Събития на дата
8 Юли 2017

Архивни събития

Преди 140 години на 8 Юли 1877 година

Роден е Елин Пелин – български писател. Истинското му име е Димитър Иванов Стоянов. Той е учител в Байлово от 1895 г. до 1896 година. От есента на 1899 г. се установява в София. Библиотекар е в Университетската библиотека (1903 г. -1907 г.), командирован в Нанси, Франция (1906 г.-1907 г.), пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910 г.-1916 г.), уредник в къщата-музей “Иван Вазов” (1924 г.-1944 г.). Елин Пелин редактира сп. “Селска разговорка”. Участва в редактирането на в. “Българан” (1904 г.-1909 г.), в. “Развигор” , детските списания “Веселушка” (1908-1910 г.), “Чавче” (1913 г.-1914 г.), “Светулка” (1904-44 г., 1945- 47 г.), в. “Пътека” (1933 г.-1936 г.), член на редколегията на в. “Септемврийче” (от 1945 г.). От 1940 г. Елин Пелин е председател на Съюза на българските писатели. През 1885 г. публикува първите си творби: В сп. “Войнишка сбирка” разказа “Мило е отечеството”, в ученическото списание “Извор” разказа “На майчин гроб”, стихотворенията “Зима” и “Привет”. Под стихотворението “Тихи тъги” (1897 г.), отпечатано в сп. “Български преглед”, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. Елин Пелин е смятан за един от най-големите “художници” на българското село, майстор на късия разказ в българската литература. Създател е на галерия ярки, незабравими образи (“Напаст божия”, “Ветрената мелница”, “На оня свят”, “Гост”, “Андрешко”, “Пролетна измама”). Автор е на повестите “Гераците” (1911 г.) - едно от най-значителните произведения в българската литература и “Земя” (1922 г.). По време на Първата световна война пише патриотарски произведения, събрани в сборника “Китка за юнака” (1917 г.). През 1928 г. издава сборника “Черни рози” - стихотворения в проза, импресии с изповедни размисли и настроения. През 1936 г. излиза “Под манастирската лоза” - цикъл философски разкази и притчи. През 20-те и 30-те години Елин Пелин пише предимно за деца - лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки (“Ян Бибиян” – 1933 г., “Ян Бибиян на Луната” – 1934 г., “Златни люлки” – 1909 г., “Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса” – 1918 г., “Гори Тилилейски” – 1919 г., “Сладкодумна баба” – 1919 г., “Правдата и кривдата” – 1920 г., “Песнички” – 1927 г., “Поточета бистри” – 1931 г., “Приказки и басни” – 1949 г. и др.). Умира на 3 декември 1949 г. в София.

Преди 149 години на 8 Юли 1868 година

Умира Христо Дряновски - деец на българското национално – освободително движение. Той е роден в с. Ганчовец, Габровско около 1839 година. Чиракува при чичо си - търговец в Тулча. От края на 50-те години на ХIХ в. започва самостоятелна търговия. Член е на революционния комитет в Тулча, един от организаторите на Тулчанската чета от 1867 г. В околностите на с. Жеравна, Котленско, се присъединява към четата на П. Хитов, а след нейното изтегляне в Сърбия се записва във Втора българска легия. Включва се в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В боя при Карапановата кория е тежко ранен; за да не попадне жив в ръцете на турците, се самоубива.