Събития на дата
8 Август 2017

Архивни събития

Преди 27 години на 8 Август 1990 година

Президентът на Ирак Саддам Хюсейн анексира Кувейт и го обявява за 19-та провинция на Ирак.
На 2 август 1990 г. Ирак напада Кувейт, след като преговорите относно изплащането на някои заеми и производството на петрол пропадат. Съветът за сигурност на ООН иска незабавно оттегляне и налага икономически санкции на Ирак. В отговор Саддам Хюсеин задържа много граждани на западните страни в Ирак и Кувейт, като някои от тях се държат близо до стратегически цели. По-късно те са освободени (6 декември). Иракското неподчинение принуждава ООН да гласува резолюция 678 на Съвета за сигурност в края на ноември, упълномощаваща членовете й да използват всички средства, за да наложат оттеглянето.Войски, кораби и авиация от 29 страни се съсредоточават в Саудитска Арабия, но акцията се забавя като се очаква, че кризата може да бъде разрешена по мирен път. След като това не става започва войната в Персийския залив. Тя започва през нощта на 16-17 януари 1991 г. Командир на съюзниците е американският генерал Норман Шварцкопф. Американски, британски, френски и саудитски самолети атакуват летища и стратегически бази. Ирак отговаря с изстрелването на ракети „Скъд" към Риад и Тел Авив, въпреки статута на Израел на невоюваща страна. На 24 януари при морска атака на силите на ООН е завладян остров Карух близо до Кувейт. Месец по-късно, повече от 500 хиляди съюзнически войски започват сухопътна офанзива за освобождаване на Кувейт. Американски и френски войски проникват в Южен Ирак и достигат река Ефрат близо до Насирия, докато Първа британска бронирана дивизия напада иракските механизирани войски по северната кувейтска граница. Египетски и сирийски войски завладяват военновъздушната база Ал Салем, докато саудитски войски, американските морски пехотинци и други арабски войски настъпват към столицата Кувейт, която е напълно освободена до 27 февруари. Иракчаните запалват хиляди петролни кладенци при оттеглянето си. На 28 февруари Саддам Хюсейн приема временно прекратяване на огъня. Окончателното прекратяване на огъня влиза в сила на 12 април. Ирак се отказва от претенциите си към Кувейт и се задължава да плати репарации, да унищожи химичните, ядрените и биологичните си оръжия и да приеме присъствието на наблюдатели на ООН от страни, които не са участвали във войната. Двеста съюзнически войници са убити или обявени за изчезнали. Иракските загуби се оценяват на повече от 25 хиляди души, с няколко хиляди цивилни жертви от бомбардировките. Екологичните последици от горящите петролни кладенци се смятат за катастрофални от много защитници на околната среда.

Преди 43 години на 8 Август 1974 година

Президентът на САЩ Ричард Никсън обявява, че подава оставка заради участието си в скандала “Уотъргейт”.
Ричард Милхаус Никсън е 37-ия президент на САЩ, управлявал в годините 1969-1974 г. Кандидатурата му е излъчена от Републиканската партия. Скандала “ Уотъргейт” е свързан с опита да се монтира подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия в хотела “Уотъргейт” във Вашингтон. Разследването на събитията е свързано с незаконните действия на Комитета на Републиканската партия за избор на президент при избирателната кампания през 1972 г. Ричард Никсън не успява да докаже убедително, че няма нищо общо с аферата “Уотъргейт”, и подава оставка като президент. Конгресът на САЩ приема закон, с който се прекратява разследването на делото и се забранява Р. Никсън да бъде обект на разследване. След като подава оставка Ричард Никсън е сменен от вицепрезидента Дж. Р. Форд.

Преди 76 години на 8 Август 1941 година

В хода на Втората световна война съветската авиация организира първите бомбардировки над Берлин, които по-късно са прекратени поради немското настъпление в съветската територия. Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватско и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др. В навечерието на войната в Москва се водят преговори между Великобритания, Франция и СССР за сключване на военен пакт срещу Германия и нейните съюзници. Неясната и недостатъчно твърда и искрена позиция на съветската делегация проваля преговорите. На 23 август 1939 г. в Москва е сключен пактът за ненападение между Германия и СССР, наречен пакт Молотов - Рибентроп. На 26 август са оформени тайните клаузи на пакта. Двете тоталитарни държави си поделят Европа и се договарят за съвместни действия при постигане на интересите. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и до 15 септември я завладява. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но не предприемат решителни действия до май 1940 г. Това е периодът на т.нар “Странна война” .

