944 година

Войски на Трети украински фронт настъпват на територията на България. Войските на Червената армия излизат на 31 август на румъно-българската граница. Настъплението на 3-и украински фронт е спряно в очакване в София властта да бъде завзета от просъветски сили. Когато това не се случва, дори след обявяването на война на България, търпението на Сталин се изчерпва. На 8 септември 46-а, 37-а и 57-а армия започват придвижването си в България. Въпреки че не срещат никъде съпротива, в няколко гарнизона българските войски са разоръжени, а командният състав арестуван.

На същия ден регентът проф. Богдан Филов подава оставка под натиска на правителството.
Богдан Димитров Филов е роден на 28 март 1883 г. Той е български историк и политик. От 1938 г. до 1942 г. заема поста министър на народното просвещение, а от 1942 г. в продължение на една година е министър на външните работи и изповеданията. Министър-председател е на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943 г.). От 1937 г. до 1944 г. е председател на БАН. През 1992 г. общото събрание на БАН посмъртно възстановява членството му. От 1920 г. до 1944 г. е професор по археология в СУ” Св. Климент Охридски “. Една година е декан на Историко-филологическия факултет. От 1931 г. до 1932 г. е ректор на СУ “Св. Климент Охридски”. Професор е по археология в СУ “Св. Климент Охридски”, директор е на Българския археологически институт с музей (1920-1944 г.). Богдан Филов е известен специалист по средновековна история и археология. Член е на много научни дружества в Европа. След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от НС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт. Присъдена му е и парична глоба от 5 млн. лв. Имуществото му е конфискувано. Отнето му е званието “академик” от Народния съд и е разстрелян. Присъдата е отменена през 1996 г. Автор е на трудовете: “Антични паметници в Народния музей”, “Археологически паралели”, “Софийската църква, Св. София”, “Старобългарското изкуство”, “Римското владичество в България”, “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра” и др.

Пак на същия ден надвечер България обявява война на Германия.

Преди 76 години на 8 Септември 1941 година

Блокадата на Ленинград продължава до 27 януари 1944 г. По време на Великата отечествена война, войските на Вермахта, под командването на фелд-маршал Лееб, блокират Ленинград. Блокирани са всички шосета и железопътни линии с изключение на „Пътя на живота“ минаващ през замръзналото Ладожско езеро. Повече от 900 дни, жителите на града търпят невиждани лишения. Гладът и силните студове убиват цели фамилии. Над 1 млн. жители на града умират. На 14 януари Ленинградският фронт и Волховският фронт преминават в настъпление. На 18-ти януари 1943 г. е пробит обръча и немската армия е обкръжена между Красно село и Ропши. Немските части са принудени да отпуснат примката от града и на 27 януари 1943 година, блокадата около Ленинград окончателно е свалена. През 1945 година е обявен за Град-герой.

Преди 119 години на 8 Септември 1898 година

Екзарх Йосиф I заедно с митрополитите на Княжество България освещава българската църква "Свети Стефан" (Желязната църква) в Цариград.
Църквата "Свети Стефан" се намира в кв. "Фенер" в Цариград. Тя е построена от цариградските българи, които преустройват къща, дарена от княз Стефан Богориди, в дървена църква. Долният етаж на дървената къща е превърнат във временен параклис, тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. от Созоагатополския митрополит. По-късно параклисът прерасва в самостоятелен храм (известен като Дървената църква), посветен на св. първомъченик и архидякон Стефан. На следващата 1850 година с камъните от разрушените две къщи срещу първата църква е завършен строеж на т. нар. Метох – голяма триетажна каменна постройка с 25 стаи.Така се оформя духовния център на цариградските българи, на около 300 м. от Вселенската гръцка патриаршия. На 3 април 1860 г. по време на Великденската служба в тази църква Иларион Макариополски става български духовен глава. В нея за първи път е прочетен издаденият на 28 февруари 1870 г. "Ферман", с който българите са признати за отделен етнос с право на самостоятелна Църква под името Българска Екзархия. На 25 юни 1890 г. е издаден султански ферман, с който се разрешава на Българската екзархия да построи на мястото на старата Дървена църква нова. По инициатива на екзарх Йосиф I в църковния двор започва строеж на нов храм, чиито основен камък е положен на 27 април 1892 г. По идея на архитектът Ховсеп Азнавур конструкцията е от сглобяеми железни плоскости. Те са изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена. Окончателното сглобяване на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г. Около формата на иконостаса възниква проблем, понеже е изработен по католически образец. В Москва са изпратени главния секретар на Екзархията Атанас Шопов и архитекта Азнавур, за да преговарят по изработката на нов иконостас в източноправославен стил. За направата му е сключен договор с московския придворен фабрикант Николай Алексиевич Ахапкин. Изписването на иконите е възложено на московския живописец Лебедев. В Русия е поръчано изработването на шест камбани с различна големина. Те са отлети в Ярославл във фабриката на П. И. Оловянишиков. Тържественото освещаване на новата църква "Св. Стефан", наричана още Желязната църква, е извършено от екзарх Йосиф I на празника Рождество Богородично, 8 септември 1898 г. След освещаването на новия храм старата Дървена църква е съборена. Запазен е само напредстолният камък от олтара й, който е запазен до днес като спомен за историческата роля на малката църква. Църква "Св. Стефан" представлява трикорабна базилика в източноправославен стил. Тя е единствената желязна църква в източноправославния свят. Църквата е трикуполна и е с кръстообразна форма. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария. Две от общо шестте камбани звучат и до днес.

Преди 139 години на 8 Септември 1878 година

Провежда се съвещание на представителите на комитетите "Единство", войводи на македонски чети и руски офицери. В Рилския манастир под председателството на митрополит Натанаил Охридски, съвещанието взема решение за въстание в Македония.
Комитетите “Единство” са създадени в различни краища на Княжество България и Източна Румелия, за да ръководят всенародното движение на българския народ против несправедливите решения на Берлинския конгрес 1878 г. На 29 август 1878 г. в Търново Ст. Стамболов, Г. Живков, Хр.
Иванов-Големия и други основават комитет "Единство", който си поставя
за цел да подпомага съпротивителното движение на българите от Македония
и Одринска Тракия и да работи за обединяването на българските земи.
Подобни комитети възникват в Русе, Габрово, Ловеч, София и много други
градове на Княжеството. Първият комитет в Източна Румелия е учреден на
16 август 1878 г. в Пловдив от Д. Матевски, П. Свещаров и др. Скоро
след него възникват комитети в повечето градове и села на Областта. Под
тяхно ръководство се намират гимнастическите дружества, чиято цел е
непосредствената подготовка на населението от Източна Румелия за
въоръжена борба. Благодарение на дейността на тези комитети Областта
запазва своя български облик. Редица дейци на комитетите участват
активно и в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание 1878–1879 г.