На 17 септември СССР напада Полша от изток и за кратко време окупира останалата част от страната, като между Вермахта и Червената армия се установява демаркационна линия. В Брест се провежда съвместен парад на Вермахта и Червената армия. В края на септември и началото на октомври СССР заставя Естония, Латвия и Литва да подпишат договори за взаимопомощ, по силата на които през август 1940 г. Съветския съюз анексира трите независими държави. Финландия отказва да подпише такъв договор и след последвалата Съветско-финландска война загубва някои територии, но запазва независимостта си. През април и май 1940 г. Германия завладява Норвегия и Дания, окупира Белгия, Холандия и Люксембург и до 22 юни 1940 г. завзема Франция. На 10 юни 1940 г. във войната се намесва Италия. Италианските войски завладяват Британска Сомалия, Кения, Судан и в средата на септември нападат Египет. Настъплението на италианците срещу Албания и Гърция се оказва неуспешно и италианската армия е спряна. През периода януари - май 1941 г. британската армия успява да изгони италианците от Британска Сомалия, Кения, Судан, Етиопия, Италианска Сомалия и Еритрея. След като България се присъединява към държавите от Оста и става техен съюзник; германските войски преминават през страната и окупират Гърция и Югославия. На 22 юни 1941 г. Германия започва война със СССР. За няколко месеца германската армия завладява Белорусия, Молдавия, Украйна и голяма част от европейската част на Русия. С цената на много жертви Червената армия успява да спре германското настъпление и да разбие германците в битката за Москва водена през периода 30 септември 1941 – 20 април 1942 г. След неуспешното съветско контранастъпление при Харков през май 1942 г. германците стигат на изток до Волга и на юг до Кавказ. След японското нападение на американската база Пърл Харбър от 7 декември 1941 г. във войната се намесват САЩ. Създава се военен съюз на държавите, борещи се против фашизма, оформен на 1 януари 1942 г. чрез Декларацията на 26 държави. След като разгромява главните сили на американския Тихоокеански флот, Япония окупира Тайланд, Хонг-Конг, Бирма, Малая, Сингапур, Филипините и по-голямата част от Индонезия. Японският флот завладява част от Нова Гвинея и голяма част от тихоокеанските острови. На 2 февруари 1943 г. завършва Сталинградската битка, която изменя хода на войната на Източния фронт. В края на юни 1942 г. при Ел Аламейн е разбита обединената италиано-германска армия, командвана от фелдмаршал Ервин Ромел. Тези 2 загуби на германците изменят коренно хода на Втората световна война. След 1943 г. силите на Оста започват да отстъпват. На 8 ноември 1942 г. в Северна Африка е стоварен десант на англо-американските войски. В края на март британските войски завладяват цяла Северна Африка. През юли 1943 г. съюзниците правят десант на остров Сицилия и от септември започват освобождаването на Италия. След Курската битка от юли – август 1943 г. Червената армия започва постепенно да изтласква германската армия от територията на СССР и през лятото са възстановени съветските граници. През август 1944 г. Червената армия окупира Румъния и спира на българо-румънската граница. На 6 септември 1944 г. съюзниците извършват десант в Северна Франция и откриват Втория фронт срещу Германия. През втората половина на 1944 г. и началото на 1945 г. съюзниците на Германия са извадени от войната и капитулират, както следва Румъния на 23 август 1944 г., България на 9 септември 1944 г., Финландия през септември 1944 г. и Унгария през декември 1944 г. След капитулацията на Германия на 6 и 8 август американската авиация извършва атомни бомбардировки на японските градове Хирошима и Нагасаки. През август 1945 г. Червената армия разгромява японските войски в Манджурия, Корея и на остров Сахалин. На 2 септември 1945 г. Япония безусловно капитулира. От 17 юни до 2 август 1945 г. се провежда Потсдамската конференция на ръководителите на САЩ - Хари Труман, на СССР - Й. В. Сталин, и на Великобритания - Уинстън Чърчил. Конференцията приема решения за пълно разоръжаване на Германия, ликвидиране на нацизма и за следвоенното устройство на света. България се намесва във войната след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и остава съюзник на страните от хитлеристката Ос. Тя обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. Под натиска на Оста на 13 декември 1941 г. България е заставена да обяви война на САЩ и Англия, но отново не се ангажира с преки военни действия. За разлика от другите сателити на Германия, като Унгария и Румъния, България не изпраща свои войски на Източния фронт. Независимо от тази позиция тя не е пощадена от държавите от антихитлеристката коалиция. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия. На 5 септември 1944 г. последва обявяване на война и от страна на СССР. На 8 септември части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9 септември 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8 септември 1944 г. кабинетът на К. Муравиев и обявява война. По силата на Крайовския договор 1944 г. Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. Благодарение на това тя избягва надвисналата над нея опасност от нова национална катастрофа. Жертвите, които дава страната ни са повече от 32 000 души, но противниците на Германия не признават България за свой съюзник. Мирният договор между нея и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж.

Преди 133 години на 8 Август 1884 година

Политически и държавен деец, роден във Враца. Завършва право в Париж, след което се завръща в родния си град и става адвокат. Членува в Народната партия, а след обединяването и с Прогресивнолибералната – в Обединената народнопрогресивна партия. Участва в подготовката на държавния преврат на 9 юни 1923 г. В правителството на Ал. Цанков първоначално е министър на търговията, промишлеността и труда (9 юни 1923 г. – 3 ноември 1924 г.), а след това – на правосъдието (4 ноември 1924 г. – 4 януари 1926 г.). Във второто сговористко правителство на А. Ляпчев той отново е министър на търговията, промишлеността и труда. След държавния преврат на 19 май 1934 г. Цвятко Бобошевски известно време е председател на Българската ипотекарна банка. В навечерието и по време на Втората световна война 1939–1945 г. ратува за сътрудничество с Англия и САЩ и се противопоставя на обвързването на страната ни с Германия. След 9 септември 1944 г. заедно с В. Ганев и Т. Павлов е включен в състава на Регентството (до провъзгласяването на България за република на 15 септември 1946 г.). Умира на 23 юли 1952 г.

Преди 175 години на 8 Август 1842 година

Георги Раковски пристига в Цариград. Георги Стойков Раковски (Сава, Съби Стойков Събев) е национал-революционер, пръв идеолог на националното революционно движение, писател, публицист, етнограф. Роден е през 1821 г. в Котел в търговско-занаятчийско семейство. Племенник е на Г. Мамарчов. Учи в родния си град, в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград. Там се свързва с дейци на движението за църковна свобода. През 1841 г. в Браила подготвя масово въоръжено нахлуване в България. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, съмишлениците му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите, той се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли е осъден на смърт, но тъй като е гръцки поданик, трябва да бъде изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция – Марсилия, където престоява година и половина. През 1844 г. се връща в Котел под името Георги Раковски. Но през януари 1845 г. той и баща му са наклеветени, че готвят бунт, и са откарани в Цариград, където прекарват 3 г. в затвора. По време на Кримската война 1853-1856 г. си издейства назначение в турската главна квартира в Шумен като преводач с тайното намерение да предпазва българското население от безчинствата на турските войски и, от друга страна - да изпраща военни сведения на русите. Планът му е разкрит и той е арестуван в Калафат, но по пътя за Цариград успява да избяга. Организира чета от 12 души, с която се отправя към Балкана с намерение да се срещне с настъпващата руска армия. Около Преслав обаче узнава за неблагоприятния за русите обрат във войната и за тяхното изтегляне от България и той разпуска четата и се прибира в Котел. Там се укрива 4 месеца и в навечерието на 1855 г. тайно се прехвърля във Влашко. По-късно заминава за Нови Сад, където започва да издава в. "Българска дневница", книгата "Предвестник Горскаго пътника", първия брой на в. "Дунавски лебед" и поемата "Горски пътник". През 1857 г. е изгонен от Нови Сад по искане на турските власти. Живее в Галац и Яш, а от 1858 г. се установява в Одеса. Там се занимава със събирателска и научна дейност - събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения. През 1860 г. се премества в Белград. Там съставя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили (ръководният му принцип е: "Наша свобода от нас зависи"). Според плана в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото да бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който да се движи по Балкана към Търново и Черно море. Появата му според Раковски трябва да разбуни народа. Въстанието трябва да избухне при благоприятна международна обстановка. Върховният организационен център също трябва да бъде изграден извън България. Той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г.) и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство (1863 г.), основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" (1866 г.), разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". До края на живота си работи за осъществяване на революционните си планове. Умира от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ. През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала "Св. Неделя". През 1942 г. са пренесени в Котел, а през 1981 г. - в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град. Книжовното дело на Раковски е неразривно свързано с революционната му дейност - и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни трудове.

Преди 205 години на 8 Август 1812 година

Маршал Кутузов е назначен за главнокомандващ на руската армия поради неспособността на предишните й командири да спрат похода на френската армия начело с Наполеон към Москва. Михаил Иларионович Кутузов е руски военачалник, ген.-фелдмаршал ( от31.08.1812 г.). Роден е на 16 септември 1745 г. в Санкт Петербург. През 1759 г. завършва с отличие Дворянското артилерийско училище, след което работи в него като преподавател по математика. През 1761 г. получава първо офицерско звание - прапоршчик, и е назначен за командир на рота в Астраханския пехотен полк; по-късно през 1762 г. е назначен за адютант на естландския (естонския) генерал-губернатор. Като командир на малки отряди участва в потушаването на въстанията на полски бунтовници, в периода 1764-1765 г. По време на Руско-турската война (1768-1774 г.) участва в боевете при Ларга, Кагул и др. През 1774 г. е ранен в слепоочието и загубва лявото си око. През 1784 г. е произведен е в чин ген.-майор. Формира егерски корпус, с който участва в Руско-турска война (1787-1791 г.). Като командир на колона участва в щурма на Измаил (декември 1790 г.) и в сраженията при Бабадаг и Мачин. Ръководител е на руската дипломатическа мисия в Истанбул (1792-1794 г.), проявява се като способен дипломат и спечелва за Русия редица политически и търговски предимства. В периода 1795-1799 г. е инспектор и командващ войските във Финландия и изпълнява дипломатически задачи в Прусия и Швеция. През 1798 г. получава званието генерал на пехотата и известно време е литовски (1799-1801 г.), а след това и петербургски (1801-1802 г.) военен губернатор. През 1802 г. изпада в немилост и напуска армията, като се пенсионира. По време на Руско-австро-френската война (1805 г.) е назначен за командващ руската армия, изпратена да помага на Австрия. След капитулацията на австрийската армия при Улм чрез знаменития марш-маньовър от Браунац до Оломнец успява да спаси руски войски от удара на Наполеон I. В хода на отстъплението спечелва 2 сражения при Алщетен и Кремс. След разгрома на руската армия при Аустерлиц (2.12.1805 г.) Михаил Кутузов успява да спаси остатъците от войските. Известно време заема второстепенни длъжности: киевски губернатор (1806-1807 г.), командир на корпус в молдовската армия (1808 г.), литовски военен губернатор (1809-1811 г.). Назначен е за командващ молдовската армия и успява с активни действия с една кампания (1811 г.) да завърши войната. На 29 октомври 1811 г. получава титлата граф. Носител е на ордена “Св. Георги” II степен. Като опитен дипломат сключва Букурещки мирен договор. В началото на войната (1812 г.) е началник на Петербургското, а след това на Московското опълчение. Назначен е за главнокомандващ през август 1812 г. Чрез успешни и ловки маневри дава генерално сражение на Наполеон при Бородино, но не му позволява да спечели стратегическата победа. За да запази армията, Кутузов отстъпва Москва и по-късно принуждава Наполеон да се оттегли по опожарения и разрушен път през Смоленск. След няколко сражения френската армия е победена и напуска Русия. На 6.12.1812 г. получава звание княз на Смоленск. Ръководи действията на руската армия в началото на Европейския поход. Умира в Полша на 28 април 1813 г.